Решение № 248 от 15.06.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ № 248 гр. Пловдив 15.06.2020 г.

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 14 май 2020 г. в състав

СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 809/2019 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:

Делото е образувано по искова молба вх. 27976/25.09.19 г., предявена от „АНГЕЛ СТОИЛОВ 96“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***А срещу MANNHEIMER VERSICHERUNG AKTIENGESELLSHAFT, number der Firma: HRB 7501, седалище и адрес на управление: Augustaanlage 66q 68165, Mannheim и К. T. – LOGISTIK GmBHQ number der Firma:

HRB 30894, седалище и адрес на управление: Davenportplatz 15q 67663 Kaiserslautern.

Обективно и субективно съединени искове, при условията на евентуалност, по чл. 432 от КЗ, чл. 86 от ЗЗД и чл. 17, ал.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз /CMR/.

Ищцовото дружество „АНГЕЛ СТОИЛОВ 96“ АД ЕИК

********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Рогошко шосе“ № 6А моли да се постанови решение, с което MANNHEIMER

VERSICHERUNG AKTIENGESELLSHAFT, number der Firma: HRB 7501, седалище и адрес на управление: Augustaanlage 66q 68165, Mannheim, да бъде осъден да му заплати сумата 18 487.50 евро с левова равностойност 36 204 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховане отговорността на превозвача по застрахователна полица № ТН 520-7540789-5702625 и възникнало застрахователно събитие – кражба на 21,750 метрични тона безшевни тръби, настъпило на 01.02.2019 г. в ***, както и сумата 2011 лв. – законна лихва за периода от датата на застрахователното събитие – 01.02.2019 до предявяване на исковата молба,

А в случай, че искът бъде отхвърлен, да бъде осъден втория ответник К. T. – LOGISTIK GmBHQ number der Firma: HRB 30894, седалище и адрес на управление: Davenportplatz 15q 67663 Kaiserslautern за заплащането на същите суми.

Претендира присъждане на разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските. Представени са писмени бележки.

Ответното застрахователно дружество MANNHEIMER VERSICHERUNG AKTIENGESELLSHAFT, number der Firma: HRB 7501, седалище и адрес на управление: Augustaanlage 66q 68165, Mannheim, моли производството против него да бъде прекратено като недопустимо.

Евентуално, моли да се постанови решение, с което исковете против него да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представени са писмени бележки от процесуалния представител на страната адв. Е. – В..

Ответното дружество К. T. – LOGISTIK GmBHQ number der Firma:

HRB 30894, седалище и адрес на управление: Davenportplatz 15q 67663 Kaiserslautern, не е изразило становище по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е възложило на втория ответник като превозвач превоз на товар – безшевни тръби - 21,750 метрични тона, като условията на превоза са визирани в заявка за превоз от 18.01.2019 г., при условията на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз /CMR/. Товарът бил натоварен на автомобил на ответника съгласно уговореното между страните.

На

01.02.2019 г. товарът бил откраднат. За извършената кражба било образувано посочено наказателно дело в Украйна, като са информирани и полицейските органи в Германия, където също била образувана преписка.

Ищецът се позовава на чл. 17, т.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз /CMR/ превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.

Отговорността на превозвача била застрахована от ответното застрахователно дружество MANNHEIMER VERSICHERUNG AKTIENGESELLSHAFT, number der Firma: HRB 7501 по застрахователна полица № ТН 520-7540789-5702625.

Веднага след извършване на кражбата застрахователното дружество било уведомено за настъпилото застрахователно събитие, като била образувана застрахователна преписка 2019-008782.

Фактурната стойност на товара възлизала на 18 487.50 евро, която ищецът претендира от застрахователното дружество, а в случай, че искът против застрахователя бъде отхвърлен – от втория ответник като превозвач.

Претендира се заплащане и на обезщетение за забавено плащане в размер на 2011 лв. за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на подаване на исковата молба. С молба вх. № 638/09.01.2020 г. ищецът е уведомил съда, че на 01.10.2019 г. застрахователното дружество му е изплатило по банков път сумата 18 487.50 евро.

С молба вх. № 7461/2.3.20 г. ищецът заявява, че поддържа предявените претенции за сумата 2011 лв. – обезщетение за забавено плащане за посочения период, ведно със съдебни разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

По исковете против застрахователното дружество:

Съдът намира за приложима нормата на чл. 432 от КЗ, като взема предвид следното:

Касае е за застрахователен договор, сключен между юридически лица със седалище в държави – членки на ЕС, като е предявен пряк иск на увреденото лице – юридическо лице със седалище в |България, също държава – член на ЕС. За решаване на въпроса за приложимото право по отношение на договора следва да бъдат съобразени нормите на Регламент /ЕО/ № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорните задължения /РИМ І/. Съгласно т.11 от преамбюла на регламента свободата на страните да избират приложимото е един от основните принципи на системата от стълкновителни норми в материята на договорните задължения. Чл. 3 от регламента предвижда, че договорът се урежда от избраното от страните право, като изборът трябва да е изричен, или да следва от условията или от обстоятелствата по случая; чрез избора си страните могат да изберат право, приложимо за целия или за част от договора; страните могат по всяко време да се споразумеят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент в резултат на предишен избор. Чл. 7 от регламента, касаещ конкретно застрахователните договори, също предвижда по принцип към договора да се прилага правото, избрано от страните.

