Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 39561 от 24.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56795/2024
Вид
Определение № 39561
Подписан
24.09.2025
В сила
24.09.2025
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39561 гр. София, 24.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110156795 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на ответника „....“ АД за изменение на Решение № 15925 от 23.08.2025 г. в частта, с която в полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 980 лв., от които 480 лв. адвокатско възнаграждение.

В молбата се поддържа, че ищцата е злоупотребила с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, като е образувала 27 отделни дела срещу дружеството вместо да обедини претенциите си в едно производство, с цел генериране на прекомерни разноски. На това основание молителят иска пълна отмяна на присъденото адвокатско възнаграждение.

Съдът намира молбата за неоснователна.

Основният принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение (nemo auditur propriam turpitudinem allegans), е напълно приложим в настоящия казус. Ответното дружество не може да се позовава на предполагаема злоупотреба с права от страна на потребителя, когато самата необходимост от съдебна защита произтича пряко от системните неправомерни практики на търговеца.

1. Причината за спора е поведението на ответника. С влязлото в сила решение по делото съдът вече е приел за установено, че клаузата на чл. 29 от процесния договор за кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Установено е, че тази клауза представлява скрит разход, целящ неоснователно обогатяване на кредитора, и е част от недобросъвестна търговска практика. Следователно, първопричината за воденето на настоящото дело е именно неправомерното поведение на „....“ АД, което е включило неравноправна клауза в своя стандартен договор.

2. Всеки договор създава отделно правоотношение. Твърдението за злоупотреба поради завеждането на множество дела е неоснователно. Всеки сключен договор за кредит, макар и при идентични условия, представлява самостоятелно и отделно правно отношение. Потребителят има законен интерес да потърси защита за правата си 1 по всеки един от тези договори. Бизнес моделът на ответника, който очевидно включва сключването на множество отделни договори с едно и също лице, създава предпоставките за множество отделни искове. Ответникът, като по-силна икономически страна, е избрал тази търговска стратегия и следва да понесе произтичащите от нея процесуални последици.

3. Защитата на потребителя е легитимна цел, а не злоупотреба. Предявяването на искове от потребителя в случая не цели шиканиране на процеса, а е необходима мярка за защита срещу системно нарушение. Когато един търговец използва масово неравноправни клаузи, той принуждава потребителите да търсят индивидуална съдебна защита за всеки отделен случай. В този контекст, действията на ищцата не са злоупотреба, а легитимно упражняване на правото на достъп до съд, за да бъде възстановено правното положение, съществувало преди неправомерното поведение на ответника.

В обобщение, съдът счита, че позоваването на чл. 3 от ГПК от страна на ответника е опит да се избегнат негативните последици от собственото му виновно и закононарушаващо поведение. Съдът е длъжен да защити потребителя, а не да санкционира неговите опити да се защити от търговец, който има подобна търговска практика.

При първоначалното постановяване на решението съдът вече е упражнил правомощията си по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е намалил претендирания адвокатски хонорар от 1200 лв. на 480 лв., съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на спора. Липсват основания за допълнително изменение на решението в частта за разноските.

По тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „....“ АД, ЕИК ...., за изменение на Решение № 15925 от 23.08.2025 г., постановено по гр.д. № 56795/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 34-ти състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2