Решение № 310 от 25.10.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Добрич, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200718 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:

****, съдебен адрес: ****, чрез адвокат В. К. от Адвокатска колегия - Добрич, срещу наказателно постановление № 17/12.06.2023 г., издадено от Директора на ОДБХ - Добрич, с което на И. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:

****, за нарушение по чл. 4, ал. 1 от Закона за храните, на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 от Закона за храните, във връзка с чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните 1 доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 04.04.2023 г. с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0000195/04.04.2023 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 1 от Закона за храните (ЗХ) в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.

42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Нямам” (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. Липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

2

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 139, т. 1 от ЗХ, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 29.03.2023 г. свидетелите Р. Х. Ц. – главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните Добрич и А. В. С. – инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич, съвместно със служители на Комисия за защита на потребителите, извършили проверка в обект – магазин за хранителни стоки „***“, находящ се в ****, стопанисван от бизнес оператора „***“ ЕООД, ЕИК 124649432, съгласно удостоверение за регистрация № 502/06.03.2013 г. по Закона за храните, с регистрационен № 082201062 на обекта.

При проверката, проверяващите констатирали, че на крайния потребител се предлагат чрез съхранение в търговска зала в хладилно съоръжение - фризер, храни, както следва: замразено кебапче с партиден номер L223453-3, най-добър до 26.02.2023 г., в количество – 2 броя по 0,480 кг; замразено кебапче с партиден номер L222913, най-добър до 18.01.2023 г., в количество – 1 брой по 0,480 кг; замразено кюфте с партиден номер L223812-5, най-добър до 18.03.2023 г., в количество – 1 брой по 0,480 кг, всичките с производител „Вивекта Бг“ ЕООД, гр. София, с вет. рег. № BG 2205087.

Резултатът от проверката е бил обективиран в Констативен протокол № 0000512 от 29.03.2023 г. (Образец КХ № 13), като били издадени Разпореждане за забрана № 000001 от 29.03.2023 г., Разпореждане за насочване № 000002 от 29.03.2023 г., Предписание № 29-03 от 29.03.2023 г. и Чек лист за инспекция на обект за търговия на дребно с храни.

При така установената фактическа обстановка както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че И. С. Д., на длъжност „продавач3 консултант“ в обекта, като отговорно лице за приемането и предлагането на храни за консумация от крайния потребител, съгласно длъжностна характеристика, предлага чрез съхранение в търговска зала в хладилно съоръжение - фризер, на негодни храни за консумация от хора, които храни представляват опасност за човешкото здраве, тъй като са с изтекъл срок на годност, както следва: замразено кебапче с партиден номер L223453-3, найдобър до 26.02.2023 г., в количество – 2 броя по 0,480 кг ; замразено кебапче с партиден номер L222913, най-добър до 18.01.2023 г., в количество – 1 брой по 0,480 кг; замразено кюфте с партиден номер L223812-5, най-добър до 18.03.2023 г., в количество – 1 брой по 0,480 кг, всичките с производител „Вивекта Бг“ ЕООД, гр. София, с вет. рег. № BG 2205087, с което е осъществила състава на нарушение по чл. 4, ал. 1 от Закона за храните.

За така описаното нарушение, на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 от Закона за храните й е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Х. Ц. и А. В. С., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства: Констативен протокол № 0000512 от 29.03.2023 г. (Образец КХ № 13), като били издадени Разпореждане за забрана № 000001 от 29.03.2023 г., Разпореждане за насочване № 000002 от 29.03.2023 г., Предписание № 29-03 от 29.03.2023 г. и Чек лист за инспекция на обект за търговия на дребно с храни.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва се налагат следните правни изводи:

Административнонаказателната отговорност на И. С. Д. е ангажирана за това, че на 29.03.2023 г. в обект – магазин за хранителни стоки „***“, находящ се в ****, стопанисван от бизнес оператора „***“ ЕООД, ЕИК 124649432, предлага хранителни продукти с изтекъл срок на годност, в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за храните .

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗХ , храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве.

4

По делото не е спорно, че „***“ ЕООД, ЕИК 124649432 стопанисва магазин за хранителни стоки „***“, находящ се в ****, с оглед на което е „бизнес оператор“ по смисъла на чл. 9 от ЗХ – „дистрибутира храни“, която дейност съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в §1, т. 6 от ДР на ЗХ, е част от етапа на разпространение на храни, включително съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Не е спорно също така, че върху етикетите на предлаганите в обекти хранителни продукти – замразени месни продукти (кебапчета и кюфтета), датата – знакът, указващ срока, в който тези хранителни продукти могат да бъдат използвани по безопасен и оптимален начин, е обозначена като „най-добър до“, както и че този срок е бил изтекъл преди датата на извършване на проверката – 29.03.2023 г. за всеки един от предлаганите продукти. Предвид тази констатация, проверяващият екип е направил извод, че предлаганите в обекта на проверката храни са с изтекъл срок на годност, респективно, че същите не са годни за консумация от човека по отношение на техните микробиологични качества в състава и представляват опасност за човешкото здраве.

В случая спорен е въпросът, доколко описаните в АУАН и НП храни са годни за консумация и опасни ли са същите за човешкото здраве с оглед отбелязаната дата върху етикетите им – „най-добър до“.

Основният законодателен акт на ЕС по отношение дължимата информация за храните е Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставяне на информация за храните на потребителите. Съгласно чл. 24, § 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, съответният срок се представя съгласно Приложение X.

Съгласно т. 1 от Приложение X, срокът на минимална трайност се посочва с означението „най-добър до“ – когато в датата е посочен определен ден, както и с означението „годен за употреба до края на“ – във всички останали случаи. Съгласно т. 2 от Приложение X, „срокът на годност“ се посочва с означението „използвай преди“, което се съпровожда от самата дата или от препращане към мястото на етикета, където е посочена датата.

Така в регламента са посочени два вида означения на датите, а именно:

- „най-добър до“ - е означение, което се отнася до срока на минимална трайност на храната или това е срокът, в който при подходящо съхранение храната запазва специфичните си свойства. Този срок е свързан с 5 качеството на храните. Някои храни като пресни плодове, зеленчуци, вина, сол, захар, оцет, дъвки, съгласно разпоредбите на регламента, са освободени от изискването за посочване на срок на минимална трайност („най-добър до“), и

- „срок на годност“ или „използвай преди“ е означение, което се изисква за храни, които са бързо развалящи се от микробиологична гледна точка и по тази причина след кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за здравето на хората. Срокът на годност е свързан с безопасността. След изтичането на този срок се счита, че храната не може да бъде пусната на пазара, тъй като не отговаря на изискванията за Б..

Разпоредбата на чл. 14, § 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 , въвежда забрана да не се пускат на пазара храни, които не са безопасни – това са храни, които са вредни за здравето или негодни за консумация от човека. При определяне дали дадена храна не е безопасна, се взема предвид: нормалните условия за употреба на храната от потребителя на всеки етап от производството, преработката и разпределението, както и предоставената на потребителя информация, включително информацията на етикета или друга общо достъпна за потребителя информация относно избягването на специфични неблагоприятни за здравето ефекти от конкретна храна или категория храни. При определяне дали дадена храна е вредна за здравето се вземат предвид: не само вероятните непосредствени и/или краткосрочни и/или дългосрочни ефекти на храната върху здравето на дадено лице, което я консумира, но и върху бъдещите поколения; вероятните кумулативни токсични ефекти; особената здравословна чувствителност на конкретна категория потребители, когато храната е предназначена за тази категория потребители. При определяне дали дадена храна е негодна за консумация от човека се взема предвид, дали тя е неприемлива за консумация от човека съобразно употребата, за която е предназначена, поради замърсяване вследствие на наличието на чужди вещества или по други причини, поради разлагане, влошаване или загниване.