В случая страните по делото не спорят по отношение приложимостта на българския Кодекс на застраховането, респ. на чл. 432 от КЗ относно предявения пряк иск на увреденото лице. Това основание изрично е посочено от ищеца в предявената искова молба, като не е било оспорено от ответниците в процедурата по размяна на книжа. Застрахователното дружество MANNHEIMER

VERSICHERUNG AKTIENGESELLSHAFT изрично се позовава на българското право в проведеното открито съдебно заседание. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че българският КЗ, в частност възможността за предявяване на пряк иск съгласно чл.

432 от КЗ е приложим в случая, като право избрано от страните.

Съгласно чл.

432 от КЗ прекият иск на увреденото лице е допустим, ако са спазени изискванията на чл. 380 от КЗ - лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция; лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на застрахователното дружество е направил възражение за неспазване на процедурата по чл. 380 от КЗ, поради което счита предявените искове за недопустими.

Съдът намира това възражение за допустимо, тъй като касае въпроси, които следва да се преценяват и служебно от съда, при което не може да се приеме, че същото е преклудирано. Но разгледано по същество, същото е неоснователно.

Към исковата молба са представени писмени доказателства за осъществена кореспонденция между застрахованото лице К.

T. – LOGISTIK GmBHQ и застрахователя, като застрахованото лице е уведомило застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е поискало изплащане на обезщетение в полза на възложителя на превоза, като е изпратило на застрахователя искане на ищцовото дружество „АНГЕЛ СТОИЛОВ 96“ за изплащане на обезщетение на 7.2.19.

Налице е отговор от застрахователя от 13.02.2019 г. , че е образувано щета № 2019-008782 / л. 22-33 от делото/, като е изпратен и списък въпроси във връзка със застрахователната събитие.

При това положение е налице предявена претенция от ищеца „АНГЕЛ СТОИЛОВ 96“ АД пред застрахователя – същата е предявена чрез

К. T. – LOGISTIK GmBHQ, като дружеството е представило пред застрахователя искането на ищцовото дружество за изплащане на обезщетение като увредено лице.

Следва да се посочи, че представените към исковата молба писмени доказателства по никакъв начин не са били оспорени от ответниците нито в срока за отговор, нито впоследствие. Същите установяват, че пред застрахователя е била предявена писмена претенция чрез дружеството – превозвач, което е възможно и допустимо.

Към момента на подаване на исковата молба претенцията не е била удовлетворена и не е имало произнасяне на застрахователя, поради което няма основание да се приеме, че същата е недопустима. Очевидно именно във връзка с образуваната щета в полза на ищеца е била преведена претендираната сума като застрахователно обезщетение в размер на 18 487.50 евро по банков път, на

01.10.2019 г. – след образуване на делото

/ИМ е подадена на 25.9.19 г./, но преди на ответника да се връчат преписи от исковата молба и приложенията към нея, което е осъществено на 30.12.2019 г.

Искът по отношение на претендираната главница от 18 487.50 евро е неоснователен, тъй като сумата е изплатена от ответното застрахователно дружество по банков път в полза на ищеца на 01.10.2019 г. – обстоятелство, за което ищецът е уведомил съда с писмена молба на 9.1.20 г., във връзка с което е заявил, че не поддържа иска си в тази му част.

При това положение този иск следва да бъде отхвърлен както по отношение на главния ответник, така и по отношение на евентуалния ответник, тъй като с извършеното плащане от страна на застрахователя са обезщетени вредите, подлежащи на обезщетяване по чл. 17, ал.1 от

Конвенция за договора за международен автомобилен превоз /CMR/ от страна на превозвача.

За мораторното обезщетение:

Съгласно чл.

409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3.

Според чл.

405 от КЗ срокът за изплащане на обезщетение не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал.1-3 или 5 от КЗ. В случая относимата правна норма е тази на чл.

108, ал.1 и ал.2 от КЗ, според която застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като 1./ определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2./ мотивирано откаже плащането, а в случаите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ – застрахователят е длъжен да се произнесе по един от посочените начини не по-късно от шест месеца след предявяване на претенцията.

Т.е. застрахователят не дължи обезщетение за забава от деня на настъпване на вредата, а от момента, в който изтече срока за произнасяне по застрахователната претенция и изплащане на застрахователно обезщетение. Този срок започва да тече от предявяване на претенцията, а в случаите, когато не са представени всички относими доказателства – от представяне на последните.

От представената към исковата молба електронна кореспонденция между застрахователя и застрахованото лице /чрез което е предявена и пряката претенция на увредения ищец/ е видно, че от страна на застрахователя са били изискани допълнителни документи във връзка със сключения договор за превоз, конкретни обстоятелства по настъпване на кражбата на товара и т.н. /електронно писмо от 13.02.2019 г./ Доколкото застрахователят е осъществил доброволно плащане на претендираната главница, съдът приема, че пред него са били представени относимите документи, но по делото няма каквито и да било доказателства за това кога е станало това, респ. не може да се направи мотивиран и обоснован извод за това кога е изтекъл срокът за произнасяне съобразно регламентацията по чл. 108, ал.1 и 2 от КЗ, респ. не може да се приеме, че този срок е изтекъл преди датата, на която е осъществено доброволното плащане.