Решение № 211 от 01.08.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Монтана, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500174 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано след постановено решение № 40 от

4.05.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 2583/2021 г. II г.о. , с което ВКС е отменил решението по в.гр.д.№ 83/2020 г. на Окръжен съд-Монтана и делото е върнато с конкретни указания на Окръжен съд-Монтана за разглеждане от друг състав.

Въззивното производство е образувано по жалба на М. Ц. от гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат И.-А.Н. срещу постановеното от РС Лом на 25.01.2019г. решение по гр. дело № 1/2016г. в частите, с които е признато за установено , че Г. Г. е собственик на 20 кв.м от УПИ *-*, кв. *по плана на село *, намиращи се в североизточната му част, заключени между жилищната сграда, имотната граница между този имот и УПИ *-*, плътна стена , изградена в неговия терен, перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника и улицата –между т. 1,Б,В и 2 на приложната скица и е осъден М. Ц. да предаде на Г. Г. владението на описаната площ , както и да премахне жилищна сграда със застроена площ 69 кв.м, състояща се от двуетажно тяло от 62 кв.м и едноетажно тяло от 7 кв.м. и допълнително пристроена стопанска сграда от 6 кв.м, намиращи се в УПИ *-*, кв. *по плана на село Смирненски на границата с УПИ *-*, означени със сигнатура 2МЖ, WS, и ПС на приложената скица , плътна стена с дължина 1.28 м, от които 1 м в имота на ищеца и 0.28 в имота на ответника, изградена перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника –между т. 2 и т. В на приложната скица, както и засадените в незаконно завзетия терен от 20 кв.м 4 броя лози и изградения за тях асмалък , прихванат за покрива на къщата на ищеца, както и прокараните два броя отходни тръби PVC ф 110 по повърхността открито, които след незаконно изградената масивна ограда между двете жилищни сгради в 1 двата имота са вкопани в имота на ищеца, зад жилищната му сграда по дължина и излизат на тротоара и е осъден ответника да заплати разноски.

Твърди се в жалбата, че обжалваното решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон , процесуалните правила и е необосновано с подробно изложени в тази насока доводи. Конкретно се сочи неправилност на изводите на съда основани единствено на заключението на вещото Н.И , допуснато след две приети тройни съдебно-технически експертизи , срещу което заключение в жалбата са изложени конкретни и подробно аргументирани съображения по всеки от дадените от вещото лице отговори на поставените задачи . Твърди се, че съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства , не е разгледал направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за придобиване процесната площ по давност и неправилно е уважил предявените искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС.

По отношение решението в частта за разноските се поддържа, че не е съобразено от съда направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение , както и определяне на разноските без да се съобрази частичната неоснователност на иска за собственост. Иска се отмяна на обжалваното решение , ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Г. Г. – Г. , чрез пълномощника си по делото адвокат К. Б. , с подаден в срок писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата .

Претендира разноски.

Във експертизи . въззивното производство са назначени и извършени съдебно технически Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение , с което са уважени исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/ е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г. Г. – Г. от гр.

*срещу М. Ц. от гр. *с твърдения , че ищецът е собственик по наследство от П.Т. , негова майка, починала 1997г. и С.Г. , негова сестра, починала 2012г. на имот – УПИ *-*, кв. № *по плана на с. *, общ. *, обл. *с площ по скица – 2150 кв. м., ведно с построените в него къща и стопанска постройка, с граници на имота: от две страни улици, ПИ *-*, ПИ *-*и ПИ *-*.

Ответникът е собственик на съседния му от североизток имот – УПИ *-*, кв. № *по плана на селото, като незаконно е завзел около 26 кв. м. от неговия имот. Завзетата част се намира между жилищната сграда на ищеца, имотната граница между двата имота, плътната стена, изградена в имота на ищеца перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда със северната пристройка към двуетажната жилищна сграда на ответника и от юг – улицата. В завзетата площ ответникът е засадил 4 бр. лози, за които е изградил асмалък и е прокарал 2 бр. отходни тръби, излизащи от жилищната му сграда и минаващи по протежението на стената на къщата на ищеца, които се изливат в течащата наблизо река. Посадените лози, асмалъкът и тръбите създават на ищеца значителни неудобства – засенчват жилищната сграда, пречат му да ползва завзетия терен като собственик. Освен това, на границата между двата имота е построена от ответника незаконна двуетажна къща, висока повече от 5 м., която не отстои на изискуемото се съгласно чл. 31,ал.1,т.1 от ЗУТ разстояние от 3 м, която му пречи да ползва имота си, тъй като засенчва площ от имота му и стените на неговата сграда се навлажняват и рушат.

2

Плътната стена, заграждаща завзетата от ответника площ от 26 кв. м. пречи на ищеца да ползва имота си, да извършва ремонтни дейности по жилищната сграда и засенчва част от двора. При тези твърдения е поискал от съда да осъди ответника да му отстъпи собствеността и предаде владението върху завзетите от имота му около 26 кв.метра , надлежно индивидуализирани, както и да го осъди да премахне построените на границата между УПИ *-*и УПИ *-*, двата в кв. № *по плана на село *двуетажна сграда, асмалък и плътната стена, изградена в имота на ищеца, перпендикулярно на имотната им граница и свързваща северния ъгъл на жилищната му сграда със северната пристройка към двуетажната жилищна сграда на ответника, както и засадените в незаконно завзетия терен от 26 кв. м. 4 броя лози и прокараните 2 бр. отходни тръби.

Ответникът с подадения в срок писмен отговор е оспорил исковете като неоснователни с твърдения, че претендираните от ищеца 26 кв. м. са част от собствения му имота , винаги е владял тази част , която не е част от мястото на ищеца . Засадените в собствения му имот 4 бр. лози, направеният асмалък и прокараните 2 бр. отходни тръби не създават по никакъв начин неудобства на ищеца. Двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ *-*, кв. *по плана на с. *е законна, тъй като представлява търпим строеж и като такъв не подлежи на премахване. Твърди, че сградата е построена през 1984 г., като попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и същата по никакъв начин не пречи на ищеца да ползва имота си , а твърдяното навлажняване на сградата на ищеца може да е в резултат от други фактори, като например атмосферни условия, некачествено строителство и др. , а не на неговите постройки . Оспорва и твърдението, че плътната стена, изградена от север пречи на ищеца свободно да се движи в имота си, да извършва ремонтни дейности по жилищната си сграда и засенчва част от двора му.

С постановеното по делото решение съдът е признал за установено, че ищецът е собственик на 20 кв.м , част от УПИ *-*, кв. *по плана на село *, намиращи се в североизточната му част, заключени между жилищната сграда, имотната граница между този имот и УПИ *-*, плътна стена , изградена в неговия терен, перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника и улицата –между т. 1,Б,В и 2 на приложната скица и е осъдил М. Ц. да предаде на Г. Г. владението на описаната площ , както и да премахне жилищна сграда със застроена площ 69 кв.м, състояща се от двуетажно тяло от 62 кв.м и едноетажно тяло от 7 кв.м. и допълнително пристроена стопанска сграда от 6 кв.м, намиращи се в УПИ *-*, кв. *по плана на село *на границата с УПИ *-*, означени със сигнатура 2МЖ, WС, и ПС на приложената скица , плътна стена с дължина 1.28 м, от които 1 м в имота на ищеца и 0.28 в имота на ответника, изградена перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника –между т. 2 и т. В на приложната скица, както и засадените в незаконно завзетия терен от 20 кв.м 4 броя лози и изградения за тях асмалък , прихванат за покрива на къщата на ищеца, както и прокараните два броя отходни тръби PVC ф 110 по повърхността открито, които след незаконно изградената масивна ограда между двете жилищни сгради в двата имота са вкопани в имота на ищеца, зад жилищната му сграда по дължина и излизат на тротоара и е осъден ответника да заплати разноски, като е отхвърлил иска за собственост над 20 кв.метра до предявения размер от 26 кв.метра .

С решение по в.гр.д.№ 83/2020 г. МОС е отменил решението на РС Лом от 25.01.2019г. , постановено по гр. дело № 1/2016г. в ЧАСТТА , с която е осъден М. Ц. да премахне двуетажно тяло на жилищната сграда от 62 кв.м , намираща се в УПИ *-*, кв. *по плана на село *, като е отхвърлил искането на Г. Г. от гр. *да бъде осъден на основание чл.

109 от ЗС М. Ц. от гр. *да премахне двуетажно тяло на жилищната сграда от 62 кв.м , 3 намираща се в УПИ *-*, кв. *по плана на село *,в частта относно присъдените разноски и е потвърдил решението в останалата част.

С решение № 40 от 4.05.2022 г. ВКС по гр.д.№ 2583/2021 г. II г.о. , ВКС е отменил изцяло решението на МОС и е върнал делото за ново разглеждане с конкретни указания.

Така постановеното решение по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС е валидно и допустимо .

Решението относно иска за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводите , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд.

По наведените от въззивника доводи относно иска по чл. 108 от ЗС МОС намира следното:

От приложените по делото нотариални актове и удостоверение за наследници безспорно е установено, че наследодателката на ищеца Н.Т. от 1957г. е придобила право на собственост върху дворно място в село *от 2 дка , ведно с построени в него къща, тълкана и кош до съседи: Ц.К., Х. А.и от две улици. През 1966г. е прехвърлила идеална част от него на съпруга си срещу задължение за издръжка и гледане, който договор с влязло в сила решение от 1992г. по гр.д. № 74/1992 г. на ЛРС е развален . След смъртта си през 1997г. Н.Т. е наследена от низходящите си – ищецът и С.Т., починала 2012г. без преки наследници, съответно наследена от ищеца като неин брат .

До одобряване действащия регулационен план на селото 1997г. имотът от два декара е бил с пл. № *, за който е бил отреден парцел * кв. *по регулационния план от 1935г. , а по сега действащите кадастрален и регулационен план е парцел *, пл. *, кв. *с площ според издадената от Община *скица 2150 кв.метра , записан на наследници на Н.Т. , единствен към настоящия момент такъв ищецът Г. Т. .

Ответникът се легитимира като собственик на незастроено дворно място с площ от 1500 кв. м., в село *, което включва поземлен имот / ПИ/ *-*с площ от 680 кв. м. и ПИ *-*с площ от 820 кв. м., и двата в кв. *по плана на селото при съседи за целия имот: от две страни улици, ПИ *-*, ПИ *-*и ПИ *-*, заедно с построените в ПИ *-*масивна жилищна сграда с РЗП 100 кв. м., лятна кухня с РЗП 84 кв. м. и три второстепенни сгради под общ покрив и обща РЗП 115 кв. м. съгласно договор за дарение , материализиран в нотариален акт от 02.11.2009г. с праводатели Ц.В. и М.В., негови баба и дядо . Документите за собственост на праводателите му, описани в нотариалния акт, обективиращ договора за дарение , по делото не са представени.