Определение № 793 от 12.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 793 гр. Варна, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900814 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по обективно съединени претенции на ползващо се от застраховка „гражданска отговорност“ пострадало лице за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесно увреждане и психическа травма, както и имуществени вреди - разходи за лечение и консумативи, причинени от застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава за периода от 10.12.2024 г. , до окончателното издължаване на сумата.

Между страните са разменени книжата по делото:

С оглед пропускане на срока за отговор на допълнителната искова молба в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен с ответника застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени на пострадало трето лице – участник в ПТП от застраховано лице при управление на МПС в срока на застрахователно покритие.

Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянен адрес на ищеца (и местонастъпване на застрахователното събитие) е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.

Неоспорени по делото са твърденията на ищцата за извънсъдебното предявяване на претенцията за обезщетяване на пострадалото лице, поради 1 което съдът намира, че е спазена и специалната предпоставка за допустимост на иска за обезщетяване.

По предварителните въпроси:

Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка бенефициер, търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове. Възражение срещу характера на спора не е предявено.

Съдът намира, че проведената преди сезирането на съда, извънсъдебна процедура по чл. 380 от КЗ, обезсмисля насочването на страните към информационна среща за процедура по медиация, поради което страните не следва да се задължават за провеждане на такава среща- чл. 140а, ал. 3, т. 7 от ГПК.

По доказателствените искания:

Надлежно заверените по реда на чл. 183 ГПК писмените доказателства, представени от ищцата, следва да бъдат допуснати до приемане в първото по делото заседание.

Застрахователната полица не следва да се изисква по реда на чл. 190 от ГПК, тъй като въпросът за валидно застрахователно покритие не е спорен.

Искането следва да се отхвърли.

Основателно е искането на ответника по делото да бъде изискана и приобщена преписка по ДП 909/2025г. по описа на РП-гр.Варна.

Tъй като относно отговорността на застрахования водач на МПС не е постановен акт на наказателен съд, в настоящото производство следва да бъде изяснен въпроса за механизма на ПТП. За целта следва да се назначи комплексна СМАТЕ.

За формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени вреди следва да бъдат допуснати гласните показания чрез разпита на двама свидетели при режим на водене и да се допусне провеждането на психологична експертиза. Възраженията на ответника срещу броя на допуснатите свидетели следва да се отхвърлят. Доколкото отражението на травматичните увреждания в емоционално-волевата сфера 2 има комплексен характер, напълно възможно е различните аспекти на страдание да са възприети от различни лица, поради което разпитът само на един свидетел би осуетил необходимото пълно доказване на претенцията. Не се споделя и възражението, че по делото липсват документи, които да дават основание за провеждане на СПЕ. Обект на изследване ще бъде психологическото състояние на страната, което освен чрез свидетелските показания и експертен анализ на изложеното от самото лице няма как да бъде установено.

Съдът намира за допустимо и относимо към спора искането на ответника за допускане на гласни доказателства чрез разпита на водача Г. Г.

Х., в режим на водене.

На ответника следва да се допусната гласни доказателства в режим на водене на един свидетел за установяване възражението за съпричиняване.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) пряк осъдителен иск на пострадало лице за дължимо застрахователно обезщетение, по чл. 498 ал.3 КЗ.

НАСРОЧВА производството по т. д. № 814/ 2025 г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.07.2026 г. от 9,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото, както следва:

3

Приети са за разглеждане обективно съединени искове на С. В. П., ЕГН **********, с адрес: ***************************** против ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК 121130788, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67A, за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от пътно-транспортно произшествие, причинено на 11.09.2024 г., около 13,45 часа, в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Сливница" и бул. „Владислав Варненчик" от застрахован при ответника водач на л.а „Мерцедес" с рeг. № *******, както следва:

1. сумата от 13 293.59 евро, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, понеси от травматични уврежданияфрактура на десен трансверзален костен страничен израстък, фракура на фасетна става на С7 вдясно, фрактура на дорзалната част на първо дясно бедро, контузия на главата и дясно рамо, кръвонасядания;

2. сумата от 327,45 евро, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за медикаменти и консумативи, както и законната лихва върху тези главници, считано от 10.12.2024г. г. до окончателно изплащане на претендираните суми, по банкова сметка на процесуалният представител на пострадалото лице.

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т.

3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите относно застрахователното правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на л.а „Мерцедес" с рeг. № ******* и приключило предварително определяне на обезщетение, за което пред застрахователя е депозирано заявление №****************.

По твърденията за спорните факти:

В исковата молба се твърди, че на 11.09.2024 г., около 13,45 часа, в гр.

