Решение № 23805 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23805 гр. С., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110130493 по описа за 2024 година

„П. И. Б.”АД е предявила срещу С. С. К. иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че „ПИБ”АД не дължи на С. С. К. сумата от 58.05 лева-разноски по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав.

Ищецът твърди, че на 15.05.2024 получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20248480400332 по описа на ЧСИ Р. А..С поканата за доброволно изпълнение ищецът бил поканен да изпълни задължение в размер от 58.05 лева, представляващи разноски по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав, ведно с разноски по изпълнителното дело в размер на 278.97 лева или общо 337.02 лева.Твърди, че вземането на ответницата е погасено по давност.Поддържа, че по искова молба, подадена от ПИБ АД срещу ответницата и срещу С. К. е образувано гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав.Предмет на делото бил установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на дължимост на задължения по Договор №000LD-R006001/02.03.2011 за банков кредит.Твърди, че на 17.12.2018 СРС е постановил Решение, с което е уважил частично предявения установителен иск и е отхвърлил същия за част от претендираните суми.С Решението е осъдена „ПИБ”АД да заплати на всеки от ответниците разноски в размер от по 58.05 лева.Твърди, че ответницата е поискала издаване на изпълнителен лист за разноските в размер от 58.05 лева и същият е издаден на 04.02.2020г.

1

Твърди, че повече от 5 години след влизане в сила на решението ответницата е образувала дело срещу банката.Твърди, че задължението му е погасено по давност.Твърди, че изпълнителното дело при ЧСИ Р. А. е образувано на 13.05.2024г.Твърди, че съдебното решение от 17.12.2018 е влязло в сила на 13.02.2019г.Поддържа, че погрешно съдът е отбелязал, че решението е влязло в сила на 30.05.2019г.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата С. С. К. оспорва предявения иск.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №563357/17.12.2018 по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав е признато за установено, че С. К. и С. К. дължат солидарно на ”ПИБ”АД сумата от 1548.76 евро, неплатена главница по договор за кредит от 02.03.2011, ведно със законната лихва от 16.06.2016 до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1031.82 евро за периода от 19.07.2013 до 07.03.2016, наказателна лихва в размер на 55.31 евро за периода от 16.06.2013 до 15.06.2016.С решението са отхвърлени предявените искове за горницата от 524.10 евро – възнаградителна лихва за периода от 08.06.2011 до 08.07.2013 и 55.32 евро-наказателна лихва за периода от 08.07.2011 до 15.06.2013 поради давност.С решението е осъдена „ПИБ”АД да заплати на С.

С. К. сумата от 58.05 лева – разноски по делото.Видно от отбелязването решението е влязло в сила на 30.05.2019г

Видно от приложено съобщение „ПИБ”АД е получила решението на 25.01.2019.

Видно от приложено съобщение С. К. и С. К. са получили решението на 29.01.2019г.

С молба от 14.02.2019 „ПИБ”АД е поискало да бъде отстранена допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.

С Решение №109319 от 08.05.2019 по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение 0563357/17.12.2018 на СРС, 125 състав по гр.дело №53539/2018.Решението е влязло в сила на 30.05.2019г.

Видно от приложено съобщение решението от 08.05.2019 е връчено на С.

2

К. и С. К. на 14.05.2019г.

Видно от приложено съобщение решението от 08.05.2019 е връчено на „ПИБ”АД на 15.05.2025.

С изпълнителен лист от 04.02.2020 по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав е осъдена „ПИБ”АД да заплати на С. С. К. сумата от 58.05 лева – разноски по делото.

С покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Р. А. от 15.05.2024, „ПИБ”АД е поканена да заплати като длъжник по изпълнителен лист от 04.02.2020 по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав сумата от 58.05 лева – съдебни разноски, 200 лева – адвокатско възнаграждение и такси и разноски по изпълнението в размер от 48 лева +30.97 лева – такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.

С молба от 22.06.2020 С. С. К. е поискала от ЧСИ Р. А. да бъде образувано изпълнително дело срещу „ПИБ”АД въз основа на изпълнителен лист по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав.

С покана за доброволно изпълнение от 22.06.2020 е поканена „ПИБ”АД да заплати задълженията си по изпълнително дело №414/2020, образувано въз иснова на изпълнителен лист от 28.05.2020 по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав.Поканата е получена на 24.06.2020.

С постановление от 09.05.2024 на ЧСИ Р. А. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело №414/2020 .

С молба от 13.05.2024 С. С. К. е поискала от ЧСИ Р. А. да бъде образувано изпълнително дело срещу „ПИБ”АД въз основа на изпълнителен лист по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

С изпълнителен лист от 04.02.2020 по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав е осъдена „ПИБ”АД да заплати на С. С. К. сумата от 58.05 лева – разноски по делото.

С молба от 22.06.2020 С. С. К. е поискала от ЧСИ Р. А. да бъде образувано изпълнително дело срещу „ПИБ”АД въз основа на изпълнителен лист по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав.

Видно от молбата в нея се съдържа искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

3

Съдът приема, че молбата за образуване на изпълнителното дело, доколкото съдържа искания за предприемане на изпълнителни действия, прекъсва давността.

Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.Ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с искането, дори то и да е било нередовно.В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС, Решение №37/24.02.2021 по гр.дело №1747/2020, ВКС, IV ГО.

За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, като непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.В този смисъл е Тълкувателно решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС.

В случая в молбата от 22.06.2020 се съдържа искане на кредитора за налагане на запор на банковите сметки на длъжника и съдът намира, че молбата прекъсва давността.От прекъсването на давността е започнала да тече нова 5-годишна давност, тъй като вземанията за разноски се погасяват с 5годишна давност..

Не е спорно по делото, че в рамките на повече от 2 години не са извършвани изпълнителни действия.Поради това и с постановление от 09.05.2024 на ЧСИ Р. А. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело №414/2020 .

Но дори и при перемпция на делото съдебният изпълнител е длъжен да предприема исканите изпълнителни действия и те са годни да прекъснат давността.

Когато по изпълнителоното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ-той дължи подчинение на представения и намиращ се в него изпълнителен лист.Единствената правна последица от 4 настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ..В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС.

С молба от 13.05.2024 С. С. К. е поискала от ЧСИ Р. А. да бъде образувано изпълнително дело срещу „ПИБ”АД въз основа на изпълнителен лист по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав.В молбата също се съдържа искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.С оглед на което съдът намира, че молбата с новото искане за предприемане на изпълнително действие също прекъсва давността.

От първоначалното прекъсване на давността на 22.06.2020 е започнала да тече нова 5-годишна давност.Давността е прекъсната с молбата от 13.05.2024, в която се съдържа искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.Съдът намира, че давността е прекъсната преди изтичането на 5 години, поради което вземанията на ответницата не са погасени по давност.От прекъсването на давността на 13.05.2024 е започнала да тече нова 5-годишна давност, която към датата на образуване на делото не е изтекла. Поради това съдът намира, че вземанията на ответницата не са погасени по давност.

По отношение на възражението на ищеца за датата на влизане в сила на решението, същото е неоснователно.Съдът намира, че датата 30.05.2019 е правилно посочена като дата на влизане в сила на решението, доколкото решението за ЯФГ е неразделна част от първоначалното решение.

С оглед на изложеното и като взе предвид, че вземането на ответницата не е погасено по давност, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъде отхвърлен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответницата на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответницата е реализирала разноски в размер от 400 лева за адвокатско възнаграждение.

5

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. И. Б.”АД, ЕИК8....3, със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Д. Ц. №37”, със съдебен адрес:гр.С., бул. „Ц. шосе”№111П, срещу С. С. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Н.”2,бл.256, вх.А, ет.3, ап.12, със съдебен адрес:гр.С., бул. „В. №1-А, ет.2, кантора 210, чрез адв. М., иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че „ПИБ”АД не дължи на С. С. К. сумата от 58.05 лева-разноски по гр.дело №53539/2018, СРС, 125 състав.

ОСЪЖДА „П. И. Б.”АД, ЕИК8....3, със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Д. Ц. №37”, със съдебен адрес:гр.С., бул. „Ц. шосе”№111П, да заплати на С. С. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк.

„Н.”2,бл.256, вх.А, ет.3, ап.12, със съдебен адрес:гр.С., бул. „В. №1-А, ет.2, кантора 210, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 400 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6