Решение № 9287 от 18.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9287 гр. София, 18.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110146116 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Д. Т. М. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 652,13 лева, представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ****, 98,78 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, 38,18 лева, представляваща стойност на главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. и 7,01 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2019 г. до 15.03.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 15155/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата Д. М., в качеството й на собственик/вещен ползвател, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ****, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че за времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на 1 отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., Д. М., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е погасила в срок дължимите суми, както следва: 652,13 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.; 98,78 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия;

38,18 лева - главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. и 7,01 лева - лихва за забава за периода от 31.03.2019 г. до 15.03.2022 г. За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 15155/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК дружеството предявява процесните установителни искови претенции, имащи за предмет посочените вземания. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2022 г. до окончателното й заплащане. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. С. Б., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва исковите претенции като неоснователни, намирайки процесните вземания за недължими като погасени с тригодишна погасителна давност, предвид характера им на периодични плащания. Оспорва през процесния период [фирма] да е доставило до имота топлинна енергия, която да е била реално ползвана като топлоенергия за отопление и топла вода.

Поддържа, че отчитаното е извършвано с неизправни измервателни уреди, като не са правени периодични отчети. С отговора особеният представител на ответницата Д. М. оспорва редовността на воденото от ищцовото дружество счетоводство във връзка с отчитането и осчетоводяването на процесните вземания, както и доказателственото значение на представеното с исковата молба извлечение от счетоводните книги, доколкото последното е неподписано от представител на [фирма]. Счита, че дяловото разпределение за процесния период е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ от дружество, което не е било надлежно избрано от собствениците на етажната собственост по силата на изрично решение. Възразява срещу твърденето за изпадане на ответницата в забава, тъй като ищецът не е публикувал на интернет – страницата си сметката, отразяваща задълженията за периода м. май 2018 г. – м. април 2021 г. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

С протоколно определение от 27.11.2023 г., по искане на процесуалния представител на ищцовото дружество във връзка с депозирана по делото писмена молба от 27.11.2023 г., с която [фирма] заявява, че дружеството не обслужва сградата на посочения адрес, включително процесния абонат ****, е отменено определението от 17.07.2023 г. в частта, в която това дружество е конституирано като подпомагаща страна на ищеца и същото е заличено от списъка на страните по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в правната сфера на ищцовото дружество на парични 2 вземания от ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена за дяловото й разпределение предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответницата (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

С отговора на исковата молба не е оспорено изрично, че ответницата Д. Т. М. е собственик на процесния недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ****, доколкото проведеното оспорване от ответната страна касае реалната доставка, съответно ползване на топлинна енергия.

Същевременно това правнорелевантно обстоятелство следва и от събраните по делото писмени доказателства, които сочат, че с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство № ***, том XIV, нот. дело № 2736/1980 г. от 03.11.1980 г. по описа на нотариус П. при Софийски районен съд, третите за процеса лица 3

Ю.Б.С. и М.А.С. са признати за собственици на недвижим имот – апартамент (жилище) № 85, находящ се в жилищна сграда – [адрес], в комплекс „Т. II“, ул. „Р.“, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 65,29 кв.м. и прилежащо избено помещение № 16, заедно с 4,054 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса. Удостоверено е, че имотът е придобит от лицата като обезщетение срещу отчуждения им недвижим имот в [адрес], парцел № 480, кв. 56 на основание Заповед № А-0-08-836/28.03.1979 г. на председателя на ИК на СГНС. Посочено е, че нотариалният акт се издава на основание чл.

134, ал. 4 ЗТСУ и чл. 288 от Правилника за прилагането му, по искане на председателя на ИК на СГНС.

С писмо на Столична община, район Н. от 06.12.2012 г. е удостоверена идентичността на административен адрес със стар номер: ж.к. Т. 2 бл. 25 с нов административен адрес:

[адрес].

В списък на етажните собственици – приложение към протоколно решение от 30.08.2002 г. на ЕС с административен адрес: град София, район Н., ж.к. Т. бл.- 55, вх. Г за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата топлинно счетоводство (доставка и монтаж на индивидуални разпределителите на топлина; отчитане на уредите; разпределение на изразходваната енергия за отопление и топла вода; изготвяне на обща и индивидуални сметки) в графа за апартамент № 85 е вписано лицето М.А.С. с абонатен номер ****, удостоверило с подписа си, че отопляемият обем на жилището се равнява на 80 м3 , както и наличието на 3 бр. отоплителни тела в имота.