Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3902 от 18.10.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2113/2022
Вид
Определение № 3902
Подписан
18.10.2022
В сила
18.10.2022
Състав
Марин Георгиев Маринов, Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3902 гр. Варна, 18.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20223100502113 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на С. С. Д., чрез особен представител адв. Ст. К. против Решение № 2197/05.07.2022 г. на ВРС по гр.д. № 20213110113888, в неговата установителна част по отношение вземане в полза на кредитора „ФИНАСИТИ“ ЕАД /предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД/ гр.

София против С. Д., за което е издадена Заповед № 261434/22.02.2021 г. изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16718/2021 г. по описа на същия съд.

Според жалбоподателя решението следва да бъде отменено поради неправилно приложен материален закон в резултат на неточна оценка на доказателствата по делото. Настоява, че не не е доказано предявяването на установителните искове в съответните срокове по ГПК както и уведомяването на заповедния съд за това процесуално действие. Поддържа възражение, че ищецът има право да претендира неустойка в размер на 15% от доставната цена по договора, тъй като се обогатява неоснователно за сметка на лизингополучателя. Продължава да оспорва и доказаността на разходите за поддържка на лизинговата вещ, включително дължимостта на премиите по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“. По отношение на същите според жалбоподателя първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове. Настоява, че заключението по ССЕ е компрометирано, респективно ищецът не доказва основателността на претенциите, защото вещото лице не е посещавало счетоводството на дружеството ищец.

Продължава да спори относно датата на прекратяване на договора и изземването на вещта като се позовава на конкретни разпоредби от договора в подкрепа на съжденията си. На тези и други основания моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на заявените претенции.

Становището на въззиваемата страна е за неоснователност на жалбата.

1

Настоява, че решението на ВРС е законосъобразно и правилно и моли за неговото потвърждаване.

Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима за разглеждане, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и следва да бъде приета за разглеждане.

Настоящата инстанция не споделя аргументите, изложени в отговора по въззивната жалба за депозирането на същата от лице без представителна власт, защото адвокатът е назначен за особен представител само за една инстанция, без направен опит от страна на съда да призове, респективно връчи книжа на ответника. Адв. К. е назначен за особен представител до приключване на произвоството с влязъл в сила съдебен акт. Уведомителното писмо от ВАК също е за назначаване на адвоката за всички инстанции.

Цитираната практика в контекста на спора относно размера на възнаграждението, което следва да се определи за особения представител е неотносима към казуса.

Съдът счита, че за настоящата инстанция следва да се определи възнаграждение в разер на ½ от минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преценявайки отсъствие на фактическа и правна сложност на производството във въззивната инстанция.

Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се пред него не налага повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните. Страните не отправят доказателствени искания.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № при ВРС 52396/29.07.2022 г. от С. С. Д., чрез особен представител адв. Ст. К. против Решение № 2197/05.07.2022 г. на ВРС по гр.д. № 20213110113888, в неговата установителна част по отношение вземане в полза на кредитора „ФИНАСИТИ“ ЕАД /предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД/ гр.

София против С. Д., за което е издадена Заповед № 261434/22.02.2021 г. изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16718/2021 г. по описа на същия съд.

ЗАДЪЛЖАВА „ФИНАСИТИ“ ЕАД в срок до съдебно заседание да представи доказателства за заплатен депозит за особен представител по сметка депозити на ОС Варна в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, на осн чл. 47 ал.6 от ГПК.

УКАЗВА, че при неизпълнение съдът ще постанови принудително събиране на сумата по реда на чл. 77 ал.1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 2

09.11.2022 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3