Решение № 23 от 19.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20255001000551 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх.

25368/15.07.2025г. от ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве „АД против решение № 263/11.06.2025г. ,постановено по т.д. 221/2024г .по описа на ОС-Пловдив в частта ,в която жалбоподателят е осъден да заплати на М. М. М. от град *******, улица ******* ****** № 2, ет.1, ап.3, съдебен адрес: град *****, ул.

***** ****** бл.14, вх.Б, офис 2, адв. Ат. Д., сумата над 8 000 лв. до присъдените 20 000 лв, представляваща обезщетение за неимщуствени вреди, физически болки и страдания от травми – навяхване на шията, контузия на шията, контузия на шийни гръдни и поясни прешлени, кръвонасядане на ляво бедро, кръвонасядане на дясно бедро, кръвонасядане на лява подбедрица, вследствие на ПТП, настъпило на 06.10.2023 г. в град Пловдив по вина на Р.Д.Л. ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2023 г. до окончателното й изплащане. Развиват се съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част като се заявява искане същото да бъде отменено и постановено друго , с което искът на М. над 1 сумата от 8 000 лв. до присъдените 20 000 лв. бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

От въззиваемата М. М. М. е постъпил отговор , с който се оспорва въззивната жалба и по съображения ,изложени в същия се заявява искане решението ,в неговата обжалвана част ,като правилно да бъде потвърдено .Претендира разноски .

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищцата с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от М. М. М. против ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, за заплащане на сумата 20 000 лв.

,представляваща обезщетение за неимщуствени вреди, физически болки и страдания от травми – навяхване на шията, контузия на шията, контузия на шийни гръдни и поясни прешлени, кръвонасядане на ляво бедро, кръвонасядане на дясно бедро, кръвонасядане на лява подбедрица, вследствие на ПТП, настъпило на 06.10.2023 г. в град Пловдив по вина на Р.Д.Л., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата e твърдяла на 06.10.2023 г. ,управлявайки автомобила си Пежо 208 с рег. №********* ,да е претърпяла ПТП като на кръстовище спряла на червен сигнал зад спрял пред нея лек автомобил и била ударена отзад от л.а.

«Фолксваген Голф» с рег. №********* ,управляван от застрахован при ответника по застраховка ГОА водач Р.Д.Л., който не спазил дистанция със спрелия пред него участник в движението и станал причина за посочения пътен инцидент.

От това ПТП ищцата претърпяла телесни увреждания ,а именно: навяхване на шията; контузия на шията; контузия на шийни, гръдни и поясни прешлени; кръвонасядане на ляво бедро; кръвонасядане на дясно бедро; кръвонасядане на лява подбедрица като за шийната травма й била предписана обездвижваща яка за период минимум 2 седмици.

2

Твърдяла е от тези телесни увреждания да претърпяла болки и страдания - повече от 2 седмици прекарала вкъщи, прикована за легло, с неописуеми болки, приемала обезболяващи, невъзможно било движението на цялото тяло, защото то било покрито с охлузвания, синини и отоци.,за всичките си физически нужди разчитала на майка си , не можела да спи спокойно, оплаквала се от кошмари, свързани с преживяното, сменяла настроенията си без причина, не желаела да шофира, да се вижда с приятели, около 3 седмици не ходела на лекции като първокурсничка в Медицинския университет, специалност «стоматология».

Н а 15.12.2023г. ищцата отправила искане до застрахователя по застрохавка ГОА на виновния водач Р.Л. за доброволно изплащане на обезщетение за така причинените й неимуществени вреди, каквото не било определено и платено,поради което е предявила и разглеждания тук иск за присъждане на обезщетение ,претендирано в размер от 29 000 лв.

Ответното дружество „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ,от своя страна,е оспорил иска по основание и по размер. Н е е оспорвал наличието на застрахователно правоотношение с водача на процесния автомобил,но е оспорил механизма на настъпване на произшествието , изключителна вина на водача на автомобила за настъпване на произшествието,както и описаните в исковата молба неимуществени вреди, претърпени от ищцата и причинно следствената им връзка с произшествието.

Оспорил е размера на претендираното обезщетение като завишен ,както и е направил възражение за съпричиняване от страна на ищцата ,изразяващо се в непоставяне на предпазен колан.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване е приел да е установено от събраните доказателства следната фактическа обстановка : на 06.102023г.

Р.Д.Л. управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с per. №******** по източната пътна лента на платното за движение на бул. „Македония“ в гр. Пловдив в посока от юг на север със скорост 20-30km/h. По същото време С.Р.Б. управлявал л.а. „БМВ Х5“ с per. №********, като е бил спрял в същата посока и в същата пътна лента на същия път преди кръстовището, образувано с ул.

„Кукуш“, а зад него М. М. М. управлявала л.а. „Пежо 208“ с per. №*********, като също била спряла или се е движила с по - ниска скорост от тази на л.а.

„Фолксваген Голф“. Водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ реагирал със 3 закъснение на скоростта и разположението на л.а. „Пежо 208“, в резултат на което настъпил удар,при който л.а. „Пежо 208“ се придвижил напред и се ударил в задната част на стоящия пред него л.а. „БМВ Х5“. В резултат на този пътен инцидент ,причинен изцяло по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ Р.Д.Л. били настъпили материални щети по автомобилите, а М. М. М. водач на л.а. „Пежо 208“ е пострадала като същата претърпяла телесни увреждания ,както следва : навяхване на шията. контузия на шията. контузия на шийни гръдни и поясни прешлени, кръвонасядане на ляво бедро, кръвонасядане на дясно бедро, кръвонасядане на лява подбедрица.

В резултат на описаните телесни увреждания съдът е приел за доказано същите да са довели до необходимост от поставяне на обездвижваща шийна яка за сравнително недълъг, но все пак значим период, което от своя страна довела до ограничаване във възможностите за нормално движение и стойка на ищцата и се отразило неблагоприятно на начина й на живот .Приел е шийната травма, както и поставената яка, д а са довели до постоянно главоболие и наложителен прием на обезболяващи, а като косвена последица от това да е било и спирането на учебния процес като студентка, макар и за недълъг период от време. Отчитайки горното ,както и обстоятелството ,че не се е наложило болнично лечение и оперативна намеса, а периодът на възстановяване от получените травми не се отличавал с дълга продължителност,а също и възрастта на пострадалата и данните за нейното възстановяване, съдебната практика относно размера на неимуществените вреди при близки до настоящия случай, както и не на последно място обеществено-икономически условия в страната към момента на настъпване на травмите, съдът е приел справедлив размер за обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, да е 20 000 лв.

С оглед на това и като е приел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата ,изразяващо се в непоставен предпазен колан ,съдът е уважил така предявения иск до посочения размер от 20 000л. като до пълния предявен такъв от 29 000 лв. го е отхвърлил.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът ,който го обжалва в частта, в която искът на М. М. е уважен над сумата от 8 000 лв.

4 до присъдените 20 000 лв. Следователно в частта ,в която искът на М. е уважен в размер на 8 000 лв. ,както и в частта , в която същият е отхвърлен над сумата от 20 000 лв. до 29 000лв. решението като необжалвано е влязло в сила.

Единственото оплакване ,релевирано във въззивната жалба на ответното дружество касае завишен размер на определеното от съда обезщетение ,несъобразен с характера и интензитета на уврежданията на ищцата ,както и периода на възстановяване.

По делото е изслушано и прието заключение на КСМАЕ ,видно от което ищцата ,в резултат на настъпилия пътен инцидент ,е претърпяла телесни увреждания,които са ,както следва: навяхване на шията ,контузия на шийни ,гръдни и поясни прешлени ,кръвонасядане на ляво бедро ,кръвонасядане на дясно бедро ,кръвонасядане на лява подбедрица .Лечебният процес според експертизата е траел една седмица и се изразявал в носене на имобилизационна яка,покой и прием на аналгитици, оздравителният период трае около 25-30 дни ,а възстановителния 2 – 3 месеца при благоприятно протичане и липса на усложнения като за нпоследните липсват данни по делото. Ищцата е провела и физиотерапевтични процедури ,които не са били задължителни ,но препоръчителни с оглед по -бързото й възстановяване.

Шийната и прешлени травми според вещото лице причиняват изтръпване и болки в областта на шията ,горните крайници ,гърба,каквито ищцата е почувствала веднага след инцидента .

По делото като свидетел е разпитана М.И. М. ,майка на ищцата , която излага пред съда ,че вечерта в деня на произшествието ищцата треперела, била е разстроена,сутринта се разплакала, казала, че не може да стане, не си чувствала краката и се изправила с помощта на родителите й като посетили УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Установява ищцата да е имала синини в областта около лявото рамо, долу около единия крак и около таза, малко над корема. Не е била на инвалидна количка. Сама се предвижвала, а свидетелката само я подкрепяла. При прегледа били установили охлузвания, натъртвания и „нещо“ на шийните прешлени, като било назначено да носи яка,която носела около 2 седмици . През това време почти не излизала от вкъщи. Не е лежала в болницата. Изпитвала физически болки, включително и декември месец.

Имала постоянно главоболие и болки във врата. Доста време, може би около месец, ищцата ходела на рехабилитация, след която се почувствала 5 сравнително по-добре. След този курс, свидетелката започнала да води дъщеря си на масажи на врата, тъй като това облекчавало състоянието й.

Заявява, че преди катастрофата пострадалата не е пиела лекарства за глава, в момента пиела беналгин и други най-различни болкоуспокояващи, защото изпитвала постоянна болка.Усатновява също така ,че ищцата ,която е студентка по „дентална медицина „ преустановила посещенията на занятията за около 20 дни ,което й се е отразило на учението ,имала изостанали изпити ,които обаче впоследствие взела.Установява и това ,че инцидентът се отразил на психиката й ,имала страх от автомобили- шофиране и пътуване, ,посещавала психолог ,а към момента кара кола ,макар и рядко,по-добре е ,възстановила е социалния си живот.

От така изложеното настоящата инстанция намира за безспорно установени понесените от ищцата телесни увреждания ,най -значима по степен от които е шийната травма ,за която ищцата е носела имобилизационна яка в продължение на 2 седмици ,а впоследствие е провела и рехабилитация ,макар и същата да не е била задължителна за възстановяването й.В резултат на тези травми е търпяла физически болки - болки в главата и тялото , за което е приемала аналгитици ,инцидентът се е отразил на психиката й , за което същата посещавала психолог , не желаела да общува с никого ,не излизала ,която изолация съдът приема да е преодоляна доколкото се установи ,че ищцата към момента има и води социален живот,изпитвала страх от шофиране и пътуване , който също към момента съдът приема да е преодолян доколкото се установи ,че сега шофира ,макар и рядко.