Решение № 574 от 07.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000502905 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК, ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ.

С решение № 603 от 21.10.2024г. , постановено по гр.д. № 4137/2023г.

Върховният касационен съд на Р България се е произнесъл по отрицателно по въпроса – нищожно ли е решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно и правилото на чл. 102а, ал. от ГПК за съставяне на съдебните актове в електронна форма и подписването им с електронен подпис, приложимо ли е по дела, които са образувани преди 30.06.2024г. Със същото решение е отменил въззивнен съдебен акт решение № 503 от 19.04.2023г. постановено по въззивно гражданско дело № 326 по опис на САС за 2023г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Възизвното производство е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 55466 от 01.09.2022г. по опис от регистратурата на СГС, подадена от ищцата в исковото производство, а именно П. Д. Т. срещу Решение № 2024г. от 25.07.2022г. постановено по гр.д. № 11886 по опис на СГС за 2021 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил осъдителен иск с цена 26 000 лева, предявен срещу „МЕД-ДИА“ ЕООД, на основание чл. 49 от ЗЗД, ведно 1 със законна лихва върху тази сума, считано от 16.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 84 от ЗЗД.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни норми, основни правни принципи и процесуални правила, и е необосновано. В пространно изложение, въззивната жалбаподателка представлявана от адв. Й. от САК сочи, в какво се изразява пороците на обжалвания съдебен акт, като акцентира върху обстоятелства и факти, които счита, че са били доказани, но са останали необсъдени в обжалваното решение. Излага конкретно тълкуване на специални правни норми, които счита за относими към правния спор и прави това в контекста на оплакването си, че съдът не е зачел нарушенията на регламентирана с нормативен акт дейност. Поддържа се и оплакване за неправилност, поради нарушение на материално-правни норми като излага, че в обжалваното решение, съдът неправилно е тълкувал Наредба № 47 от 11.12.2009 г. за условията и реда за изследване, съобщение и отчет на заразените с вируса на синдрома за придобита имунна недостатъчност (СПИН), като е пренебрегнал приложими правни норми в Закона за здравето и вече дадено тълкуване на принципа за адекватни очаквания, съобразно Решение № 250 от 21.11.2012г. по г.д. № 1504/2011 на 3-то г.о. на ВКС.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който претенцията да бъде уважена изцяло.

Претендира за присъждане на разноски в производството. В съдебно заседание жалбата и исканията се поддържат с писмена молба.

Претендират се разноски.

Ответникът в исковото производство, сега въззиваема страна, а именно "Медикодиагностична лаборатория Мед-Диа" ЕООД , представлявана от адв.

М. Е.-Т. от САК, в писмен отговор с вх. рег. № 77125 от 16.11.2022г. оспорва основателността на въззивната жалба, като изразява становището, че обжалваното решение не страда от пороците на неправилност и необоснованост. В подробно изложение сочи, че фактите, които са били своевременно въведени в процеса са изяснени от съда, а за останалите, за които твърденията са направени едва в писмената защита, правилно са игнорирани от съда, тъй като ако се позове на тях то тогава, актът би бил неправилен съдебен акт поради процесуални нарушения. Оспорва основателността на жалбата в частта, в която се твърди нарушение на материалните закони и необоснованост, а в условията на евентуалност, ако съда отмени решението и постанови акт по същество, моли да съобрази Решение № 83 от 22.06.2022г. , постановено по гр.д. № 4539/2021 г. на Първо г.о. на ВКС, което определя критериите за справедливост на паричния еквивалент на претърпените болки и страдания.

2

Претендира за присъждане на разноски.

В съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. М. Е.-Т. от САК и адв. Кристиян Джалев - преупълномощен.

С разпореждане № 4950 от 16.12.2024г. възизвният съд е приел въззивната жалба за процесуално допустима – подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, която е обосновала правен интерес от въззивно обжалване, насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. При допустима въззивна жалба и редовна размяна на съдебни книжа, въззивното производство е процесуално допустимо. Настоящият съдебен състав, като съобрази правомощията си очертани в нормата на чл. 269 от ГПК в рамките на служелното начало приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по въпросите поставени във възизвната жалба и писмения отговор, ограничен от тях, съобрази следното:

В исковата молба ищцата П. Д. Т. излага, че на 19.11.2020 г. е п о с е т и л а „МЕД-ДИА“ ЕООД по повод микробиологично и кръвно изследване. Ищцата твърди, че е била бременна в 25 –та седми – 7-ми месец, когато на 16.12.2020 г. д-р И. В. разчитайки резултатите от изследването съобщил, че е налице положителна проба за HIV. Ищцата изпаднала в шок, казала, че това е невъзможно, попитала консултиращия я лекар дали този информация е вярна. Твърди, че отговора потвърдил верността на резултат и щом е положителен теста, значи е възможно. Клиниката не се ангажирала с никакви допълнителни насоки, обяснения изследвания.

След тази шокираща диагноза, ищцата напуснала клиниката, но от силния шок и притеснения загубила спомени за начина, по който се е прибрала. Споделила със съпруга си и цяла нощ плакала, затова, че не могла да си представи как ще живее с тази диагноза и какво ще се случи с плода, който носи. Ужасът бил непоносим въпреки, че близките се опитвали да я успокоят. На следващия ден 17.12.2020 г. ищцата провела нови тестове, които за щастие дали негативен резултат. На 18.12.2020 г. по спешност посетила лекар – специалист, който установил – повишено артериално налягане, нарушение на съня и безпокойство. Поставена била диагноза – тревожно разстройство, в следствие на лабораторна грешка. Насочена била към преглед от психиатър. На 21.12.2020 г. ищцата била прегледана от д-р З. С. Г. от ВМА. ОТ прегледа се установило, че ищцата е в състояние на психомоторно напрежение, тревожна хиподистимия, нурмоболия.

Предписана била медикаментозна терапия. Оставащата част от бременността преминала в постоянна тревожност и чувство за несигурност. Преди тази бременност ищцата е претърпяла три аборта и задържането на плода в седмия месец, с новината за положителна проба за HIV я поставило в състояние на ежедневни прилошавания и панически атаки. След раждането на детето, 3 състоянието и останало в тревожност.

Осъдилната претенция срещу „МЕД-ДИА“ ЕООД, в която работи д-р В., съобщил неверния резултат от лабораторното изследване е била обезпечена по реда на чл.390 от ГПК с определение постановено по ч. гр.д. № 10479/2021 г. на СГС.

Ответникът „МЕД-ДИА“ ЕООД в срока по чл. 131 от ГПК , оспорил осъдителната претенция на ищцата като неоснователна. Оспорвал, че съобщаването на невярна диагноза представлява противоправно поведение.

Оспорва, че д-р И. В. е нает на работа при ответника. Твърди, че пробата за изследването е взета в МЦ „ФЕНИКС“, поради което макар и изплатена за изследване при ответника, тази проба била взета, етикирана и съхранена от служители на друг правен субект.

Оспорва факта, че пробата е грешна, като твърди, че изследваната проба кръв, с идентифициращи белези на ищцата действително е положителна з а HIV. Твърди, че този факт е потвърден от референтна лаборатория МДЛ „ИМУНО - ХЕМ“ООД на 24.11.2020 г. От това твърдение извежда и друго, че към 16.12.2020 г. ищцата вече е знаела, че е с положителна проба. Оспорва всички фактическите твърдения относно състоянието на ищцата след 16.12.2020 г. както и интензивността на негативните преживявания от положителен резултат в рамките на един ден. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен.

