Определение № 23519 от 27.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23519 гр. София, 27.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110155535 по описа за 2024 година

С определение от 17.01.2025 г. съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила (окончателен) съдебен акт по гр.д. № ***/2024 г. по описа на СРС, 53 състав.

От служебно изготвена справка, се установява, че производството по гр.д. № ***/2024 г. по описа на СРС, 53 състав е приключило с влязло в сила решение. С влизане в сила на решението пречките за разглеждане на делото са отстранени, предвид на което и на основание чл. 230 ГПК производството следва да бъде възобновено, а делото – насрочено за разглеждане в о.с.з.

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. Г. срещу „П.“ АД, с която за предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 121,69 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2024 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от 18.09.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 0,78 евро, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.09.2024 г. до 17.09.2024 г.

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „книговезец“. Поддържа, че със Заповед № ***/10.04.2024 г. трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 – системни нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че ответникът й дължи и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „П.“ АД, с който оспорва предявените искове. Твърди, че дължимото обезщетение за неползван платен 1 годишен отпуск от 10 дни за 2024 г., било заплатено в пълен размер. Поддържа, че предвид липсата на установен срок за изпълнение на задължението на ответника за заплащане на процесната сума, за да изпадне същият в забава е необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Доколкото такава покана не е била отправяна от ищеца преди предявяване на исковата молба, претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явявала неоснователна. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже или факта на ползване на отпуската или положителния факт на плащане на дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и забава в погасяването му.

На основание чл. 153 ГПК като ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят следните обстоятелства: че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „книговезец“, което било прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 – системни нарушения на трудовата дисциплина; че с влязло в сила решение № ***/04.03.2025 г., постановено по гр.д. № ***/2024 г. по описа на СРС, 53 състав, уволнението на ищцата било признато за незаконно и отменено, като ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност при ответника.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

По искането за допускане на съдебно – счетоводна експертизи със задачите, посочени в исковата молба, съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след изслушване становището на страните.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производство по гр. дело № 55535/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТЛАГА до о.с.з. произнасянето по доказателственото искане на ищеца за съдебно2 счетоводна експертиза.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2026 г. от 14:10 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3