Решение № 468 от 11.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Благоевград, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20251200500942 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435-438 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на К. Г. К., с адрес гр.

**, чрез адв. Г. Ю., с адрес за призоваване гр. ** срещу Разпореждане от 16.05.2025 г., постановено по изп. дело № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В..

Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, и да постанови решение, с което да уважи депозираното възражение, като отмени действията на ЧСИ, с които са приети сумите посочени в ПДИ с изх. № 03127/ 27.03.2025 г.

При условията на евентуалност се иска съдът да намали посочените в ПДИ разноски за заплатен адвокатски хонорар до минималния такъв – 200 лв., и за начислените такси до минималния такъв.

Жалбоподателят поддържа, че от поканата за доброволно изпълнение и от обжалваното разпореждане не става ясно как е определен размера на таксите – дали са изчислени и определени на база сумата посочена в молбата или са изчислени и определени на база цялото вземане предмет на делото, по което вече има начислявани такси от страна на ЧСИ. Счита, че депозирането на молба с искане за налагане на запор не предполага никаква фактическа и правна сложност, което да налага този размер на разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Сочи, че извършените по делото действия, също не предполагат този по-висок размер на адвокатско възнаграждение.

Претендира се присъждане на сторените в настоящето производство 1 разноски – заплатен адвокатски хонорар и разноски по администриране и разглеждане на жалбата.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя Е. О.

Н., чрез адв. К., в който е изложено становище за недопустимост на жалбата поради просрочие. Изложено е и становище за неоснователност на жалбата.

Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Частният съдебен изпълнител е представил мотиви съгласно чл. 436, ал.

3 от ГПК, в които поддържа съображения за неоснователност на подадената жалба.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по приложеното изпълнително дело, представено в заверен препис, намира следното:

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е и частично основателна. Съображенията за това са следните:

Изпълнително дело № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В. е образувано по молба с вх. № 16784/01.12.2022 г., подадена от Е. О. Н., ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на Г. К. К., ЕГН **********, чрез адв. А. К., към която е приложен изпълнителен лист, издаден на 08.09.2022 г. въз основа на Решение № 7373/06.08.2019 г. по гр.д. № 1633/2019 г. по описа на РС – Благоевград. По силата на изпълнителния лист длъжникът К. Г. К. се задължава да заплаща на взискателя Г. К. К., действащ чрез законния си представител Е. О. К.а, половината от разходите за учебници и учебни помагала на детето, за училищни мероприятия, което плащане се извършва на база касови бонове за извършените разходи; извънучебни школи и курсове на детето, платими на база представени платежни документи, издадени от предоставящите услугата; разходи за дрехи и обувки на детето, закупувани два пъти в годината – през месец май и месец септември, което плащане се извършва на база касови бонове за извършените разходи.

По молба с вх. № 3079/07.03.2023 г., подадена от Е. О. Н., съдебният изпълнител с резолюция е присъединил към изп. дело № 995/2022 г. посочените в молбата суми по изпълнителен лист от 08.09.2022 г. и по изпълнителен лист, издаден на 26.01.2023 г. въз основа на Определение № 357/03.11.2022 г. по НЧХД № 1105/2021 г. по описа на РС – Благоевград.

По молба с вх. № 5423/ 21.04.2023 г., подадена от Е. О. Н., към изпълнителното дело с резолюция на съдебния изпълнител е присъединена за събиране и сумата от 800 лв. по изпълнителен лист от 19.04.2023 г., издаден въз основа на влязло в сила Разпореждане № 906923/18.11.2022 г. по гр.д. № 1633/2019 г. по описа на РС – Благоевград.

2

По молба с вх. № 9172/12.07.2023 г., подадена от Е. О. Н., към изпълнителното дело е присъединена за събиране и сумата от 786,42 лв. по изпълнителен лист от 08.09.2022 г. По молба с вх. № 5423/18.08.2023 г., подадена от Е. О. Н., към изпълнителното дело с резолюция на съдебният изпълнител е присъединена за събиране и сумата от 1 000 лв. по изпълнителен лист от 16.08.2023 г., издаден въз основа на влязло в сила Определение № 187/17.02.2023 г. по в.гр.д. № 99/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, потвърдено с Определение № 1505/08.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1564/2023 г. по описа на Апелативен съд – София.

