Решение № 252 от 17.07.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. гр.Велинград, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА в присъствието на прокурора А. Д. П. като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235210100261 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1 т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ от Е. А. Р. против Прокуратура на Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, както и сумата от 600 леваобезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

Ищцата твърди, че с постановление от 24.10.2022 г. на разследващ орган, била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.

309, ал. 1 НК и разследвана до 10.01.2023 г., когато наказателното производство било прекратено, на осн. чл. 243, ал.1, т. 2 НПК- обвинението не е доказано. Постановлението за прекратяване било потвърдено с Определение № 12/27.01.2023г. по ч. н. д. 28/2023г. на РС Велинград. В резултат на осъщественото наказателно преследване била изключително притеснена, тъй като живеела в малък град, в който всички се познавали и за случилото се научили всички. Изпитвала срам от околните. Ходела с наведена глава, за да не среща погледите на роднини, приятели, познати, понеже се чувствала неудобно, когато трябвало да им обяснява как без вина се е оказала виновна, как била третирана като престъпник, как била разкарвана по полицейските управления на Велинград за нещо, което не е направила.

1

Всичко това се отразило негативно на психическото й състояние, бил нарушен сънят й, съзнанието й било обременено от тези неприятни инциденти. Отчуждила се от хората. С много от тях загубила реален контакт.

Не поддържала контакт с роднини от град Костандово.

През времетраенето на досъдебно производство била с ограничени граждански права, поради наложената й мярка за неотклонение подписка, с която й било забранено да напуска местоживеенето си за известен период от време.

Ангажирала адвокат, за което заплатила възнаграждение в размер на размер на 600 лева.

Ето защо, претендира Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да й заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди от воденото наказателно производство в размер на 2 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, заедно със законна лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба – 21.03.2023 г. до погасяването им.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Прокуратурата на Република България оспорва предявените искове по основание и размер.

Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на Прокуратурата, тъй като сред предпоставките на чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ не се предвиждало заплащане на обезщетение, когато производството се прекратява, поради това че обвинението не е доказано.

Излага, че твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди били голословни, силно преувеличени и недоказани. В случая липсвали действително претърпени вреди и причинна връзка между действията на ответника и настъпването им, доколкото изложеното от ищцата описвало едно нормално състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води наказателно производство би имало и които не следвало да се вменяват в отговорност на прокуратурата.

Счита, че в случая Прокуратурата е действала законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс, и предявения срещу нея иск е изцяло неоснователен.

Сочи, че наказателното производство е приключило в един разумен и кратък срок. Повдигнатото обвинение не е било за тежко умишлено престъпление. По отношение на ищцата била взета най-леката мярка за неотклонение-подписка и спрямо нея не били налагани други мерки за процесуална принуда. Била е обвиняема за един кратък период от около два месеца.

На следващо място, претенцията за неимуществени вреди била изцяло недоказана. Ищцата не ангажирала, каквито и да е било доказателства в тази 2 насока.

Счита, че претенцията не е съобразена с критериите по чл. 52 ЗЗД и е завишена, като се има предвид кратката продължителност на наказателното преследване, че е наложена най-леката мярка за неотклонение, че други мерки за процесуална принуда спрямо нея не са прилагани и че воденият срещу нея процес не е получил медийна гласност.

Излага също, че настъпването на вредите се дължи на изключителната вина на ищцата, евентуално, че е налице съпричиняване, тъй като ищцата също е допринесла и е станала причина за воденото производство срещу нея.

Претендира отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С постановление от 19.05.2021 г. на РП Пазарджик ТО Велинград е образувано ДП № 238/2021 г. по описа на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, пр. пр. № 677/2021 г. на РП Пазарджик ТО Велинград, за това че на 01.01.2020 г. във Велинград съзнателно е ползван неистински частен документ-предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2019 г, като за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316 НК, във вр. чл. 309, ал. 1 НК.

На 24.10.2022 г. Е. А. Р. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. С постановлението за привличане на обвиняем на ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.01.2023 г. на РП Пазарджик ТО Велинград наказателното производство е прекратено, на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 НК, а именно, че обвинението не е доказано. Отменена е взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение.

Постановлението за прекратяване е потвърдено с Определение № 12/27.01.2023 г. по ч. н. д. 28/2023 г. на РС Велинград, влязло в сила на 08.02.2023 г.

Приложена е и справка за съдимост на ищцата, от която е видно, че същата не е осъждана.

В хода на наказателното производство ищцата е ангажирала защитник адвокат, на когато е заплатила възнаграждение в размер на 600 лв.

Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погА.о по давност или деянието е амнистирано. Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато 3 наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, а именно "...че деянието не е извършено от лицето" /в този смисъл т. 7 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС/.

Отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпените вследствие на обвинението неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ има гаранционно обезщетителен характер. Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона. Те имат обективен характер. Не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания при провеждане на разследването. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно:

1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2) наказателното производство да е прекратено поради недоказаност на обвинението;

Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да привлича към наказателна отговорност лица, за които има безспорни данни, че са съпричастни към извършване на престъпление, както и от задължението й да доказва и установява виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ. Същата може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на 4 пострадалото лице към вредоносния резултат. Такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.

Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали правомерно и добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влезлия в сила съдебен акт, с който наказателното производство е прекратено.

Именно с него се констатира незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Субективното отношение на служителите на прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от закона. Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за вреди е тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване на отговорността за вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността на прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на неговите действия.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.

Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Обичайно по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, страх от неоснователно осъждане, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Нормално и житейски логично е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на лицето, на което е повдигнато обвинение за извършено престъпление. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че лицето е претърпяло вреди, рефлектиращи върху неговата част и достойнство. Между действията на правозащитните органи и претърпените неимуществени вреди трябва да има причинно следствена връзка, което следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищцата, извън случаите, когато се претендира вреди в рамките на обичайните такива.