Решение № 234 от 18.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Велико Търново, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Радка Цариградска при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500236 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на В. Л. В. от с. П., общ. Г. О., чрез пълномощник - адвокат А. Ч. ВТАК, против Решение № 252/15.02.2023 г. по гр. дело № 2174/2022 г. по описа на РС-В. Т., в частта му, в която съдът не е допуснал до делба недвижим имот, находящ се в град В. Т., представляващ самостоятелен обект с предназначение самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент с площ от 103.12 кв.м., състоящ се от дневна-столова-кухня, две спални, банятоалетна, мокро помещение, антре, входно антре и две тераси, заедно с 18.7985 % идеални части от общите части на сградата, ведно със склад № 2 с площ от 6.00 кв.м., заедно с 0.3206 % идеални части от общите части на сградата, ведно с котелно № 1 с площ 14.93 кв.м., заедно с 1.0638 % идеални части от общите части на сградата; както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж № 1 с площ 21.59 кв.м., заедно с 3.8458 % идеални части от общите части на сградата – всички обекти построени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т., одобрени със Заповед № РД-18-86/19.9.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Жалбоподателят развива оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на закона и несъобразяване със задължителната съдебна практика – неправилно съдът е 1 приел, че жилищният имот и гаражът не са СИО, макар да са придобити по време на брака, като не е зачел наличието на съвместен принос в противоречие с ТР №4/2019г. на ОСГК на ВКС от 14.04.2022г. Формулирано е искане да се отмени обжалваното решение в отхвърлителната му и да постанови друго, по силата на което да допусне до делба недвижимите имоти, предмет на исковата молба при равни права на страните. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ответника М. М. В. чрез адв. С. Б. ВТАК, с която възразява по основателността на жалбата, оспорва твърденията за съвместен принос поради получаване на недвижимите имоти срещу вещно право – лична собственост, без да са инвестирани общи средства при построяването и се касае за трансформиране на едно вещно право в друго, а не за придобиване.

Излагат доводи, че постановеното по спора решение е законосъобразно и правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаването му. Претендира разноски за въззивното производство.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие - адвокат А. Ч., поддържа подадената въззивна жалба. Излага подробни съображения в писмена защита, представена в указан от съда срок.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник - адвокат С. Б., поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли за отхвърлянето й, съответно за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно в обжалваната му част. Поддържа претенцията си за разноски, направени във въззивното производство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – В. Т. е образувано по искова молба на В. Л. В. срещу М. М. В., с която се иска съдът да допусне до делба като съсобствени между страните на апартамент и гараж, находящи се в гр. В. Т., *** и климатик „Osaka SH-52LSCET”. По отношение на предявените иск за установяване по-голям дял в СИО на ищцата и за делба на средства по банкови сметки съдебните производства са прекратени с влезли в сила определения. Относно имотите ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, а апартаментът и гаражът са придобити по време на брака в режим на СИО и понасотящем се ползват еднолично от ответника. Направено е искане за прекратяване на възникналата между тях съсобственост чрез допускане делба на процесните имоти при права от 2/3 ид. ч. за ищцата и 1/3 ид. ч. за ответника. На основание и по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК ищцата е отправила искане за едноличното ползване на имотите от страна на ответника, последният да й заплаща сума в размер на 400 лв. месечно, считано от подаване на ИМ.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът в писмен отговор на ИМ оспорва твърденията, че ищцата притежава право на собственост върху процесните имоти. Релевирал е възражение по чл. 23 от СК за пълна трансформация на лично имущество в придобиването с твърдения, че макар 2 придобити по време на брака между тях, той и неговият баща са съсобственици на дворно място, находящо се в гр. В. Т., *** и като такива са учредили на „А.“ ЕООД право на строеж върху съсобствения си имот и взаимно са си учредили безвъзмездно право на строеж. Позовава се на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК, която изрично изключва от режима на СИО и признава за индивидуална собственост вещните права, придобити по време на брака по наследство или чрез дарение.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил исковата претенция по отношение на описаните в ИМ недвижими имоти, приемайки за доказани направените от ответната страна възражения за пълна трансформация на лично имущество за придобиване на имотите, като срещу учреденото върху личен имот право на строеж, ответникът е получил тези имоти.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на исковата претенция, респ. на обжалваното решение, като постановено по недопустими искове. Ищцата е процесуално легитимирана да предяви иск за съдебна делба, доколкото твърди, че заедно с ответника са съсобственици на процесните недвижими имоти на основание построяването им по време на брака в имот, собственост на съпруга-ответник /съсобствен с трето лице - баща му/.

Първоинстанционното решение е постановено при надлежно упражняване на правото на иск и в рамките на поисканата защита и съдействие.

Безспорно е по делото, е страните са бивши съпрузи, чийто брак е продължил в периода 23.07.2006 г. - 29.06.2022 г., когато е прекратен с решение по гр.д. № 236/2022 г. на ГОРС. По време на брака - с НА от 26.03.2009 г. ответникът М. М. В. и неговият баща М. Д. В. са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в В. Т., ***, а именно: на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т. с площ от 268 кв.м., по наследство от Б. Г. В.. С Нотариален акт № 1643, том IX, рег.

№ 11973, дело № 1028 от 18.9.2009 г. същите две лица като собственици на поземления имот, са учредили на „А.“ ЕООД право на строеж върху имота за построяване на „жилищна сграда с гаражи“ и са се задължили да прехвърлят на „А.“ ЕООД 108/268 ид. ч. от горепосочения поземлен имот в 10-дневен срок от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.

3

Задължението на преобретателя по договора е да построи в поземления имот „жилищна сграда с гаражи“, включително обектите, които прехвърлителите запазват за себе си и за които взаимно си учредяват безвъзмездно и безсрочно право на строеж, а именно: апартамент № 1 с площ от 49.12 кв.м., заедно с 8.1425 % ид.ч. от общите части на сградата; склад № 1 с площ от 8.80 кв.м., заедно с 0.6270 ид.ч. от общите части на сградата; и апартамент № 2 с площ от 103.12 кв.м., заедно с 18.7985 % ид.ч. от общите части на сградата; склад № 2 с площ от 6.00 кв.м., заедно с 0.3206 ид.ч. от общите части на сградата; котелно № 1 с площ от 14.93 кв.м., заедно с 1.0638 % ид.ч. от общите части на сградата; и гараж № 1 с площ от 21.59 кв.м., заедно с 3.8458 % ид.ч. от общите части на сградата.

Видно от констативен акт за установяване годността за приемане на строеж, към 17.04.2013 г. обектът е напълно завършен и изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, т.е. отново по време на брака. Не се спори по делото, че сградата, в която се намират процесните имоти е изградена изцяло от строителното дружество.

Първоинстанционният съд е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл. 342 ГПК и практиката на ВКС по прилагането й, разглеждайки направените възражения, доколкото същите са срещу правото на участие в делбата на ищцата, и е достигнал до извод за тяхната основателност и доказаност, който се споделя от настоящата инстанция.

Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити /чл. 21, ал. 1 СК/.

Независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.

Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот. В тежест на ответника в процеса е било да докаже по възражението за трансформация, че имотите са придобити срещу имущество с извънсемеен произход - негови лични средства или имущество и презумпцията за съвместен принос е опровергана, като преценката за характера на вложените средства е към момента на сключване на сделката.

Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация. Наличието на трансформация на лични средства или имущество следва да се преценява с оглед смисъла на чл.22 СК, а именно всеки значителен принос на съпрузите при придобиването на имущество по време на брака, влагането на лични средства при придобиването на такова имущество под каквато и да е форма. Не самият факт на придобиването, а само придобиването при наличие на съвместен принос води до възникване на СИО. В случая имуществото е придобито срещу лично вещно право на ответника – той като собственик на парцела е учредил право на строеж, срещу което и без допълнителна парична престация е получил в собственост няколко от изградените обекти, а именно, тези описани в исковата молба.

4

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за противоречие на решението със задължителна съдебна практика, доколкото цитираните ППВС №5/1972г., т.4 и ТР №4/2019г. на ОСГК касаят строеж, извършен от съпрузите – именно при съвместен принос. За да е изпълнена хипотезата, на която се позовава жалбоподателя, следва двамата съпрузи с общи усилия или средства да са извършели строежа. В процесния случай строежът е реализиран от трето лице, носител на правото на строеж за останалите обекти в построената сграда, на което собствениците на терена /ищецът и неговият баща/ са възложели построяването и на техните обекти, за които също взаимно са си учредили право на строеж. Стойността на учреденото на третото лице право на строеж, което е изцяло лично на ищеца и възмездена със собственост върху процесните новопостроени обекти. При пълна липса на принос от страна на съпругата, следва да се приеме, че е налице пълна трансформация по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК. Имотите не са съсобствени и не следва да бъдат допускани до делба между страните по делото. Така решението на ВТРС като правилно, следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.