Решение № 1294 от 26.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1294 гр. Варна, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20223100501600 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. Л. И. с ЕГН ********** с адрес *******, чрез пълномощник адв. М.П., член на САК, срещу Решение № 2063/24.06.2022г., постановено по гр.д. № 16825/2021г. по описа на ВРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения срещу „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, ет. 2, офис 4, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден на 21.04.2009 год. от СРС, 35-ти състав, по ч.гр. дело № 9975/2009 год. по описа на съда, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение от 11.03.2009г., както следва: сумата от 506,00 лева – просрочена главница по Договор за заем от 30.06.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.02.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 25,00 лева – платена държавна такса и 50,60 лева – адвокатски хонорар, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. № 1520/2014г. по описа на ЧСИ Т.К. с рег. № 815 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Плевен, поради погасяването по давност на вземанията.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно.

1

Конкретно се оспорва мотива на исковия съд за приложение към конкретния случай на Решение № 37/24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г., четвърто гр.о. Сочи се, че решението е изолирана практика на касационната инстанция. Настоява се, че изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността, не биха могли да прекъснат последната, когато се извършват по изп.дело, прекратено по право на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Прекратяването става по право, нов давностен срок започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Настоява се, че считано от 26.06.2015г. е началния момент, от който започва да тече общия петгодишен давностен срок.

Сочи се, че на 26.06.2017 г. (в условия на евентуалност 11.11.2017 г.) на осн. чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК делото е било перемирано и е следвало да бъде прекратено, тъй като изпълнителни действия не са извършвани в продължение на 2 години, както и такива не са поискани от взискателя. За горното твърдение свидетелстват и фактите по делото и издаденият от ЧСИ К. официален свидетелстващ документ, в който е посочено, че от 11.11.2015 г. до 19.01.2018 г. не са извършвани изпълнителни действия. Вследствие на предходното, както и предвид ал. 1 и ал. 2 на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., които разпоредиха спиране както на давностните срокове, така и на сроковете по изпълнителните производства за периода на извънредното положение в страната – от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., на 26.08.2020 г. (в условия на евентуалност 11.01.2021 г.) на осн. чл. 110 ЗЗД процесното задължение е погасено по давност. Настоява се, че лихвите и разноските по изпълнителния лист са погасени по давност на осн. чл. 119 ЗЗД и съгласно т. 10в от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново с уважаване на заявения иск и присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността, но докато давността изключва принудителното изпълнение (макар длъжникът да не може да се позове на нея пред съдебния изпълнител, нито последният да я зачете), то перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение при неудовлетворено притезание. Давността за вземането в изпълнителния процес се прекъсва с всяко редовно и своевременно направено искане, респ. предприето изпълнително действие (чл. 116, б. „в" ЗЗД), от който момент започва да тече новата давност (т.10 от TP № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК); а 2-годишният срок за перемция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно - напр. при постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или неуспешно), или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря - след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и др., и така осуетява неговото изпълнение. Когато и да е поискано и предприето съответното изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да го осъществи - в рамките на изпълнително дело или в образувано отделно 2 производство. Дали е перемирано изпълнителното дело е без правно значение, тъй като съдебният изпълнител дължи подчинение на представения му изпълнителен лист.

Прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл.116, б.'в" ЗЗД не зависи от покъсно настъпила перемпция, респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект. Дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването в отделно дело на новото искане, направено от взискателя, не е от значение за осъществяването на фактическия състав на чл.116, б. „в" ЗЗД, респ. за прекъсването на давността, като се позовава на Решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр.д. 3409/2021 г., трето г.о., ВКС.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно .

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Не се спори между страните по образуваното гр.д. № 16825/2021г. по описа на ВРС, че е налице изпълнителното основание, обективирано във влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.03.2009г., издадена в полза на „Кредибул“ АД, ЕИК 131574695 срещу Б. Л. И. по ч.гр. дело № 9975/2009 год. по описа на СРС, 35-ти състав, за следните суми: сумата от 506,00 лева – просрочена главница по Договор за заем от 30.06.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.02.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 25,00 лева – платена държавна такса и 50,60 лева – адвокатски хонорар.

Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и издадения изпълнителен лист от 21.04.2009 год. с молба от 02.10.2014г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до ЧСИ Т.К. с рег. № 815 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Плевен по молба на взискателя – ответник в настоящото производство „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на цесионер по договор за цесия от 25.10.2012г., сключен с „Кредибул" ЕАД е образувано изпълнително дело № 1520/2014г. по описа на ЧСИ Т.К..

Не спори относно извършени в хода на изпълнителното производство действия след връчването на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, изразяващи се в : наложен 3 запор на 06.10.2014г върху трудовото възнаграждение на длъжника в „ММС - Метални мултиплексни системи'" ЕООД; на 10.07.2015г., въз основа на молба на взискателя от 16.06.2015г., е наложен запор върху МПС на длъжника; на 11.11.2015г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за насрочване на дата за опис движими вещи, находящи се в дома на длъжника, като липсват данни такъв да е извършван и на 25.01.2018г., по молба на взискателя от 19.01.2018г., е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка" АД и в „Първа инвестиционна банка" АД.

Видно от приобщеното към доказателствения материал по делото влязло в сила Постановление от 17.05.2022г. на ЧСИ Т.К. с рег. № 815 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Плевен, изпълнително дело № 1520/2014г. по описа на същия ЧСИ е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В удостоверение изх. № 25424 от 30.05.2022г., изд. по изп.д. № 1520/2014г. по описа на ЧСИ № 815 на КЧСИ, е посочена липсата на извършвани изпълнителни действия в периода 11.11.2015г. –19.01.2018г.

В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл.433, ал.1, т.7 ГПК). Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение.

В конкретния случай, ищецът настоява, че началната дата, от която започва да тече погасителната давност е 11.11.2015г., последното действие на кредитора, с което е поискано извършването на опис, съотв. делото е перемирано на 11.11.2017г. Сочи, че от тогава, при отчитане действието на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗМДВИП, вземанията са погасени по давност към 11.01.2021г. Счита, че главницата от 506 лева е погасена по давност, съгласно чл.110 от ЗЗД, а лихвите и разноските по изпълнителния лист са погасени по давност на осн. чл.119 от ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността 4 образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. (т.10 на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС).