Решение № 130 от 15.11.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Радомир, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. А. при участието на секретаря ИЛИЯНА ЕВТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Административно наказателно дело № 20241730200248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 576/21.05.2024 г. на директора на РДГ - Кюстендил е наложено на жалбоподателя А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ж. к. „Т.“, бл.

., вх. „.“, ет. ., ап. ., административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 211, ал. 1 от Закона за горите, вр. заповед № ЗАП-24/18.01.2022 г., вр. заповед № ЗАП-...../17.11.2021 г., двете издадени от изпълнителния директор на ИАГ, чл. 9а, вр. § 5, ал. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от така наложеното му административно наказание, жалбоподателят, чрез адвокат - пълномощника си - адв. Г. Б. от АК – Перник, е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По подробно изложени във въззивната жалба и в представената по делото писмена защита правни доводи, адв. Б. моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като сочи, че са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Развиват се доводи за нарушение на изискванията на чл. 44, ал. 1 и чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при изготвяне и връчване на АУАН на доверителя му. Пледира се изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН при съставяне на АУАН.

По същество на правния спор се твърди, че Д. не е извършил административно 1 нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП, както и че липсват убедителни доказателства в тази насока. Претендират се на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН разноски.

Въззиваемата страна - РДГ – К., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

По подробно изложени в пледоарията правни съображения, моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Претендира се на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ - Кюстендил направените по делото разноски. Прави се от въззиваемата страна и възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и се моли за намаляването му до минималния размер, определен от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

След проверка в електронната система на ИАГ контролните органи на РДГ - К. са констатирали извършено от А. Д., в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, административно нарушение, изразяващо се в това, че на 23.08.2023 г. в землището на с. Драгомирово съгласно данни в ПБ с GPS координати LAT: ..........LON: ....

........., териториален обхват на РДГ - К., като лице, упражняващо лесовъдска практика, е издал електронен превозен билет № ../../....../.....-......, който не съдържа 4 бр. снимки в цифров формат на съответното МПС и натоварената в него дървесина, в които снимки е необходимо да се разчита предната и задна част на превозното средство и да се осигурява визуално разчитане на регистрационните номера на МПС от предната и задна част, а изображенията от двете страни и от задната част да обхващат изцяло товара по височина, съответно ширина и дължина. При извършената проверка в информационната система на ИАГ има публикувана една снимка.

Въз основа на горните констатации е съставен АУАН на жалбоподателя Д. № ....../23.11.2023 г. от св Л. В. И., като свидетел по съставянето на АУАН е св. Д. Л. З..

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото производство НП № ...../21.05.2024 г., като със същото е наложено на Д. административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 211, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за горите, вр. заповед № ЗАП-.../08.01.2022 г., вр. заповед № ЗАП-..../17.11.2021 г., двете издадени от изпълнителния директор на ИАГ, чл.

9а, вр. § 5, ал. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

От правна страна:

2

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения, съдът следва да разгледа и разреши спора по същество, като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материалноправните норми и правилно ли е определен размерът и видът на наложеното административно наказание.

В настоящия случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на процесното НП от страна на АНО в административнонаказателното производство.

Настоящият състав намира тези правни доводи на адвокат - защитника на жалбоподателя за основателни.

На първо място следва да се посочи, че административнонаказателното производство е започнало при съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което се установява от показанията на свидетелите И. и З., което принципно е възможно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. При съставянето на акта е допуснато нарушение, тъй като разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният, ако е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Това означава, че поканата следва да съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се кани на определена дата и час именно да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви на определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие е възможно и би било допустимо с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Законодателната уредба не дава възможност актосъставителят да състави АУАН при известен извършител, без да го е поканил. В чл. 40 ЗАНН подробно е описана последователността и предпоставките, които актосъставителят е длъжен да съблюдава, както и изключенията от тях. В този смисъл следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, от които да е видно, че до жалбоподателя е отправяна покана да се яви за съставянето на АУАН, като видно от приложения констативен протокол от 22.11.2023 г. е, че жалбоподателят е бил поканен за съставянето на АУАН за издаване на превозни билети в нарушение на нормативната уредба в землището на с. Углярци, а нарушението, за което е съставено атакуваното в настоящото производство НП, е извършено в землището на с. Д..

Следва също да се отбележи, че незаконосъобразно АУАН е оформен с посочване, че нарушителят отказал да подпише акта, което е удостоверено с подпис на един свидетел, 3 доколкото последната процедура е приложима единствено в хипотезата, когато нарушителят присъства при съставяне на АУАН, но отказва да го подпише, а не тогава, когато изобщо отсъства.

Поради това е следвало да бъда проведена процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН, а именно - АУАН е следвало да бъде изпратен чрез съответната служба на нарушителя за предявяване и подписване.

Посочените нарушения в процедурата по съставяне на АУАН водят до незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за започването на административнонаказателна процедура спрямо него. Изискванията към реквизитите на АУАН и на НП и императивно определените разпоредби за образуване и водене на административнонаказателно производство имат за цел да осигурят на привлеченото под отговорност лице ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения и в двете фази на производството.

Ето защо, така описаното нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото жалбоподателят е лишен от правото да присъства при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи възражения, както по реда на чл. 42, т. 8 ЗАНН, а също и по чл.

44, ал. 1 ЗАНН.

На следващо място, съгласно чл. 44, ал. 1 ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, в седмодневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Видно е от АУАН и от съставеното въз основа на него НП, че седемдневният срок от съставянето на акта до издаването на НП не е спазен, което от своя страна е нарушило правото на защита на наказаното лице да прави възражения, каквато възможност административнонаказващият орган е длъжен да му осигури, с оглед реализиране в пълнота на законово признатото му право на защита. НП е издадено на 21.05.2024 г., т. е. на шестия ден от подписването на АУАН от нарушителя на 15.05.2024 г. и следователно преди да изтече седмневният срок за възражения (в същия смисъл: решение № 201/23.06.2020 г. по КАНД № 203/2020 г. по описа на Административен съд – Перник).

Административнонаказващия орган на свой ред е издал НП освен преди изтичане на срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, която му вменява в задължение преди да се произнесе по преписката да провери акта за неговата законосъобразност и обоснованост, както и да прецени възраженията и събраните доказателства. Неспазването на този срок е съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита на нарушителя. Единствената хипотеза, в която е възможно изпращане на съставения акт преди този срок, а именно - незабавно, е уредена в чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и то единствено и само в случай, че нарушителят няма постоянен адрес, като и в този случай трябва да се даде възможност за обяснения и възражения, направени от лицето, вкл. и писмени, от което следва, че трябва това му право да му бъде разяснено и да му е била дадена възможност за това. В настоящия случай обаче не сме изправени пред такава хипотеза, тъй като видно от данните по 4 административнонаказателната преписка, нарушителят има адрес на територията на Република България. Така уреденото изключение още повече затвърждава тезата, че седемдневният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е повече от инструктивен, а нормата е императивна.

На следващо място, довело до нарушаване на правото на защита на Д. е и неспазеният от страна на АНО срок по чл. 43, ал. 5 ЗАНН (в редакцията ú, ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). Съгласно цитираната правна норма при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство.

Следователно, при издаване на НП в шестдневен срок от подписване на АУАН, административнонаказващият орган е лишил жалбоподателя и от тази възможност, а именно да се възползва от възможността да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение.