Решение № 12000 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12000 гр. С., 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110116806 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба срещу И. Т. Б. искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 172,63 евро /337,67 лв./ – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от 19.11.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 48,60 евро /95,05 лв./ – мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 12.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****/**** г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот магазин № *, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. С.", бл. **, вх. *. Сочи, че между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и поддържа, че ответникът се е обогатили неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената топлинна енергия, претендира и мораторна лихва, изчислена съобразно Общите условия за доставка на топлинна енергия. Твърди, че е изпратил покана до ответника за плащане на задълженията, но към момента същите не били платени. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът подробно излага, че претенциите 1 на ищеца не са подкрепени с доказателства. Оспорва ищецът да е водил редовно счетоводните си книги. Излага, че срокът на договора, сключен между етажните собственици и „М. Е.“ е изтекъл и не е ясно дали към момента е все още в сила. Във връзка с твърденията на ищеца, че е изпратил покана за плащане на задълженията, сочи, че същата не е получена, тъй като видно от справки в имотния регистър, ответникът продал притежавания от него имот през 2016 г. Твърди, че процесният имот – магазин, се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, поради което счита, че следва да отговаря за ½ от претенциите. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на заявление с вх.№ ******/19.11.2024 г., подадено от „Т. С.“ ЕАД е образувано ч. гр. д. № *****/**** г. по описа на СРС.

На 28.11.2024 г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Т. Б., връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането по заповедта по исков ред.

Предвид изложеното в предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), приложима за исковия период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди – по аргумент от чл. 149, ал.

1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

По делото не е спорно, че процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди. Противното нито се твърди, нито се установява по делото. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените ОУ с конклудентни действия – по аргумент от чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по силата на закона с 2 придобИ.е на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота). Когато обаче топлинна енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при ОУ. От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е сключен за процесния период.

При невъзможност на топлопреносното дружество да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД , с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Предвид изложеното в тежест на ищеца по делото по така предявения иск е да докаже обедняването си до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяванете на разходи за нейната цена, както и наличие на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинна енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни. Следователно основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. реално доставена топлинна енергия за небитови нужди за процесния имот; 2/. реално ползване от ответника, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, акт № **, том *, рег. № ****, дело № **/**.**.**** г., с който К. Т. П. и Т. Б. П.а продали на И. Т. Б. недвижим имот – магазин № *, находящ се във вход „Г“ на жилищна сграда – блок № ** находяща се в гр. С., район „С.“, ж. к. „Х. С.“, със застроена площ от 50,41 кв. м.

Представено е заявление до ищеца с вх. № *-****/**.**.**** г., подадено от К. Т. П. за закрИ.е на партида за абонатен номер *******, считано от 10.02.2017 г.

Представени са още: удостоверение от СО, район „С.“, съгласно което жилищна сграда с административно означение ж. к. „Х. С.“ бл. ** е с настоящо означение гр. С., ул. „Г. М." № **** с пет входа, а именно А, Б, В, Г и Д; договор № ***-** oт 24.09.2002 г., сключен между „М. Е.“ ООД и етажна собственост на адрес: гр. С., ж. к. „С.“ бл. **, вх. * и * за извършване на услуга „топлинно счетоводство“, протокол от 16.09.2002 г. от ОС на ЕС на адрес гр.

С. ж. к. „С.“ бл. **, вх. В и декларация от М. Д. М., упълномощена от ЕС на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж. к. „С.“ бл. **, вх. * и *,Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т. С.“ АД на потребители в град С..

Представен е договор от 29.05.2018 г., сключен между „Т. С.“ ЕАД – възложител и „М. Е.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е 3 приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № **-***/**.**.**** г.

Представен е договор от 09.06.2020 г., сключен между „Т. С.“ ЕАД – възложител и „М. Е.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № **-***/**.**.**** г.

Представени са индивидуални справки за използвана топлинна енергия за абонатен № ******, код на платеца: ******** за периода 05.2022 г. – 04.2023 г., издадени от фирмата за дялово разпределение и справка за индивидуален отчет за адрес за аб. № ****** от 11.08.2023 г.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована и обективна, се установява, че дяловото разпределение е извършвано от „Д. Е.“ ООД. Сградата на адрес: ж. к. „Х. С.“ бл. **, вх. * е с непрекъснато топлоснабдяване в периода 05.2022 г. – 04.2023 г., като ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети от общ топломер, който е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца. В магазин 1 не е потребявана топлинна енергия за отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване, но е начислена топлинна енергия за сградна инсталация в зависимост от пълния отопляем обем на имот и този на етажната собственост. В имота има два броя топлинна разпределители, монтирани на отоплителни тела и 1 брой водомер. Разпределението на топлинна енергия за сградна инсталация е извършено съгласно приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1 на Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Стойността на потребената топлинна енергия за исковия период възлиза на общо 126,40 лв. /64,63 евро/. Според заключението извършените измервания в АС и начисления по фактури са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване.

Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, поради което съдът кредитира изцяло заключението при формиране на фактическите си изводи относно реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия период.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от представените Общи условия на ищцовото дружество, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г., Решения № ОУ4 013/06.03.2006 г. и Решения № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, действали през процесния период, купувач-страна по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно права на ползване или наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди.