Решение № 65 от 14.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ани Захариева

Доротея Кехайова

Симона Углярова при участието на секретаря ГЕРГАНА П. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20211100602004 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С разпореждане от 24.07.2018 г. по НЧХД № 14120/2017 г. на СРС, НО, 132 състав, е прекратено наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК.

Срещу разпореждането са постъпили множество молби / жалби/ от частния тъжител С. с искане делото да бъде върнато за разглеждане.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че атакуваното разпореждане е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на глава ХХІ от НПК и за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител, редовно призован не взема участие.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от частния тъжител доводи в молба до СГС от 20.12.2018г и 13.04.2021г, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че са налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните:

Производството по нчхд № 14120/2017г. по описа на СРС, |НО 132 състав е 1 образувано по тъжба от Г. АС. СТ. срещу Г.Н.Г. с искане последният да бъде призната за виновен в извършването на престъпления по чл. 130 от НК, за това, че 17.02.2017г. му нанесъл побой. Към тъжбата е приложено СМУ № 129/2017г., както и декларация за материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл.83 от ГПК.

С разпореждане от 08.09.2017г. на съдия-докладчик по делото частната тъжба е оставена без движение, като е констатирано, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК. В тази връзка са дадени указания на частния тъжител да уточни фактическите обстоятелства на деянието, а именно : медикобиологичния характер на твърдяната телесна повреда и механизма на причиняване на увреждането.

В разпореждането е посочено, че частният тъжител следва да плати държавна такса в размер на 12лв.

На 12.02.2018г. разпореждането е връчено на частния тъжител С., като същият в срок, на 19.02.2018г. с молба е изпълнил указанията на съда за привеждане на тъжбата в съответствие с чл.81 от НПК, като същевременно е поискал обединяване на нчхд № 488/2018г. с настоящото производство по нчхд № 14120/2017г.

С разпореждане от 20.03.2018г. на съдия-докладчика по делото е изискана информация относно предмета на нчхд № 488/2018г. по описа на СРС, НО, 99 състав.

По делото е приложено Разпореждане по нчхд № 488/2018г. по описа на СРС, НО, 99 състав, с което е прекратено наказателното производство.

С разпореждане от 22.03.2018г. по нчхд № 14120/2017г. съдията –докладчик отново е посочил, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, тъй като с молбата от 19.02.2018г. тъжителят частично е отстранил нередностите, посочени в разпореждането от 08.09.2017г., но не е представил доказателства за внесена държавна такса. Съдията –докладчик е взел отношение и по искането му за обединяване на двете производства / нчхд № 488/2018г. и нчхд №14120/17г./ , като е посочил че искането е неоснователно, тъй като се установява, че не е налице връзка между повдигнатите с двете тъжби обвинения, както и че не може да внесената държавна такса по нчхд №488/2018г. да бъде считана за внесена по нчхд №14120/2017г. С това разпореждане отново е указано на частния тъжител, че следва да внесена държавна такса в 7 дневен срок от получаване на съобщението и в случай на неизпълнение делото ще бъде прекратено

С молба от 26.03.2018г. частният тъжител настоява за обединяване на двете наказателни производства и зачитане на внесената такса по нчхд №488/2018г., като отделно от това твърди липсата на доходи.

С разпореждане от 24.07.2018г. съдията –докладчик по нчхд № 14120/2017г е прекратил наказателното производство, поради невнасяне на държавната такса от 12 лева в указания 7-дневен срок от получаване на съобщението.

По делото е постъпила молба от С. с дата 10.08.2018г. с искане делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание и обединяване на делата.

С разпореждане от 24.08.2018г. на съдията-докладчик производството е прекратено, и няма основание за обединяване. е посочено, че

На 29.08.2018 отново е постъпила молба от С. с искане за разглеждане на 2 делото, оставена без вземане на отношение от съдия.

Същевременно са правени опити за връчване на разпореждането от 24.07.2018г. за прекратяване на наказателното производство по нчхд №14120/2017г.

На 26.10.2018г.е постъпила молба от частния тъжител в СГС. С разпореждане от 29.10.2018г. на зам. Председателя на СГС същата е изпратена по компетентност в СРС.

С разпореждане от 07.11.2018г. е указано на частния тъжител да бъде връчено разпореждането за прекратяване на наказателното производство, като му се укаже , че съдът е прекратил същото и че има възможност това разпореждане да бъде обжалвано.

На 07.12.2018г. Разпореждането от 24.07.2018г. за прекратяване на наказателното производство по нчхд №14120/2017г е връчено лично на С.. На 20.12.2018г е постъпила молба от частния тъжител до СГС по същество обжалваща съдебния акт, с който е прекратено делото.

С разпореждане от 09.01.2019г. на съдия при СРС е посочено, че разпореждането от 24.07.2018г. е влязло в сила и делото не е възможно да бъде разгледано от друг състав. На същата молба е отбелязано, че на 05.04.2019г., че С. / вероятно – липсват имена / е запознат с разпореждането.

На копие на молба от 20.12.2018г. с датата 15.04.2019г. е налице разпореждане „към делото“.

На молба от 20.03.2019г отново е разпоредено с дата 16.04.2019г молбата да остане по делото.

На 21.01.2021г.е постъпила тъжба от С. с твърдение, че делото не е изпратено на СГС

С разпореждане от 29.03.2021г на съдия К. е поискано от тъжителя да уточни обжалва разпореждането по делото или подава нови тъжба.

На 13.04.2021г с молба С. е поискал разглеждане на делото .

С разпореждане от 20.04.2021г. на съдия К. е констатирано, че следва да бъде определен нов съдия-докладчик, предвид, че се касае за нчхд № 14120/2017г.

С разпореждане от 10.05.2021г. на зам.Председателя на СРС е указано делото да се разпрели на случаен принцип.

С разпореждане от 18.05.2021г. на съдия от СРС делото е изпратено на СГС.

Изложената хронологията на постъпилите по делото молби, по същество представляващи жалби срещу Разпореждането от 24.07.2018г. за прекратяване на делото, е с оглед преценка същите допустими ли е. Видно от приложената по делото призовка е, че същата е връчена с уведомяването на частния тъжител С. за коментираното разпореждане на 07.12.2018г., като тъжителят е подал молба до СГС на 20.12.2018г. Безспорно тази молба е в срок и делото още към посочения момент е следвало да бъде администрирано и изпратено на СГС. Ето защо, този състав приема , че жалбата / молба от 20.12.2018г/ е допустима и като такава следва да бъде разгледана .

3

Основанието , посочено в атакуваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство по нчхд № 14120/2017г. по описа на СРС е невнасянето на държавна такса, съгласно Раздел.А т.14 от ТАРИФА №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, Настоящият съдебен състав счита, че в случая неправилно е било прекратено наказателното производство и това е така, тъй като според наложилото се разбиране към което се е ориентирала съдебната практика, внасянето на държавна такса по наказателните дела от частен характер е правнотехнически въпрос, поради което и непредставянето на дължимата сума не може да преклудира процесуалните права на тъжителя и на самостоятелно основание не може да доведе до прекратяване на производството, след като са изпълнени останалите изисквания за образуване на делото, както е видно от молбата на частния тъжител от 19.02.2018г. и съдържанието на разпореждането на съдията –докладчик от 22.03.2018г и 24.07.2018г /В този смисъл е Решение № 211 от 29.04.2003 г. по н.д. 53/2003 г. на ІІІ н.о. на ВКС/. Отделно от изложеното, невнесената сума за държавна такса би могла да се възложи на тъжителя при постановяване на окончателния съдебен акт, в случая на наличните основания за това.

С оглед гореизложеното, този въззивен състав намира, че съдебният акт на СРС следва да бъде отменен.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 24.07.2018 г. по НЧХД № 14120/2017 г. на СРС, НО, 132 състав.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4