Решение № 4805 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4805 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20251100105826 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК за установяване съществуване на парично вземане, предявен от Б. Р. К., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Е. П. Д. против Е. Е. Б., ЕГН ********** за сумата от 29 900 лв. – дължима по запис на заповед от 11.09.2023 г., с падеж на 01.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 09.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в производство в размер на 1840,75 лв.

Ищецът твърди, че ответникът е издал запис на заповед с дата 11.09.2023 г., с който безусловно и неотменимо се е задължил да заплати сумата от 30 000 лв. и евентуални лихви за забава и разноски по изпълнението. Със записа на заповед ответника се е съгласил да обезпечи свои парични задължения към ищеца, произтичащи на основание сключения помежду им Договор за заем от 11.09.2023 г., чрез който е уговорено ищеца да предаде на ответника в заем сумата от 30 000 лв. Въз основа на сключения договор за заем Б. К. е предоставил в заем сумата от 29 000 лева на Е. Б..

Твърди, че за горното вземане има издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 21279/2024 г. по описа на СРС, ГО, 140 с-в в полза на кредитора Б. К. срещу длъжника Емил Б., както и за направените в разноски по заповедното дело.

По същество на спора ищецът моли съда да постанови решение,с което да признае за установено,че ответника му дължи сумата по записа на заповед и да му присъди разноските както в заповедното, така и в настоящето производство.

В срока за писмен отговор след предоставена съгласно чл. 131 ГПК възможност и след нарочни указания на съда за подписване на последния от ответникът Е. Б.,това не е сторено и съдът приема,че отговор не е депозиран.

По съществото на спора моли съда да отхвърли иска.

Доказателствата по делото са писмени.

1

След преценката им във връзка с твърденията и възраженията на страните съдът намира следното:

Установено е, че по ч.гр.д. № 21279/2024 г. по описа на СРС, ГО, 140 с-в в полза на ищеца Б. Р. К. е издадена Заповед за незабавно изпълнение срещу Е. Е. Б. въз основа на запис на заповед от 11.09.2023 г. за сумата от 29 900 лева.

На 09.04.2025 год. в срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение срещу тази заповед от длъжника-установява се от възражението на л.18 от заповедното дело, в което като подател и лице положило подписа са посочени имената на адвокат Г. И. Г.-Г., за която има представено пълномощно.

На 22.04.2025 година заявителят по горното дело е уведомен за горното възражение и в срок е депозирал положителен установителен иск с основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

От представения запис на заповед от 22.11.2014 г. се установява, че ответникът се е задължил да изплати на ищеца не по-късно от 01.04.2024 сумата от 29 900 лева.

По делото е представен и Договор за заем, сключен между Б. Р. К. и Е. Е. Б. от 11.09.2023 г.

Предвид установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК - за установяване съществуване на парично вземане.

Ищецът основава своето вземане срещу ответника въз основа на документ визиран в чл.417, т.9 ГПК, а именно запис на заповед от 11.09.2023 г. съставен като гаранция, че ответникът ще му върне предадени суми в размер на 29 900 лв. и лихви съгласно договор за заем с него.

Записа на заповед формално отговаря на всички законови изисквания за действителност на чл. 535 и сл. ТЗ -посочени са издателя и поемателя, мястото и датата на издаването и на падежа на задължението по ценната книга, както и мястото на плащането, подписа на издателя е безспорен.

Ищецът твърди, че записа на заповед е съставен във връзка с заемно правоотношение.

По въпроса за каузално правоотношение – заемен договор, съдът намира следното:

По дефиниция заемът за потребление е реален, неформален, консенсуален договор, при който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За действителността на договора не е предвидена специална форма, а писмената такава е единствено форма за доказване /по аргумент от чл.164,ал.1,т.3 ГПК/.

Според настоящия състав договорът за заем между ищеца и ответника е бил сключен и по силата на него на 11.09.2023 год. последния е получил сумата от 29 900 лв., като се е задължил до 01.03.2024 г. да ги върне на ищеца с лихвите.

При това положение съдът намира, че сумата по издадения запис на заповед се дължи от страна на ответника. Този запис съдържа всички необходими реквизити и е във връзка с действително каузално правоотношение-договор за заем ,по силата на който ищецът е дал в заем на ответника парични средства, които през месец септември 2023 год. е получил по банков път. Факта на реалното предаване се установява от подписването на записа на заповед.

По делото няма доказателства, а и твърдения от ответника да е изплатил на ищеца сумата по записа на заповед.

С оглед на гореизложеното искът се явява основателен и съдът следва да го уважи в претендирания размер.

2

По разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, съдът в исковото производство по чл. 422 ГПК следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство. В заповедното производство са направени разноски в общ размер на 1200,51 евро / 2348 лв., в исковото в размер на 1840,75 евро / 3600,19 лв. и за тези разноски ответникът следва да бъде осъден.

Водим от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК съществуване на парично вземане на Б. Р. К. с ЕГН: **********, чрез адв. Е. П. Д. към Е. Е. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в град София, бул. „**** III“, бл. **** за сумата от 15287,63 евро/29 900 лв. на основание запис на заповед от 11.09.2023 год., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 21279/2024 г. по описа на Районен съд – София, 140 състав, ведно със законната лихва върху главницата от 09.04.2024 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. Е. Б. с ЕГН ********** да заплати на Б.

Р. К. с ЕГН: ********** сумата от 1840,75 евро – разноски по настоящото дело и разноските в заповедното производство в размер на 1200,51 евро/2348 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3