Решение № 645 от 30.05.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ / 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІVс. в публично съдебно заседание на 15.04.2019г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ

: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ

НЕДКОВА

Секретар : ПЕТЯ П.

Разгледа докладваното от председателя на състава

В.гр.д.№ 2082/ 2018г.

Производството е по реда на чл. 268- 272 от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба от Я.Т.К. срещу решение № 344 / 31.07.2018г. постановено по гр.д.№ 5244/ 2018г. от Варненски районен съд – 12 състав, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.127 от СК срещу Г.Р.К., за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата- Д. Я.К.и Е. Я.К., и същите са предоставени на майката и определено местоживеене на двете деца на адреса на майката в гр.Севлиево, определен е режим на лични отношения за другия родител , и присъдена издръжка в размер на 200лв. за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.11.2017г., със законната лихва върху всяка просрочена вноска , както и дължимата държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Оспорва решението като незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие със закона, необосновано. В обобщение на изложените доводи счита, че спорът е решен при непълнота на доказателствата, поискани от ищеца и недопуснати от съда, чрез които се цели установяване на релевантни факти и обстоятелства. Съдът не е обсъдил задълбочено качествата на майката и нейната пригодност да се грижи за двете деца , условията на семейната среда и съжителството с настоящ партньор, въздействието на тези факти върху психиката на двете деца . По същество поддържа искане за отмяна и постановяване на решение, с което да се уважат исковите претенции , на основание чл.127 СК, определи местоживеене ***, и режим на лични отношения с майката съобразен с техните нужди.

Въззиваемата страна- Г.Р.К., чрез процесуален представител- адвокат И.С., ВТАК, оспорва жалбата като неоснователни с изложените в писмен отговор аргументи.

Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, и Дирекция „Социално подпомагане“ –Севлиево, не изразяват становище по жалбата.

Съдът, съобразно становища на страните и доказателствата по делото, преценявани при условията на чл. 269 ГПК и чл. 235, ал. 1-3 от

ГПК , констатира :

Предмет на разглеждане са претенциите на двете страни за упражняване на родителските права по отношение на децата- Д. Я.К., родена на ***г. , и Е. Я.К., родена на ***г.

Ищецът

Я.К., твърди , че с ответницата имат постигнато споразумение децата, родени от съвместното им съжителство, да бъдат отглеждани и възпитавани от него след раздялата през 2014г. Дни преди подаване на исковата молба, на 12.09.2017г., майката го е уведомила, че ще вземе децата на 14 / 15 септември , в началото на учебата година. Счита, че тя няма условията да ги отглежда, защото живее в жилище под наем със своя брат, който е наркозависим и психично болен. Работи в казино и отсъствието й през нощта поставя децата в риск, застрашава живота и здравето им. По информация на нейни близки води неморален живот. Допълнителни доводи по изложените твърдения са направени с молба вх.№ 1599/ 09.01.2018г. пред ВРС,т.1 и 2 . Със същата са наведени и нови -за възпрепятстване срещите на бащата с детето Е. през декември 2017г., след което той е предприел действия по издирване настоящия адрес на майката в гр.Севлиево, чрез органите на МВР. В обобщение на всичко изложено ищецът счита, че оставането на децата при майката е в ущърб на техния интерес, защото ще живеят при нея без възпитателска грижа и надзор, без социална подкрепа и най-вероятно в нищета.

С молба вх.№ 1598/ 09.01.2018г. ищецът поддържа първоначалното си искане за упражняване на родителските права по отношение на двете деца, на основание чл.127, ал.2 СК , но вместо посоченото в исковата молба местоживеене ***, да бъде определено постоянно местоживеене ***, като се издадат и необходимите лични документи за пътуване до ФРГ. Счита, че промяната в местоживеенето на двете деца ще им предостави възможност за по-добри социални перспективи, по-добро образование и успешна социална реализация, поради което е изключително в техен интерес.

Ответницата

Г.К. е предявила насрещен иск за упражняване на родителските права, който обосновава със следните факти и обстоятелства: - след заминаване на бащата децата се отглеждат от майката гр.Варна на бащата, а по-късно в дома на неговата майка в с.Тополи, до декември 2015г. През този период страните поддържат отношения по телефона и често се карат, което принуждава ищцата да се върне при семейството си в с.Богатово, община Севлиево, и да потърси работа.

След като се устройства, през пролетта на 2016г. взема децата при себе си в наследствена къща в гр.Севлиево, и поема изцяло грижите по тяхното отглеждане и възпитание. За Коледните празници на 2016 г. ответникът взел децата в гр.Варна, но после спешно заминал за Германия и те останали при майка му. От средата на януари 2017г. са отново при ищцата в гр.Севлиево до пролетта на 2017г., когато била принудена да потърси съдействие и със съгласието на К. двете деца да останат при неговите родители, тъй като през този период трябвало да полага грижи за болния си брат. Когато през май 2017г. бащата се прибрал в България заявил, че няма да й даде децата и документи, свързани с тях. През юли 2017г. не й позволил да ги види и вземе при себе си. В началото на септември 2017г. ищцата записала Д. в първи глрас на СУ „ Васил Левски“ , гр.Севлиево, и Е. в ДГ „ Слънце“, гр.Севлиево , уведомила бащата в Германия , че ще ги вземе преди първия учебен ден.

След тежък скандал била изгонена от дома в с.Тополи, като й позволили да вземе само малкото дете Е.. В момента децата живеят разделени- Д. е при баба си в с.Тополи, която отказва да даде детето, въпреки многократните сигнали до Отдел

„Закрила на детето“. Опасенията на майката са, че детето расте лишено от родителска топлина и изпитва нужда да бъде с нея и сестра си. Бащата трайно се е установил да живее в Германия и не полага грижи за него. Твърди, че е осигурила материални условия за отглеждане на двете деца в гр.Севлиево, има нов партньор с когото живеят на семейни начала и очакват друго дете. По изложените съображения счита, че в интерес на децата е бъдат живеят заедно при своята майка в нейния дом и тя да упражнява родителските права . Предявени са насрещни искови претенции за издръжка в размер на 200лв. за всяко дете, считано от датата на исковата молба / НИМ/ , със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В срока за отговор всяка от страните е представила становище с аргументи за неоснователност на предявения иск по чл.127 СК , поради неистинност на изложените факти и обстоятелства.

Според отговора на Г.К.- вх.№ 68634/ 2017г. , към гр.д.13713/ 2017г.ВРС, е с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***. Към този момент и двете деца живеят с майката на посочения адрес в гр.Севлиево и тя полага основно грижите за тях. През лятото децата са пребивавали при баба си и дядо си по бащина линия в гр.Варна. Оспорва всички наведени от ищеца твърдения, че не може да полага грижи за децата, води неморален живот и не може да им осигури добро възпитание и образование. Живее самостоятелно и отделно от майка си и брат си. При устройването й на работа в гр.Севлиево е съобразявала работното си време с децата, само на дневни смени. Посочва, че пребиваването на децата в гр.Варна през пролетта на 2017г. е било по взаимно съгласие с ищеца и за кратко време, защото е поела ангажимент да помогне на брат си по здравословен проблем и заедно да обикалят болници. Между нея и ищеца няма споразумение децата да се отглеждат и възпитават от бащата, и не отговаря на истината изложеното, че само и единствено той полага грижи за тях. В останалата част покрива изложените в насрещната искова молба доводи.

Според отговора на Я.К. – вх.№ 28000/ 26.04.2018г. към гр.д.№ 5244/ 2018г.,ответницата по главния иск няма постоянно местожителство и живее на различни адреси в гр.Севлиево. При посещението на посочения настоящ адрес на 22.12.2017г. е установил, че го е напуснала. Твърди, че тя не притежава собствено жилище или наета за продължителен срок квартира , не разполага с нормални условия за отглеждане двете деца и роденото дете от новата й връзка. Поради постоянно обикаляне на квартири / на различни мъже, с които майката е във връзка/ не може да задоволи специфичните им нужди. Твърди, че обичайната социална среда на К. и настоящата й семейна среда са високо рискови по изложените в т.4 съображения /поведение на настоящият партньор на ищцата към нейния брат в условията на извършено тежко криминално престъпление/ . Счита също, че с предявеният насрещен иск ищцата цели получаването на издръжка в по-висок размер, който ще й позволи да разполага с финансови средства за личен живот, при отсъствието на полагана системна грижа за децата . В т-6 и 7 от молбата отново уточнява претенцията по чл.127, ал. 2 СК по отношение местоживеенето на двете деца, което следва да бъде в с.Тополи, Варненска област, в дома на неговата майка на посочения адрес.

По фактите и обстоятелствата:

Страните по делото са родители на децата- Д. Я.К., родена на ***г., и Е. Я.К., родена на ***г., родени в периода на съвместното им съжителство, съобразно представените удостоверения за раждане към гр.д.13712/20917г. ВРС.

При предявяване на исковата молба на Я.К. срещу Г.К. децата живеят разделени. Детето Д. се отглежда в дома на ищеца в с.Тополи, Варненска област, а детето Е. – при майката в гр.Севлиево. През лятото на 2018г. децата са около 19 дни при бащата в гр.Варна, след което той ги завежда при майката и те остават заедно.

В производството пред районен съд са допуснати по двама свидетели на страните за релевантни факти и обстоятелства.

С показанията на св. Г. М. , преценявани при условията на чл. 172 от ГПК, предвид съжителството му с Г.К., и показанията на втория посочен от ответника свидетел- М.Г., без родство, се установява, че майката има силно желание да се грижи за дъщерите си, свързани са емоционално, обичат се много и са сплотени. Преживява раздялата с Д.. Свидетелят М. е категоричен, че имат възможност да се грижат за двете деца и роденото им общо дете.

Свидетелката М.А., посочена от ищеца, познава децата и родителите на Я. , страните по делото- само визуално, виждала ги е по площадките. Нейните впечатления са, че бабата по бащина линия се е грижела за децата до 15.09.2017г. През първия учебен ден се уговорили да празнуват заедно с децата на свидетелката.

Присъствала, когато майката дошла да вземе двете деца. Е. първо се дърпала, но когато й обещала да направи детска стая , малката тръгнала с нея. Д. отказала, въпреки, че се опитвала да я убеди „ по всякакъв начин“ с детска стая, нови приятели и ново училище.

Показанията на двете групи свидетели, преценявани аналитично във връзка с твърденията на ищеца по главния иск и твърденията на ищцата по насрещния иск, потвърждават безспорни факти – отсъствието на бащата в периода на разглежданите отношения, оглеждането на детето Д. от неговата майка, отглеждането на детето Е. от майката Г.К., съжителството с друг партньор в гр.Севлиево, роденото от тази връзка дете през април 2018г.

Липсват преки или косвени данни за аморално поведение на майката, изоставяне на децата без надзор и без възпитателска грижа преди и след раздялата на страните, пълното отсъствие на родителска отговорност. Подобен извод категорично не може да се направи и от останалите, писмени доказателства по делото.

Представени са доклади на компетентните социални служби по местоживеене на децата, на основание чл. 21, ал.1, т.1 5 от Закон за закрила на детето. Дирекция „ Социално подпомагане“-гр.Варна, предоставя данни от извършеното проучване за детето Д. Я.К., което към датата на проверката- юли 2018г., живее в с.Тополи при своята баба по бащина линия –З.М.и нейния мъж К. Х.. Детето е в първи клас на ОУ „Христо Смирненски“,с. Тополи, през учебната 2017/ 2018г.

Споделя, че е завършило учебната година с отличен успех и грамота. Посещава извънкласни занимания- школа по английски език и хореография. Потвърдено от думите на г-жа М. е отсъствието на нейния син, който работи и живее в Германия, през 2017г. е сключил граждански брак в гр.Варна. По обективни причини среща с бащата не е осъществена. ДСП- Варна не може да изрази становище за неговия родителски капацитет и емоционалната връзка между бащата и детето.