Варна, на кръстовището на бул. „Сливница" и бул. „Владислав Варненчик" е реализирано ПТП, при което водачът на л.а „Мерцедес" с рeг. № *******, е преминал на непозволен червен на светофарната уредба, в резултат на което е блъснал управлявания от ищцата л.а. „Опел Корса“ с рег. № *******, 4 преминаващ на зелен сигнал на уредбата. На водача на л.а „Мерцедес" с рeг.

№ ******* е съставен АУАН № ***************. за нарушение на правилото на чл.6,т. 1 от ЗДвП.

В резултат на сблъска ищцата е получила фрактура на десен трансверзален костен страничен израстък, фракура на фасетна става на С7 вдясно, фрактура на дорзалната част на първо дясно бедро, контузия на главата и дясно рамо, кръвонасядания. Част от травмите са диагностицирани първоначално в МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД. След загуба на съзнание, в деня на инцидента, ищцата е транспортирана в УМБАЛ Св.Марина, където й е направена рентгенография и др. изследвания. Поставен й е имобилизраща яка, имобилизиран е и горен десен крайник. По-късно ищцата била прегледана от други специалисти. Вследствие на процесното ПТП П. е поддържала високо кръвно налягане. Предвид прекараните преди произшествието два белодробни инфаркта, високите стойности на нивата на кръвосъсирване след ПТП-то за застрашили здравето й. Изпитвала е силни болки в тялото, особено в областта на шията, раменния пояс и ребрата.

Болковият синдром ограничил извършването на движения в областта на шията и торса. На ищцата бил наложен постелен режим. Позовава се на затруднено самостоятелно придвижване, като и на болки при седяща поза.

Наложило се да ползва чужда помощ за хигиенните си потребности.

Позовава се на дълъг оздравителен процес, наложил отпуск за временна неработоспособност от 84 дни. Като последици от произшествието ищцата изпитвала негативни емоционални изживявания- страх, физиологично сътресение и смущение. Ищцата страдала от безсъние, постоянно главоболие, шум в ушите, липса на концентация, трудно намирала подходяща поза за сън.

Цялостния й жизнен тонус и кондиция били нарушение. Емоционално негативно й се отразило обстоятелството, че не могла да открие учебната година в училище, което е основала и ръководила повече от 30 години.

Ищцата посетили психолог и психиатър, които констатирали оплаквания, свързани с промяна в настроенията, изразено депресивно състояние и забавен мисловен процес.

Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер, който намира за справедлива 5 компенсация.

Допълнително ищцата е сторила разноски за медикаменти консумативи в размер на 327,45 евро, които също претендира. и

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че не е налице вина, като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение на водача на л.а „Мерцедес" с рeг. № *******. Счита, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, във връзка с което водачът Г. Г., не е могъл да избегне произшествието. Оспорва въведеният от насрещната страна механизъм на произшествието и връзката между произшествието и получените от ищцата травми. Счита, че установените множество съпътстващи заболявания(хипертония, високо кръвно налягане) , описани в медицинската документация, не се дължат на инцидента. Счита обаче, че тези съпътстващи заболявания са допринесли за забавяне на оздравителния процес.

Оспорва интензитета на болките от уврежданията, продължителността на възстановителния процес от телесните увреждания и усложненията при лечението. Оспорва твърденията за емоционални страдания. На самостоятелно основание счита, че претендираното обезщетение е прекомерно и не съответства на икономическата обстановка в страната и съдебната практика относно размерите на обезщетения в подобни случаи.

По отношение претенцията за законна лихва от датата на уведомяването се позовава на забава на кредитора, като твърди, че увреденото лице не е представило допълнително изискания доказателства по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ за определяне на обезщетението и удостоверение за банкова сметка Насрещно ответникът твърди, че обемът на вредите като резултат не се определя само от действията на застрахования водач на МПС. Сочи, че ищецът с поведението си е допринесъл за уврежданията, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост / нарушение на разпоредбите на чл.

20, ал.1 и чл. 21 на ЗДвП/, което й е попречило да избегне удара. Като водач на л.а. „Опел Корса“ с рег. №******* ищцата е имала възможност своевременно да възприеме разположението на л.а „Мерцедес" с рeг. № *******, вкл. посоката му на движение и маневрите, които предприел другият водач, и да извърши аварийно спиране, с което да предотврати удара. Отделно ищцата не е носела поставен предпазен колан. Настоява за редуциране размера на обезщетението с установения от съда процент на съпричиняване от 6 страна на пострадалата.

С допълнителната искова ищецът поддържа предявените искове.

По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):

Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищеца обуславят квалификацията на исковете за обезщетяване на два вида вреди като пряка претенция на пострадало лице срещу застраховател, покриващ риска по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от застрахован водач на автомобил- чл. 432 от КЗ.