Определение № 154 от 25.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Велико Търново, 25.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000130 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на „СКОРПИО“ ЕООД, ЕИК 114668936, със седалище и адрес на управление град Плевен, **********, представлявано от управителя К. А. К., срещу Определение, постановено в проведено на 26.02.2025г. открито съдебно заседание по т.д. № 139/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен, съгласно Протокол № 33/04.03.2025г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за освобождаване от заплащане на разноски на основание чл.83 ал.2 от ГПК – внасяне на депозит в размер на 250 лв. за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по делото, като неоснователно. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно.

Счита, че дори националното законодателство да не позволява освобождаване на ЮЛ от заплащане на такси и разноски, то Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана от Република България и имаща предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, позволява това при наличието на определени предпоставки, които в случая са налице. Поради това прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което „СКОРПИО“ ЕООД да бъде освободено от задължение за заплащане на разноски, възлизащи на сумата от 250 лв., за изготвяне на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Великотърновския апелативен съд, след като доводите в частната жалба и материалите по делото, намира следното:

Производството по в.т.д. № 139/2024г. по описа на Окръжен съд-Плевен е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу „СКОРПИО“ ЕООД за 1 установяване съществуване на вземане, произтичащо от сключен между страните Договор за кредит овърдрафт № 100-3860/10.08.2021г. и допълнителни споразумения към него. С Определение № 39/27.01.2025г. съдът е допуснал поисканата от страните съдебносчетоводна експертиза, определяйки възнаграждение за вещото лице, на което е възложено изготвянето й, в размер на 1 000 лв., вносими от страните – съответно 750 лв. от ищеца и 250 лв. от ответника. В предоставения на ответното дружество срок е постъпила молба с вх.

№ 2370/25.02.2025г., с която е направено искане за освобождаване от задължението за заплащане на разноски в размер на 250 лв. за изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по делото, с твърдения за недостатъчно финансови средства поради затрудненото състояние на търговеца вследствие икономическите последици от световната пандемия от КОВИД-19.

За да отхвърли направеното от страната искане, в обжалваното определение Окръжен съд-Плевен е посочил, че доколкото се касае за искане по чл.83 ал.2 от ГПК и посочената разпоредба не предвижда възможност да бъдат освобождавани от заплащане на разноски по преценка на съда с оглед имущественото им състояние юридически лица, то искането е неоснователно. Изложил е допълнително, че дори да бъде съобразена цитираната от ответника практика на СЕС, то същият не е представил по делото декларация, установяваща обстоятелствата по чл.83 ал.2 т.1 до т.7 от ГПК, както и други доказателства за твърдяната невъзможност за плащане.

Частната жалба срещу постановения съдебен акт е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Действително, посочената правна норма е относима само за физически лица при наличието на предпоставките от т.1 до т.7 на чл.83 ал.2 ГПК, не може да се тълкува разширително и не намира приложение по отношение на юридическите лица, като изключение за търговските дружества не е предвидено. Разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК има социални функции и цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, като извън буквалното й съдържание, липсва и логично съображение за прилагането й спрямо търговци.

Невъзможността на търговеца, да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, обуславя различен правен интерес и ред за защита – подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Приложимите в този случай разпоредби на Част VІ на ТЗ предвиждат изрично облекчения за търговеца в несъстоятелност /чл. 620 ТЗ/.

В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса /решение от 24.12.2009г. по дело "Агромодел" ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша (жалба № 48140/99), цитирани и от частния жалбоподател в подадената частна жалба/ . Прието е, че 2 достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 § 1 от КЗПЧОС, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен съобразно специфичните обстоятелства според случая, платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено.

В практиката на Съда на ЕС е обсъждано правото на ЮЛ да бъдат освободени изцяло или частично от освобождаване от такси и разноски за участието им като страни в общия граждански процес. Така съгласно Определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 GREP/FreistatBayern, принципът на ефективна правна защита, закрепен в чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. В аналогичен смисъл са и решенията по дела С-279/09, С-69/14 и С-571/16. Съгласно практиката на ВКС, съобразена с тази на ЕСПЧ и на Съда на ЕС, съществува възможност молител със статут на ЮЛ да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски и да му бъде предоставена правна помощ при условие, че заплащането на таксата и разноските и непредоставянето на помощта биха представлявали за него непреодолимо препятствие за достъпа до съд.

В настоящия случай, искането за освобождаване от внасянето на разноски за изготвяне на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза частният жалбоподател е аргументирал с твърдения за недостатъчно финансови средства вследствие икономическите последици от световната пандемия от КОВИД-19. При лежащата върху него доказателствена тежест, същият не установява някакви конкретни обстоятелства относно финансово-икономическото 3 си състояние, обосноваващи основателността на искането за освобождаване от заплащането на разноски. Така не може да се приеме, че той се намира в състояние на невъзможност за заплащането им поради финансово затруднение. ЮЛ, подало молба за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и разноски или искащо предоставяне на правна помощ, следва да докаже твърденията си относно имущественото си състояние. За съда не съществува задължение да събира доказателства за установяване на последното /в този смисъл Определение № 60431/01.12.2021г. по ч.т.д. № 1786/2021г. на I т.о. на ВКС/. За съда съществува единствено възможност да извърши проверка за верността на декларираното чрез проверка в публичните регистри досежно вписаните обстоятелства относно търговеца.

Същевременно, предвид правноорганизационната форма на частния жалбоподател /с регистриран капитал от 40 000 лв./, която предполага извършването на търговска дейност и реализиране на приходи от такава дейност, не може да се обоснове извод, че заплащането на разноски в размер на 250 лв. ще съставлява непреодолимо препятствие на страната – търговско дружество да постигне признатата от закона легитимна цел на защита интересите на същото.

Ето защо, молбата на „СКОРПИО“ ЕООД за освобождаване от заплащане на дължимите разноски поради липса на достатъчно средства за това се явява неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне, респ. първоинстанционното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено в проведено на 26.02.2025г. открито съдебно заседание по т.д. № 139/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен, обективирано в Протокол № 33/04.03.2025г., с което е оставено без уважение искането на „СКОРПИО“ ЕООД, ЕИК 114668936, със седалище и адрес на управление град Плевен, **********, за освобождаване от заплащане на разноски в размер на 250 лв. за изготвяне на съдебносчетоводна експертиза по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред Върховен касационен съд на Република България при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5