Определение № 2636 от 30.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2636 гр. София, 30.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20238002104948 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. Я., подадена чрез процесуален представител адв.

В. Я. срещу решение № 455/21.07.2023г., постановено по в.гр.д. № 427/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 259/22.12.2022г. постановено по гр.д. № 974/2021г. по описа на Районен съд – Сандански и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 74, ал. 4 вр. чл. 70, ал. 5 от КТ е отхвърлен предявеният от В. П. Я. с ЕГН [ЕГН] срещу „Общинска Банка“ АД, ЕИК 121086224 иск за обявяване недействителността на клаузата по чл. 1, т. 1 от Трудов договор № 246/18.12.2020г., с която е уговорен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, поради заобикаляне на закона, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от него срещу работодателя искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на В. П. Я., извършено със Заповед № 114/14.06.2021г. на изпълнителните директори Н. Н. и Б. Ч. на „Общинска банка“ АД, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – прекратяване на договор със срок за изпитване; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „директор на филиал Сандански” в „Общинска банка“ АД, както и за осъждане на работодателя да заплати на ищеца сумата от 9 038.40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 21.06.2021г. до 21.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.08.2021г. до окончателното плащане на задължението.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради 1 допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно в обжалвания акт въззивният съд е приел, че ограничението по чл. 70, ал. 5 от КТ е неприложимо в случая, както и че забраната по този текст не е безусловна; че наличието на изтекъл период от време след прекратяване на първото трудовото правоотношение осуетява прилагането на императивната забрана по чл. 70, ал. 5 от КТ по отношение на възникналото между страните впоследствие второ трудово правоотношения за същата работа, при същия работодател и в същото структурно звено, както и че преценката за приложимост е спрямо началния момент на възникване на първото по ред правоотношение; че съпоставка следва да бъде извършена единствено между първоначално заеманата длъжност по първото ТПО, но не и по отношение на всички останали длъжности, заемани от същия служител в рамките на същото ТПО, напълно идентични с длъжността по второто ТПО между същите страни не само по наименование, но и по съдържание.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Общинска банка“ АД, чрез процесуален представител юрисконсулт В. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните факти: по силата на трудов договор от 02.08.1999г., на основание чл. 70 от КТ между страните е възникнало срочно трудово правоотношение, с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от 3 месеца, въз основа на което ищецът заел длъжността „експерт“. В периода от 02.11.1999г. до 14.08.2006г. с поредица от сключени между тях допълнителни споразумения на основание чл. 119 и чл. 68 от КТ страните уговорили промени в срока на договора и заеманите от работника длъжности, като с това от 02.02.2002г. ищецът бил преназначен от длъжност „експерт“ на длъжност „експерт, ръководител офис“ в офис Сандански на „Общинска банка“ АД; с ДС от 05.02.2003г. – на длъжност “ръководител офис“, считано от 01.02.2003г. в същото място на работа; с ДС от 14.08.2006г. – на длъжност „търговски пълномощник/директор/ на Финансов център Сандански“, считано от 01.08.2006г.; с ДС от 03.10.2012г. ищецът бил преназначен на длъжност „търговски пълномощник на Финансов 2 център Сандански“. През 2014г. със Заповед № 377/24.11.2014г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие след молба на ищеца. След 6 години, на 18.12.2022г. между страните е сключен друг, нов /втори/ трудов договор № 246/18.12.2020г., по силата на който считано от 21.12.2020г. ищецът е назначен на длъжността „Директор“ в „Общинска банка“ АД, филиал [населено място], в клаузата на чл. 1, т. 1 от който е уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ. С оспорената Заповед № 114/14.06.2021г. така възникналото трудово правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 20.06.2021г., връчена на 21.06.2021г.

В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за недействителност на клаузата на чл. 1, т. 1 от трудовия договор поради противоречие, евентуално поради заобикаляне на чл.

70, ал. 5 от КТ /само веднъж за една и съща работа в едно предприятие/, както и за недобросъвестно поведение и злоупотреба с право на работодателя при упражняване на правото по чл. 71, ал. 1 от КТ, въпреки знанието му за годността на служителя да изпълнява длъжността.

За да отговори на заявения довод за недействителност на клаузата от трудовия договор от 18.12.2020г. като противоречаща, респ. заобикаляща забраната на чл. 70, ал. 5 от КТ, от правна страна въззивният съд, след като съобразил цитирана съдебна практика на ВКС и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приел, че разпоредбата на чл.

70, ал. 5 от КТ не намира приложение в разглеждания случай. Съобразил в тази връзка, че в конкретния случай срок за изпитване за първи път между страните е уговорен в сключения между тях трудов договор от 1999г., а след това е уговорен отново след 20 години, при сключването на втори трудов договор през 2020г. и 6 години след прекратяването на първия.

Посочил, че между прекратяването на първия трудов договор и сключването на втори такъв между същите страни е изминал продължителен период от време. В този промеждутък ищецът е изпълнявал различни трудови функции при различни работодатели. Изтъкнал, че действително разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ не съдържа изискване уговорката за изпитване да е в рамките на съществуващо трудово правоотношение, възникнало от един трудов договор, нито определя времева разлика между договорите при вече съществувала уговорка за изпитване. В случая обаче приел, че следва да се отчете факта, че връзката между първия и втория договор е прекъсната, като между двата договора има изтекъл продължителен период от време. Такъв /от 20-21г./ има и от сключването на първия договор между страните през 1999г., когато реално са проверявани качествата на ищеца за първи път с клаузата по чл. 70 от КТ и за длъжност „експерт“. Безспорно е, че качествата на човек – физически и психически, професионални умения и способности, както и годност да извършва точно и пълноценно трудовите функции, не са константни, а търпят промяна във времето. Следователно те могат да бъдат проверени по реда на чл. 70 от КТ, в хипотеза като настоящата, с което обосновал, че целта на забраната по чл. 70, ал. 5 от КТ не е безусловна.

Отделно въз основа на извършено сравнение, достигнал до извод, че не е налице идентичност на трудовите функции, изпълнявани от ищеца по старото трудово правоотношение и тези по новото правоотношение. Посочил, че на сравнение подлежат 3 длъжността по първия договор от 1999г., по отношение на която е уговорена клаузата на изпитване по чл. 70 от КТ – „експерт“, с тази по втория договор от 2000г., когато също е уговорена клаузата на изпитване по чл. 70 от КТ – „директор“ филиал Сандански. Приел, че те не са еднакви, нито сходни, а длъжностните характеристики ясно очертават разликите и спецификите на всяка една от тях – едната е експертна, другата ръководна; имат различен код на категорията персонал по НКПД; длъжностните характеристики за двете длъжности имат различно съдържание, включват различни правомощия и отговорности. Като ирелевантно по този въпрос отчел обстоятелството, че считано от 14.08.2006г. ищецът е бил преназначен от длъжността „експерт“ на длъжността „търговски пълномощник/директор/ на финансов център Сандански“ и работил на тази длъжност до прекратяване на трудовия му договор на 24.11.2014г., доколкото изпитателен срок е бил уговорен за встъпителната длъжност „експерт“ и при повторното му назначаване през 2020г. на длъжност „директор филиал“ няма пречка да бъде включена клауза по чл. 70, ал. 1 от КТ, тъй като не може да се приеме, че годността за изпълнение на тази конкретна трудова функция вече е проверена. С тези решаващи мотиви обосновал, че клаузата на чл. 1, т. 1 от трудовия договор от 2020г. е действителна, не противоречи на закона – чл. 70, ал. 5 от КТ, а предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ е неоснователен. При валидно уговорен изпитателен срок в полза на работодателя мотивирал, че същият може по всяко време до изтичането на този срок да прекрати трудовото правоотношение, без да излага мотиви за това. Мотивирал извод за законосъобразност на оспорената заповед на работодателя, съответно за неоснователност на главния и обусловените от него искове, които отхвърлил като неоснователни.

Касаторът В. П. Я. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя в тази връзка следните значими за изхода на делото въпроси:

1/ Забраната за последващо изпитване по чл. 70, ал. 5 от КТ отнася ли се до всички последващи трудови правоотношения между същите страни, за същата работа, в същото звено? Забраната за повторно изпитване, ограничението за еднократност на изпитване годността на служителя по чл. 70, ал. 5 от КТ, обхваща ли случаите, в които продължителен период от време /над 8 години/ служителят вече е изпълнявал същите трудови функции, в същото структурно звено на работодателя по предшестващо трудово правоотношение /съгласно сключено допълнително споразумение за промяна на длъжността/?

2/ Наличието на период от време между две трудови правоотношения между същите страни, за същата работа, в същото звено и/или заемане на други длъжности при други работодатели за този период, обуславя ли изключение от забраната за повторно изпитване по чл. 70, ал. 5 от КТ и води ли до допустимост на повторно изпитване на служителя?

3/ Проверена ли е годността на служител да изпълнява работата, когато служителят вече е изпълнявал същата работа, при същия работодател, в същото структурно звено по предшестващ трудов договор, за продължителен период от време /повече от 8 последователни години/? При извършване на преценката дали работодателят вече е проверил годността на служителя да изпълнява дадена работа следва ли съдът да вземе предвид всички длъжности, заемани от същия служител при същия работодател по 4 предшестващо трудово правоотношение помежду им?