С обжалваното решение, съдът е приел за осъществени следните факти: Бременността на ищцата е проследявана от д-р И. В., специалист по акушерство и гинекология. Същият е наблюдавал ищцата в периода от 10.10.2020 г. до 11.02.2021г. , когато е дадено направление за хоспитализация 45 дни преди времето за раждане. Фактът е установен с удостоверение № 15313/16.03.2022 г. издаден от МЦ „ФЕНИКС 87“ ЕООД. На 19. 11.2020 г. е издадено направление за изследване. Съдът е приел за безспорен факта, че „МЕД-ДИА“ ЕООД на 19.11.2020 г. е изготвила резултат от кръвно изследване, в който е посочен позитивен резултат за HIV, но на резултатите от изследването бил посочен Филиал МЦ „ФЕНИКС“. От изискани по реда на чл. 192 от ГПК, документи МЦ „ФЕНИКС“ отговорил, че не са вземали кръвна проба от ищцата. Съдът възоснова на гласни доказателства е приел, че ищцата е узнала за положителния резултат от д-р И. В. на 16.12.2020 г. Приел е за установено, че на следващия ден 17.12.2020 г. е назначил нови изследвания МБАЛ „ТОКУДА“ и е посочил факта, че по делото са представи още два отрицателни теста /стр.8 и стр.9/. Възприемайки за достоверни твърденията на ищцата и проследявайки взетата проба, съдът е приел, че е взета в „Поликлиника България“ еднократно, изследвана е от „МЕД-ДИА“ 4

ЕООД , а до там била транспортирана с транспортен лист на 19.11.2020 г. и резултатът потвърден на 24.11.2020 г. Съдът, възоснова на гласните доказателства е приел, за верни твърденията, че в нощта след като е разбрала резултата от изследването ищцата е била неспокойна и е обсъждала със свидетеля Й. въпроси свързани с тяхното бъдеще, нейното здраве и това на общото им дето. Съдът е приел, че интензитета на негативните преживявания е бил обоснован и от предходни три бременности, които не са били успешни.

От заключението на СПЕ, което съдът е кредитирал, приел, че е било налице силно стресово преживяване, чиято интензивност надхвърля обичайните възможности за адаптация, а раждането на здраво бебе през месец март 2021г. бележи повратна точка в психическото състояние на ищцата, а след раждането се е възстановява почти напълно. Съдът е приел, че тревожнодепресивна симптоматика е възникнала непосредствено след узнаване на факта, съобщен от д-р И. В., след което е констатирано рецидивиращо депресивно разстройство, умерено тежък епизод, възникнало като остра стресова реакция, последвана от дистрес с тревожно депресивна симптоматика с водещи симптоми на депресия и тревожност.

Възоснова на така изложените факт, от правна страна, първоинстанционният съд е приел, че липсва нарушение на медицинските стандарти от лекуващия лекар, че поведението му не е противоправно след като само е разчел резултатите от кръвна проба, и че не е установена връзка между ответника и този лекар, която да обоснове отговорността на ответника за неговите действия. По тези съображение искът е изцяло отхвърлен.

Настоящият състав на СОФИСЙКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази, че във възизвната жалба са изложени доводи за необосноваността решението като основание за неговата отмяна, и като инстанция по същество приема, че следва да извърши анализ и оценка на събраните поделото доказателства, като изложи мотиви за това, кои факти възоснова на тях, приема за установени:

С исковата молба ищцата е представила медицински документ с логото на търговското наименование на ответника. От съдържанието на документа е видно, че е съставен на 19.11.2020 г. и съдържа резултати от назначено от д-р И. В. идследване на П. Д. Т. на ** години с ЕГН ********** с ІD

******. Документът съдържа данни от проведено изследване хематология, биехимия, хормони, микробиология, имунохематология, урина – ОХИ, урина СЕДИМЕНТ. Извършили изследването са М. К. и Е. Г.. На стр. 2 от документа е посочено, че изследваните биологични течности на ищцата са дали позитивен резултат на HIV 1/2. Същият документ е представен и от ответника.