Определение № 368 от 18.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368 гр. Кюстендил, 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500161 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от Б. Н. К., ЕГН **********, като майка и законен представител на К.Н.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: *****, чрез пълномощника адв. Д.М., срещу определение №351/20.03.2023 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№382/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по образуваното дело поради констатирано неизпълнение на дадени указания за привеждане на исковата молба в съответствие с разпоредбата на чл.127 ГПК.

Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение. Приема за необосновано констатираното от районния съд несъответствие на исковата молба с разпоредбата на чл.127 ГПК. Сочи, че в обстоятелствената част на последната подробно била описана фактическата обстановка, вид и размер на причинените вреди, срещу кого и на какво основание е предявена исковата претенция. Заявеният петитум изцяло съответствал на обстоятелствената част на исковата молба. Ето защо поддържа, че не са били налице констатираните от съда нередовности, поради което моли за отмяна на обжалваното определение.

При хипотезата на прекратено на осн. чл.129, ал.3 ГПК производство препис от исковата молба не е връчван на ответника, респ. на същия не е връчен и препис от частната жалба, инициирала настоящото производство.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

1

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Пред РС- Кюстендил е предявен от Б. Н. К., като майка и законен представител на К.Н.Д., против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 вр. чл.380 от КЗ за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на реализирано ПТП от водач, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Отчитайки съществуващо несъответствие на исковата молба с чл.127 ГПК районният съд е оставил последната без движение като е дал указания за отстраняване на несъответствия между формулирания петитум и обстоятелствената част на исковата молба, както и за посочване на данни относно телефонен номер, факс, електронен адрес и банкова сметка на ищеца.

В изпълнение на указанията ищеца депозира молба, в която посочва изисканите от съда данни, а след повтори указания с последваща молба конкретизира обстоятелствената част и петитума на иска.

Районният съд е приел, че не е изпълнено указанието ищецът да формулира ясен и съответстващ на обстоятелствената част на исковата молба петитум, което го е мотивирало да постанови обжалваното в производството прекратително определение.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК оправомощава съда при констатирани нередовности на исковата молба да остави същата без движение, като даде указания на подателя относно вида на констатираните нередовности и начина на отстраняването им и съответно да върне молбата, респ. да прекрати производството по делото в случай, че нередовностите не са били отстранени. Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда по връщане на нередовна молба, респ. прекратяване на производството по делото е във функционална връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите определението за връщане, респ. за прекратяване на производството по делото процесуални действия.

Безспорно наличието на установена неяснота или съмнение относно точния смисъл на твърдените от ищеца обстоятелства задължава съда, с оглед разпоредбата на чл. 101 ГПК, следейки служебно за надлежното извършване на процесуалните действия от страните, при констатирана нередовност на исковата молба, да даде на страната ясни и точни указания за нейното отстраняване.

В случая районният съд правилно е отчел съществуващите нередовности на исковата молба относно неконкретизиране на заявения петитум, доколкото първоначално ищецът не е уточнил вида и размер на претендираните вреди. С втората молба уточнение, сочената нередовност е отстранена. Въззивният съд не споделя становището на районния съд за съществуваща неяснота в отправеното до съда искане. Ищецът е посочил ответника по иска, основанието, на което претендира неговото осъждане, конкретизирано е застрахователното събитие, датата на същото, вида и размера на вредите. Допълнителна конкретизация сезирания съд би могъл да извлече и от данните в изложението за застрахованото МПС, респ. водач.

За пълнота съдът ще укаже, че при останали неизяснени обстоятелства, отстраняването им може да се осъществи и на база чл.145, ал.2 ГПК, в каквато насока е и константната практика на ВКС. Когато страната не е формулирала точно обстоятелствата или твърденията й са противоречиви, съдът при условията на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК има правомощието да зададе на страната въпроси за изясняване на фактите, като укаже значението им за спора и даде указания на страната да конкретизира твърденията си и да 2 отстрани противоречията в тях. Разпоредбите на чл. 143, ал.2 и чл. 145, ал.2 от ГПК предоставят на страните право, а на съда задължение във връзка с поясняване, допълване и отстраняване на противоречия в исковата молба в първото по делото съдебно заседание.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото да бъде върнато на РС Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадените от настоящата инстанция указания.

Предвид изложеното , Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №351/20.03.2023 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№382/2023 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на РС Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3