Отново по молба с вх. № 14694/02.11.2023 г., подадена от Е. О. Н., към изпълнителното дело е присъединена за събиране и сумата от 1 110,28 лв. по изпълнителен лист от 08.09.2022 г. Към молбата е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение за изготвяне на молба за присъединяване на вземане по изпълнителен лист от 19.04.2023 г. по гр. д. № 1633/2019 г. по описа на РС – Благоевград на стойност 1 110,22 лв. към изп. дело № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В., както и извършване на процесуални действия. Договореното възнаграждение е в размер на 300 лв. и същото е платено в брой.

С молбата от 02.11.2023 г. взискателят не е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия. С Постановление от 07.11.2023 г. съдебният изпълнител е приел разноски в общ размер на 324 лв. – 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 24 лв. (с включен ДДС) за държавна такса по т. 5 от Тарифата към ЗЧСИ. На 09.11.2023 г. на длъжника, чрез адв. Ю., е връчена Покана за доброволно изпълнение, с изх. № 11895/07.11.2023 г., в която са посочени присъединените за принудително събиране сума по изпълнителния лист, представляваща половината от разходите за закупуване на дрехи, обувки и т.н. през м. септември 2023 г., а именно 1 110,28 лв., разноските по изпълнителното дело приети с постановлението от 07.11.2023 г. в размер 324 лв., както и дължимата сума по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 159,38 лв.

С молбата от 11.07.2024 г. взискателят е направил искане за присъединяване на сумата в размер на 1662.51 лв., като не е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия.

С Постановление от 27.03.2025 г. съдебният изпълнител е приел разноски в общ размер на 224 лв. – 200 лв. за адвокатско възнаграждение и 24 лв. (с включен ДДС) за държавна такса по т. 5 от Тарифата към ЗЧСИ. На 17.04.2025 г. на длъжника, чрез адв. Ю., е връчена Покана за доброволно изпълнение, с изх. № 03127/ 27.03.2025 г., в която са посочени присъединените за принудително събиране сума по изпълнителния лист, представляваща половината от разходите за закупуване на дрехи, обувки и т.н. през м. септември 2024 г., а именно 2721.03 лв., разноските по изпълнителното дело приети с постановлението от 27.03.2025 г. в размер 224 лв., както и дължимата сума по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 304.41 лв.

3

С Възражение с вх. № 6066/ 05.05.2025 г. длъжникът К. К. е възразил срещу приетите по изпълнителното дело суми – главница, такси и разноски.

Наведени са доводи, че претендираното и прието адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъответно на извършените правни и фактически действия.

Препис от възражението е връчен на взискателя Е. Н., от която е постъпило становище. В последното са изложени съображения за неоснователност на искането за изменение така приетия размер на разноските.

С Разпореждане от 16.05.2025 г. съдебният изпълнител, като е приел, че делото е с фактическа и правна сложност и че с бездействието си длъжникът е дал повод за присъединяването на дължимите суми към образуваното вече между страните изпълнително дело, както и че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника в изпълнителното производство, доколкото не са налице предпоставките, при които същите не се възлагат в тежест на длъжника, е оставил възражението на К. К. без уважение, за което последният е уведомен, чрез адв. Ю..

Съгласно предписаното в чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д.

№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Въззивният съд приема, че преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парични вземания на взискателя, като с оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни действия не се отличава с фактическа и правна сложност. Липсата на доброволно изпълнение на задължението за половината от разходите за учебници и учебни помагала на детето, за училищни мероприятия; разходи за извънучебни школи и курсове на детето; разходи за дрехи и обувки на детето, закупувани два пъти в годината – през месец май и месец септември, което плащане се извършва на база касови бонове за извършените разходи, води до това взискателя, чрез процесуалния представител, да подава молби за присъединяване на новите вземания.

Взискателят към всяка молба прилага договор за правна защита и съдействие по изпълнителното дело, като договорените възнаграждения представляват разноски, които се възлагат в тежест на длъжника. Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за изготвяне на молба за присъединяване на вземане по изпълнителен лист от 19.04.2023 г. по гр. д. № 1633/2019 г. по описа на РС – Благоевград, така и за извършване на 4 процесуални действия.

При подаване на молба за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение. Фактът, че към момента на подаване на възражението от страна на длъжника К. са извършени само действия по присъединяване на нови вземания към образувано вече изпълнително дело води до извод, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в голям размер, тъй като не са извършени съществени процесуални действия.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което и уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І - "Общи правила". Предвид систематичното им място, последните важат, както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски по изпълнението е изрично уредено чл. 79 ГПК, а именно в случаите, в които делото се прекрати по чл. 433 ГПК освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или в случай, че изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими в изпълнителния процес, не представлява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.

Следователно длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: 1/ когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил задължението си по него преди това, и 2/ когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител - така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК.