Решение № 357 от 27.11.2017, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 27.11.2017 г. гр.Димитровград

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното заседание на двадесет и седми септември .......……................................................. през две хиляди и седемнадесета година в състав :

Районен съдия

: Андрей Андреев

Съдебни заседатели: при секретаря

Т.Д............................................... и в присъствието на прокурора …..…………....................................... като разгледа докладваното от съдия Андреев

...............…............................….......… гр.д. № 1315 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

ИЩЕЦЪТ

– Г.И. *** твърди, че бил единствен наследник на М. А., починала на 23.08.2010 г., която към момента на смъртта си притежавала придобити с дарение от 1998 г. недвижими имоти: 1. дворно място от 930 кв.м, парцел 6 в кв. 66 по плана на града, ведно с построената двуетажна жилищна сграда и гараж и 2. празно дворно място от 647 кв.м., УПИ 12, съответно с посочени идентификатори **********, **********.1, **********.2 и **********по КККР на гр.Димитровград. Ответницата се сдобила с нотариален акт за собственост придобита по давност – н.а. № 73, т.VІ, д. № 804/2015 г. Отразеното в този акт било невярно, тъй като ответницата не упражнявала фактическата власт върху имота с намерение за своене в продължение на 10 години, поради което не станала собственик на имотите.

Отказвала да предаде владението им на ищеца. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижимите имоти и да бъде осъден ответника да предаде владението върху тези имоти, като на основание чл.537, ал.2 ГПК се отмени констативния нотариален акт. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ

– П.А.А. *** подава отговор, в който оспорва предявеният иск. Излага твърдения за това, че прехвърлителната сделка била сключена осем дни преди смъртта на дарителката Д.Н. и сделката била нищожна/унищожаема поради това, че дарителката била болна от рак, като сделката била подписана от пълномощник, като дарителката не била изявила воля за сключване на дарението, а при подписване на пълномощното не осъзнавала свойството и значението на извършеното действие. Моли за унищожаване на договора поради измама с обратна сила. От друга страна с извършеното действие се накърнявало запазената й част от наследството, доколкото ищцата като дъщеря на дарителката, следвала да получи собственост от имота. Заявява, че в нейна полза е изтекла придобивна давност и станала собственик на имотите, тъй като владяла същите в дълъг период, което владение не било смущавано. Малко след сделката сестра й заМ.ла за САЩ и от тогава не се била завръщала в страната за повече от седмица. Никога не била претендирала, че е собственик на имота и не изразявала желание да упражнява фактическа власт върху него, като съответно тя не преставала да живее в имота и да го ползва с ясно манифестирано пред трети лица владение. Счита, че в случай на уважаване на исковата претенция, ищецът следва да заплати сторените разходи за ремонт и поддръжка в размер на 30 000 лева. Основава тази претенция с разпоредбата на чл.72 ЗС – в имота били извършени множество подобрения за периода 2003 – 2013 г. , посочени с допълнителна молба и конкретизирани в съдебното заседание на 06.02.2017 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

Дешка

В. Н.а е починала на 13.06.1998 г. и е оставила за свои законни наследници съпруга си и децата си, между които ответницата и сестра й М. А.А. – починала на 23.08.2000 г., и оставила от своя страна за наследници съпруг и сина си Г.И.- ищец.

С н.а. № 133, т.І, д. № 1122/98 г. от 05.06.1998 г. Д.Н. чрез пълномощника си адв. Славов е дарила на дъщеря си М. И. дворно място от 930 кв.м., пл.

№ 593, парцел VІ дв кв.66, при неуредени сметки, ведно с построената в парцела жилищна сграда и гараж, както и празно дворно място от 640 кв.м. , част от имот пл. № 595, за което място е отреден УПИ ХІІ в кв. 66. Имотите сега са с посочените идентификатори, съгласно КККР на гр.Димитровград.

По силата на н.а. № 1, т.ІІІ, рег. № 2747, нот д. №

323/2015 г. от 10.06.2015 г. на Нотариус с рег. № 398 по НК, ответникът П.А. е призната са собственик на посочените имоти по давностно владение.

Представен е и нотариален акт от 1968 г. за дарение на поземлен имот от 930 кв. м., парцел VІ, кв.66 в полза на М.П.Б..

Ответникът представя доказателства за платени разходи за ВиК за периода 2010 – до края на 2012 г., както и за платени мести данъци 2015 г. върху недвижимите имоти и за платена ел. енергия, за регистрацията й като земеделски производител в периода 2007 – 2013 г., както и операционни бележки от 05.09.2014 г. за заплащане на такса битови отпадъци и данък недвижим имот за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2014 г.

На поставените от ищеца въпроси по реда на чл.176 ГПК ответникът заявява, че от раждането си живее на ********като напускала града единствено докато била студентка и за сезонна работа. Не била напускала страната. От 2000 г. живеела в своята родна къща на посочения адрес. адреса. В тази връзка представя доказателства за трудовата си заетост от 2003 г.

Приложено е и нотариално дело № 323/2015 г. на Нотариус с рег. № 398 на НК.

По делото бяха събрани и гласни доказателства.

По искане на ищеца бяха разпитани свидетелите И.К., К.Н.и Н.Г.. Свид. К. посочва, че през 2000 г. заМ.ла за Америка, като от 2006 г. имала зелена карта.

Половината от времето била в страната. Майката на ищеца живеела в апартамент в града, като от 2000 г. не се била връщала в страната. Посочва, че майка й постоянно звъняла на М. да и праща средства. Нейната майка- Н.Б.издържала ответницата. Ответницата живяла на морето до 2004 г., след което се върнала в къщата на майка й, която къща била прехвърлена на М.. Само съпруга на ответницата имал доходи. М.. П. се завърнала с детето и съпруга си, защото нямала средства. Н.Б.починала през 2009 г.Майката на ищеца изпращала пари за ремонт на къщата, но свидетелката й казвала да не изпраща средства. След смъртта на майка си, свид. К. не била допускана в къщата. През 2003 г. свид. К. правила ремонт на банята и тоалетната. Според свид. К., майката на ищеца до смъртта си изпращала пари за къщата.

Братът на ответницата - свид.К.Н.също живеел в къщата, но бил изгонен след като се скарали през 2014 г. Ответницата се завърнала през 2004 г. и не я пускала в къщата. Свид. Н. посочи, че къщата била на баба му М.Б., после на майка му, после на най-голямата сестра. От малък живял в къщата, там живели майка му, сестра му и съпруга й Т.. Последите двама ходили на морето да работят. През 2000 г. И.К., М. и Г. заМ.ли за Америка, като от 2002 -2003 г. П. живеела в къщата със съпруга и детето, като всички живеели на първия етаж. През 2014 г. между него и ответницата имало кавги, като от 2015 г. нямал ключ. Били извършвани подобрения в имота, М. изпращала пари, като съпруга на сестра му правил шкафовете, парното, покрива бил ремонтиран, но свидетеля не може да посочи, кой е заплащал за отделните ремонти. Сестра му засадила овощна градина. Свид.

Г. посочва, че познава ищеца и майка му, като познавала ответницата отскоро.

Знае, че свид. Н. живеел в кощата, но през 20017 г. се наложило да принущува у тях, тъй като била сменена бравата.

По искане на ответника бяха разпитани свидетелите С.Г., Г.К., Р.В., К.С.и А.А.. Свид. Г. установи, че ответницата поддържала къщата и правила ремонти. Къщата била на баба М., но ответницата живеела при нея и я гледала. К. прескачал през оградата, защото нямал ключ. Не била виждала свид. И.К. да влиза в къщата, която виждала веднъж годишно, когато си идвала в България за да получи рентата, като преди година –две имала пълномощник за рентата, тъй като не си идвала в страната. Свид. К. установи, че ответницата е израсла пред нея. П. живеела в къщата, а след като се омъжила и съпруга й Т.. Друг не се бил грижил за имота. Само те правили ремонти, като започнали през 2003 г. Имота бил прехвърлен на майката на ищеца, за да може да получи виза. И.К. подМ.вала майка си, тъй като били в обтегнати отношения. М. не я допускала в къщата от 20 години. Свид. Р.В. установи, че ответницата живее от дете на този адрес. Посочва, че е правил ВиК инсталацията на първия етаж, като почти на цялата къща е направен основен ремонт. К.Н.не живеел в къщата от повече от 5-6 години. Свид. К.С.посочи, че ответницата и съпруга й гледали бабата. Знае от бабата, че не се разбирала с дъщеря си И.. Посочва, че ответницата и съпруга й живеели в къщата. Свид. А.А. – установи, че баба М. заявявала, че ответницата я гледа и за нея ще е къщата. Сега узнал за къщата.

17 години не бил виждал ищеца- негов внук. През това време ответницата се грижила за къщата и целия имот и градината. Тя се грижила и за брат си. През 2004 г. бил правен ремонт на покрива, а през 2012-2014 г. отново бил подменен покрива. Всички подобрения в къщата били правени от ответницата. Дъщеря му М. не му била казвала, че има претенции за имота, дори когато се чували по телефона заявявала, че не иска да се връща в страната. Според свидетеля ответницата ходила да роботи на морето, но зимата се връщала. Прибрала се в града през 2001 г. Ремонтите били извършвани и по времето когато баба М. била жива и след това.

За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установи, че общата пазарна стойност на имотите е 39 900 лева, в което число ПИ с идентификатор *** на стойност 8 900 лева, ПИ с идентификатор ********** на стойност 9500 лева и сгради на стойност 21 400 лева. Стойността на подобренията към момента на изготвяне на експертизата, след приспадане на физическото изхабяване, са на стойност 17 662 лева. Подобренията са увеличили стойността на имота. Вещото лице не е дало оценка на трайните насаждения – плодни дръвчета в имотите.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е неоснователен.

Първите три възражения на ответника относно нищожност/унищожаемост на договора за дарение и за накърняване на запазената част от наследството, са неоснователни, доколкото не се доказаха, а от друга страна са погасени по давност.

Внимание заслужава единствено възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност.

Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VІІІ ЗС в разпоредбите на чл.79-86 ЗС. Позоваването на придобивна давност има за последица придобиването на правото на собственост само при осъществен фактически състав на чл.79 ЗС. Обективния елемент на владението – упражняването на фактическата власт съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл.69 ЗС) предполага наличието на намерение да се свои вещта. Именно за да се трансформира фактическото състояние на упражняваната власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване на намерение за своене чрез позоваването на придобивната давност.

По делото категорично се установи, че ответника е живяла в къщата на ******************от самото си раждане заедно с майка си и брат си, като е продължила да живее в нея и след смъртта на наследодателя Д.Н., заедно със своята баба Н.Б.. Безспорно е установено по делото, че майката на ищеца М. И. от 1998 г. не живее в къщата, а е живяла със съпруга си в гр.Димитровград, като от 2000 г. се е установила в САЩ, след която дата не се е завръщала в страната.

Категорично е установено и това, че след следването си ответницата в периода след 2000 г. се е завърнала в града, заедно с детето си и съпруга си. В този период семейството е започнало да извършва ремонтни дейности по къщата и поземлените имоти. Ответника е полагала и грижи за своята баба, която е починала през 2009 г.