Решение № 2578 от 01.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2578 гр. Варна, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова в присъствието на прокурора Н. Й. Ил. като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20213110115102 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът предмет на разглеждане по настоящото дело, намира своето правно основание в разпоредбите на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Ц.С. Д., Личен № ***, Адвокатска Колегия - гр. Варна, съдебен адрес: ***, служебен телефон: ***, претендира от съда да постанови решение с което да осъди ответника П. Н. Р. Б. -адрес: *** да му заплати, сумата в размер на 5000 лв.

/пет хиляди лева/, частичен иск от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща претърпени неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършването на престъпление от общ характер по чл. 172 б, ал. 1 от НК, по което е образувано досъдебно производство № 239/2014г. по описа на ОД МВР Варна, както и НОХД № № 907/2017г., по описа на ВРС, с което ищецът е признат за невиновен и ВНОХД № 1096/2018г. по описа на ВОС, с което присъдата на ВРС е потвърдена, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство съдебноделоводни 1 разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 23.06.2014г. с постановление срещу ищеца е образувано досъдебно производство № 239/2014г. по описа на ОД МВР Варна за престъпление по чл. 172 б, ал. I от НК затова, че в периода от 14.08.2013г. до 21.08.2013г. в гр.

Варна, в условията на продължавано престъпление, без съгласието на притежателя на изключителните права *** с управител И. Х. М. използвал в търговската си дейност - таксиметров превоз, осъществяван чрез ***", в нарушение на разпоредбите на чл. 73, ал.1 и чл.13, ал.2, т.3, вр. чл. 13, ал.1, т.2 от ЗМГО, както и че на 09.10.2014г. в гр. Варна без съгласието на притежателя на изключителните права *** с управител И. Х. М. използвал в търговската си дейност - таксиметров превоз, осъществяван чрез ***", в нарушение на разпоредбите на чл.73, ал.1 и чл.13, ал.2, т.3, вр. чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО.

На 29.10.2015г. с Постановление за привличане като обвиняем е привлечен Д. Т. К. за извършено престъпление по чл. 172 б, ал. 1 от НК, като му е наложена мярка за неотклонение подписка, което постановление е предявено на същия на 06.11.2015г.

На 02.12.2016г. с Постановление за привличане като обвиняем е привлечен Д. Т. К. за извършено престъпление по чл. 172 б, ал. 1 от НК, като му е наложена мярка за неотклонение подписка, което постановление е предявено на обвиняемия на същата дата. Въз основа на така повдигнатите обвинения, на 23.02.2017г. Районна прокуратура - гр.Варна внася обвинителен акт срещу Д. Т. К..

Проведени са осем открити съдебни заседания на първата инстанция 12.04.2017г., 15.11.2017г.,

20.12.2017г.,

12.02.2018г., 25.04.2018г.,

10.05.2018г., 20.06.2018г. и 16.07.2018г. С Присъда № 202/16.07.2018г. на Районен съд - гр. Варна по НОХД № 907/2017г., съдът признава Д. Т. К. за невиновен по така повдигнатите от Районна прокуратура - гр. Варна обвинения.

С Решение № 305/23.11.2018г. на Окръжен съд - гр. Варна по ВНОХД 2

№ 1096/2018г., съдът потвърждава Присъда № 202/16.07.2018г. на Районен съд - гр. Варна по НОХД№ 907/2017г. Досъдебно производство № 239/2014г. по описа на ОД МВР Варна е продължило 483 дена, докато наказателното производство в двете фази е продължило 637 дена. Мярката за неотклонение по отношение на Д. Т. К. е била за период от 991 дена.

За периода от 29.10.2015г. до 23.11.2018г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, причинени пряко от воденото срещу него разследване и наказателно дело. Поради воденото срещу Д. Т. К. наказателно дело, авторитетът му пред обществото е бил безвъзвратно уронен. Същият е изпитвал чувства на тревожност, обремененост, поради воденото срещу него наказателно производство. Здравословното и психическото състояние на Д. Т.

К. се е влошило, тъй като за повдигнатото обвинение се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години. При всяко негово явяване по делото, същият е имал високо кръвно, получавал е паник атаки, задух, световъртеж, като неговото здравословно състояние рязко се е влошавало. Същият е бил отбягван от приятели и съседи, като Д. Т. К. се е затварял в себе си и не е общувал с никого за дълги периоди от време. Ищецът често е ставал свидетел как след него познати, съседи и приятели си говорят тихо и го сочат, като това допълнително го дистанцирало да общува с хора. Ищецът е женен, като има и две деца. Д. Т. К. е изпитвал чувство на срам пред децата си от това, че баща им е привлечен като обвиняем в престъпление. Същият е изгубил авторитета си пред тях, като не е бил пълноценен в тяхното възпитание, давайки личен пример на децата си, поради това, че е бил подсъдим. Често когато е искал да им обясни кое е правилно и кое не, те му отвръщали, че е престъпник и не е редно да ги поучава. Това го карало да се чувства лош родител, като по този начин не е можел да прекарва пълноценно дните със семейството си, когато е бил подсъдим. По този начин отношенията със съпругата му се влошили, като същите често се карали за незначителни неща.

За периода на воденото срещу него производство, същият е претърпял негативи, както в личен и семеен план, така и в професионален, тъй като Д. Т.

К. е таксиметров шофьор и доброто име в обществото е предпоставка за нормалното упражняване на професията му. Д. Т. К. е нямал възможност да работи пълноценно, тъй като повечето му клиенти го познават и след като е бил обвинен за извършване на престъпление, всички научили за това и започнали да търсят услугите на негови колеги, като го отбягвали. Вследствие 3 на гореописаното, Д. Т. К. е изпадал в продължителни депресии, тъй като животът му рязко се бил променил поради воденото наказателно дело срещу него.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника.

Счита, че така подадената искова молба е неоснователна както по основание, така и по размер, поради следните съображения: В случая липсват доказателства за възникнали по отношение на ищеца неимуществени вреди, които да са произтекли от поведението на ответника, а само общо и декларативно се заявяват такива. В тежест на ищеца обаче е да докаже наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер, а такива доказателства не са ангажирани. Изреждането на физически и емоционални състояния като чувство на тревожност, обремененост и срам не са доказателство за тяхното възникване, а още по-малко да са резултат от воденото срещу ищеца наказателно производство.

Сочените лични взаимоотношения в семейството не са продукт от процесуалното поведение на ответника, за твърдяното влошаване на здравословното и психическото състояние на ищеца липсват каквито и да било медицински документи, посочените обстоятелства за социална самоизолация и говореното по адрес на ищеца от околни нему лица са декларативно изброени твърдения, които не само че са недоказани, но и те не се намират в причинна връзка с поведението на ответника, тъй като наказателното производство срещу ищеца не е станало достояние на неговите познати по инициатива на ответника, по сходен начин сочените несгоди в професионален план също не са в резултат от действията на ответника.

Претенцията за неимуществени вреди е не само неоснователна по същество, но и претендираният й размер е прекомерен, не отговоря на обстоятелствата по случая, не е съответен на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика в аналогични случаи.

Престъплението, за което е било повдигнато обвинение не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. На ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение, но това само по себе си не е доказателство и за възникването на вреди, тъй като в случая липсват доказателства тази най-лека по своето естество мярка за неотклонение да е засегнала ежедневния ритъм на живот на 4 ищеца.

По отношение на сочената продължителност на наказателното производство в съдебната фаза, по повод броя на проведените съдебни заседания на първа инстанция, следва да се посочи, че ответникът не може да носи отговорност за целия период на наказателното производство, тъй като след приключване на досъдебното производство и внасяне на материалите в съда, друг вече е ръководно-решаващият орган и от неговите действия, както и от процесуалното поведение на другите участници в процеса, зависи до голяма степен неговата продължителност. Прави искане за приложението на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.

В случая от съдебните актове се установява, че ищецът е извършил деянието, в което е бил обвинен, но съдът е приел, че то съставлява административно наказание и е наложил административно наказание „глоба".

С виновното си противоправно поведение ищецът е съпричинил увреждането, тъй като извършеното от него нарушение е единствена причина за наказателното производство.

Възразява срещу посочената в исковата молба дата на увреждането от 23.06.2014г., тъй като на тази дата е било образувано досъдебното производство, а на 06.11.2015г. е било предявено обвинението срещу ищеца.

Възразява срещу искането за присъждане на съдебно-деловодни разноски, в тази връзка в исковата молба се сочи, че се представял списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им, в случая такъв списък липсва, а единствено е налично доказателство за заплатена държавна такса.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез представител - прокурор К. , поддържа отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към доказателствата по делото НОХД № 907/2017г. по 5 описа на ВРС, ведно с приложените към същото ВНОХД №1096/2018год по описа на ВОС, ВЧНД №466/2016г. по описа на ВОС, НОХД №6443/2015г. по описа на ВРС и ДП №239/2014г. по описа на ОД МВР Варна се установява следното:

Досъдебно производство №239/2014г. по описа на ОД МВР Варна е образувано с постановление от 23.06.2014г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Варна, срещу виновно лице, за престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК, за това, че през месец май 2013г. в гр.Варна, без съгласието на притежателя на изключителното право използвал в търговската си дейност „***“ без правно основание (том 1, л.1-2 от ДП №239/2014г. по описа на ОД МВР Варна).

Н а 29.10.2015г. ищецът Д. Т. К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК, за това, че през периода 14.08.2013г.–09.10.2014г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, без съгласието на притежателя на изключителните права ЕТ „***“ – Варна, с управител И. Х. М., използвал в търговската си дейност – таксиметров превоз, осъществяван чрез ***, в нарушение на чл.73, ал.1 и чл.13, ал.2, т.3, във вр.чл.13, ал.1, т.2 от Закона за марките и географските означения, гласящи:

„чл. 73. (1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение; чл. 13. (1) Правото върху марка включва правото на притежателя и да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.(2 Използване в търговската дейност 6 по смисъла на ал. 1 е: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.“ без правно основание обект на това изключително право – комбинирана м а р к а №53162, поставена чрез рекламни стикери върху таксиметров автомобил „***“, с рег. № ***, представляваща регистрирана търговска марка по национален ред в Патентно ведомство на Република България – престъпление по чл.172б, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание: лишаване от свобода до пет годинии глоба до пет хиляди лева (том 2, л.245 -246 от ДП №239/2014г. по описа на ОД МВР Варна).