Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22035 от 02.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43136/2025
Вид
Решение № 22035
Подписан
02.12.2025
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 22035 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110143136 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Постъпила е искова молба от „З. А. Д. А.“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. Д. С. срещу „З. А. Д. Д. Б. Ж. и З.“ АД, ЕИК **********, чрез пълномощника адв. П.

В., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1396,65 лева, представляваща незаплатена част от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 28021030100011, образувана във връзка с ПТП, настъпило на 08.01.2021 г. в град Русе, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 11.08.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 534,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.08.2022 г. до 11.08.2025 г.

Ищецът твърди, че на 08.01.2021 г. в гр. Русе е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******.

Твърди се, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес“, при извършване на маневра за смяна на пътната лента, от лява в дясна, не се е убедил, че пътната лента е свободна и е отнел предимството на движещия се в нея лек автомобил „Ауди“ с рег. № ********, като го е ударил в лявата му страна. Твърди, че увреденият автомобил „Ауди“ е имал валидна застраховка „Каско“ при ищеца, а виновният водач на автомобил „Мерцедес“ – валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. В изпълнение на застрахователния договор, ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение за ремонта на автомобила в размер на 5486,44 лв. Ищецът твърди, че е отправил регресна покана до ответника за възстановяване на изплатената сума, ведно с ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., или общо 5501,44 лв. На 16.06.2021 г. е постъпило частично плащане от ответника в размер на 4104,79 лв., като остатъкът от 1396,65 лв. не е заплатен. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Представя писмени доказателства: Двустранен констативен протокол за ПТП от 08.01.2021 г.; Застрахователна полица за застраховки КАСКО и ЗЛОПОЛУКИ № 0307K6010704589; Свидетелство за регистрация на МПС; Общи условия на ЗАД „А.“ по застраховка „КАСКО НА МПС“; Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС 1 от 11.01.2021 г.; Опис на щетите по претенция № 28021030100011 от 11.01.2021 г.; Снимки по щетата; Опис на щетите по претенция № 28021030100011 от 11.02.2021 г.; Възлагателно писмо до автосервиз; Приемно-предавателен протокол; Фактура № 0000037724/17.02.2021 г.;

Платежно нареждане от 11.03.2021 г.; Калкулация за ремонт; Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; Придружително писмо до ответника;

Уведомление до ответника за предявяване на регресна претенция; Пълномощни; Договор за правна защита и съдействие; Документ за внесена държавна такса.

Прави доказателствени искания за допускане на съдебно-автотехническа експертиза.

Ответникът „З. А. Д. Д. Б. Ж. и З.“ АД оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на пряка причинноследствена връзка между заявеното събитие и всички твърдени имуществени вреди. Твърди, че деформацията по десния праг на увредения автомобил е получена при друг механизъм и от друго събитие. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил в равна степен. Счита, че изплатеното от ищеца обезщетение е в значително завишен размер и не кореспондира на действително претърпените щети по средно-пазарни цени. Оспорва претенцията за ликвидационни разноски. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски.

Представя писмени доказателства: ликвидационен акт № 802524/09.04.2021 г.; автотехническо становище.

Прави доказателствени искания да не се възразява срещу назначаването на съдебна автотехническа експертиза.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. II КЗ.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства, както и да обори презумпцията за вина на водача на застрахования при него автомобил.

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства (полици, протокол за ПТП, платежни нареждания), че към датата на инцидента – 08.01.2021 г., са били налице валидни застрахователни договори както за ищеца („Каско“), така и за ответника („Гражданска отговорност“). Безспорно е също, че ищецът е изплатил на доверен сервиз сумата от 5486,44 лева за ремонт на увредения автомобил „Ауди“, както и че ответникът е възстановил сумата от 4104,79 лева.

Спорните въпроси в настоящото производство се концентрират върху механизма на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка за част от уврежданията (конкретно десния праг) и размера на дължимото обезщетение.

По отношение на механизма.

От представените по делото писмени доказателства и от заключението по 2 допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, пълно и обективно, че на 08.01.2021 г., около 18:30 часа, в гр. Русе, по бул. „Цар Освободител“, лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ (застрахован при ответника) се е движил в дясна/средна лента. Водачът му е предприел маневра завиване наляво (престрояване), с цел смяна на лентата. При тази маневра той е отнел предимството и е пресякъл траекторията на движещия се в лявата лента лек автомобил „Ауди А5“ (застрахован при ищеца), реализирайки удар между двата автомобила.

За настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ (застрахован при ответника) който нарушил правилата на чл. 25, ал.2 изр.1 ЗДвП според която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Водачът на товарен автомобил лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ е следвало да пропусне движещия се в лявата пътна лента лек автомобил „Ауди А5“ (застрахован при ищеца) след което да предприеме маневрата.

В случая водачът на товарния автомобил е предприел маневрата за навлизане в съседната лента без да съобрази наличието на автомобил в нея.

По отношение на размера на вредите.

Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.

Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.

Според детайлния анализ на вещото лице в съдебно-автотехническата експертиза, увредените детайли са предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен панел, уплътнение на предна дясна врата, уплътнение на задна дясна врата, и средна дясна колона.

Вещото лице категорично посочва, че изкривяването (деформацията) на десния праг не е причинено от процесното ПТП. Сочи се, че повредата представлява хоризонтална вдлъбнатина с дълбочина 2-3 см. Изтъква, че този вид щета е характерна за съприкосновение с нисък, твърд и неподвижен предмет (напр. бордюр, бетонна кашпа или ниско колче), а не с друго МПС.

Вещото лице изключва възможността повредата да е от джантата или гумата на другия автомобил, тъй като

, липсват характерните овални следи, които джантата би оставила Височината на контактните зони на Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ (който е по-висок автомобил/SUV) не съвпада с толкова ниска зона на удар по „Ауди А5“.

Ето защо увреждането на десния праг на „Ауди А5“. не е в причинно-следствена връзка с този конкретен механизъм на ПТП.

3

Видно от заключението по допуснатата съдебно автотехническа експертиза се установява, че за възстановяване на нанесените с настъпилото ПТП вреди са необходими 4527,78 лева на база пазарни цени.

Доколкото сумата от 4104.79 лева е погасена извънсъдебно то съдът намира, че искът за сумата от 422,99 лева се явява установен по основание и размер. За разликата следва да се отхвърли като неоснователен.

Съдът намира оспорването на експертизата от страна на процесуалния представител на ищеца в тази част за неоснователно и не следва да се взема предвид. В разглежданата част заключението е подробно мотивирано и технически обосновано, като вещото лице даде ясни и логични обяснения за механизма на увреждането, който изключва контакт с друго движещо се МПС. Експертът защити убедително тези изводи в открито съдебно заседание, отговаряйки изчерпателно на поставените въпроси. Нещо повече, констатациите на вещото лице кореспондират напълно с останалия доказателствен материал по делото. Следва да се отбележи и че въпреки оспорването, ищецът не ангажира други доказателствени средства за опровергаване на тези изводи – не бе поискано назначаването на повторна или разширена експертиза, която да отрече или потвърди констатациите на вещото лице. Поради това съдът няма основание да се съмнява в правилността на заключението и го кредитира изцяло.

По иска за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД:

Доколкото главният иск е частично основателен, акцесорният иск за лихва за забава също следва да бъде уважен пропорционално на уважената главница. Ищецът претендира 534,28 лева лихва върху главница от 1396,65 лева.

Съотношението на уважената част (422,99 лв.) към претендираната главница (1396,65 лв.) е приблизително 30,29%.

Следователно, дължимата мораторна лихва върху сумата от 422,99 лева за исковия период (11.08.2022 г. – 11.08.2025 г.) възлиза на 161,84 лева. За разликата до 534,28 лева искът следва да се отхвърли

По разноските.

По разноските:

Ищецът претендира разноски в общ размер на 947,58 лева (за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение).

Ответникът претендира разноски в размер на 500,00 лева (депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение).