Решение № 338 от 31.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Благоевград, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

В. Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора Н. Г. С. и като разгледа докладваното от В. Пандева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600538 по описа за 2025 година

С присъда №18 от 11.09.2024 г. постановена по нохд №192/23 г. по описа на РС - Гоце Делчев, Г. В. Н. е осъден да заплати на гражданския ищец И. И. Д. сумата от 2 946,21лв., представляваща обезщетение за претърпените от същия имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.331, ал.1 от НК, както и сумата от 2 000лв. - обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на деянието - 20.04.2016 г. до окончателното им изплащане, като исковете в останалата им част са отхвърлени като неоснователни.

Г. В. Н. е осъден да заплати разноски на ОДМВР Благоевград от 415 лева за съдебнооценителна експертиза изготвена по делото, както и 5 лв. за издаването на изпълнителен лист, а така също и да заплати на РС - Гоце Делчев разноски от 448,78 лева сторени в съдебната фаза, държавна такса по предявените граждански искове общо в размер на 108,92 лв, както и 5 лв. за издаването на изпълнителен лист.

Г. В. Н. е осъден да заплати на гражданския ищец И. И. Д. от гр.Х., обл. Б. разноски в размер на 1000 лева.

В депозирана пред въззивния съд жалба от защитата на Н. се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.

1

Иска се отмяна на уважените граждански искове за причинени от деянието имуществени и неимуществени вреди, като се акцентира върху ползване на собствеността върху общ наследствен имот, за който липсва разпределение на дяловете. Оспорва се и осъждането по реда на чл.189, ал.3 от НПК, поради прекомерност на адвокатския хонорар в размер на 1 000лв.

Становището на повереникът на гражданския ищец Д. е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и бъде потвърден първоинстационния съдебен акт.

Представителят на държавното обвинение заявява, че РС се е произнесъл след обективен и пълен анализ на събраните доказателства. При определяне размера на имуществените и неимуществени вреди е спазен принципа на справедливостта, намира направените възражения за несъстоятелни и счита съдебния акт за правилен и законосъобразен. Иска се потвърждаването му.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Производството по нохд №192/2023 г. по описа на РС - Гоце Делчев е образувано с внесен в съда обвинителен акт срещу Г. В. Н. за това, че на 20.04.2016 г. в гр.Х., обл. Б., на ул.“* е запалил по непредпазливост чужд имот със значителна стойност – двуетажна жилищна сграда, изградена върху парцел /УПИ/ 8 - за имот с планоснимачен номер * от квартал 56 по плана на град Х., обл. Б., със застроена площ от 80 кв.м. на стойност 16 100лв, ½ от който собственост на И. И. Д. от гр.Х. и ¼ от който собственост на И. В. У. от гр.Х. престъпление по чл.331, ал.1 от НК.

Поради изтеклата давност на наказателното производство, контролираното произнасяне е върху предявените граждански искове. Срещу Г. В. Н. от гр. Х., обл. Благоевград са били предявени: граждански иск от И. И. Д., от гр. Х., обл. Б., ул. ***, с ЕГН ********** срещу подсъдимия за претърпени имуществени вреди за сумата от 5 892,41 лева вследствие на извършеното от Н. деяние, изразяващо се в стойността на унищоженото имущество, граждански иск за претърпени неимуществени вреди, в размер на 3 000 лева, представляващ претърпени стрес, неудобства, притеснение, унижение, като и за двата иска се претендира законната лихва считано от датата на престъплението - 20.04.2016 г.

Установените фактически обстоятелства сочат, че през пролетта на 2016 г. Г. Н. живеел в двуетажна къща, намираща се на ул. „* в гр.Х., обл. Б., изградена върху урегулиран поземлен имот - парцел VIII, имот планоснимачен номер * от квартал 56 по плана на гр.Х., обл. Б. със застроена площ от 80 кв.м и разгъната застроена площ 160 кв.м. Къщата е била собственост на майка му Н. /К./ И. Д. и нейния брат - св. И. И. Д. от 1972г., когато по гр.дело №121/1972г. по описа на Районен съд - гр.Гоце Делчев била възложена в техен дял. Към месец април 2016 г. къщата е била собственост на св.И. Д., на сестра му - св.И. У. и на Г. Н..

Св.И. Д. притежавал 1/2 идеална част от нея. Другата 1/2 идеална част била собственост на обвиняемия и неговата сестра, св.У., при равни дялове за двамата, по силата на нотариален 2 акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег. *, дело № 399 от 2008 г. по описа на Нотариус В. Б..

Съгласно постигната съдебна спогодба от 17.03.1995г. по гр. д. № 615/1994 г. по описа на Районен съд - гр.Гоце Делчев, ползването на жилищната сграда било разпределено, както следва: две стаи от първи жилищен етаж и две стаи от втори жилищен етаж от към улицата се ползвали от св.И. Д.; две стаи от първи жилищен етаж и две стаи от втори жилищен етаж от към двора на къщата се ползвали заедно от Н. и неговата сестра. Двамата постигнали устна уговорка, обвиняемият да ползва двете стаи, намиращи се на първи жилищен етаж от към двора. В западната част до къщата имало изграден навес от дървени греди, покрит с ламарини. Този навес се стопанисвал от обвиняемия. На 20.04.2016 г. сутринта, Н. се върнал от работа и влязъл в обитаваната от него северозападна стая на първия етаж на къщата. Цяла нощ не спал. Пил 500 мл. ракия, запалил цигара и легнал да пуши в леглото. Това правил всяка сутрин, като се връщал от работа. Н. заспал със запалена цигара в ръка. Събудил се от позвъняване по телефона. Цигарата не била в ръката му. Юрганът му бил запален и пушел.

Н. станал, налял кофа с вода и я хвърлил върху юргана. Помислил, че е изгасил огъня и излязъл навън на стълбите на къщата да изпуши още една цигара. Докато пушел, отново заспал със запалена цигара в ръка. В същото време огънят, обхванал юргана, не бил загасен напълно. Той отново се разпалил, обхванал останалите мебели в стаята, а оттам се предал и в другата североизточна стая на първия етаж, т.к. двете стаи били свързани, след което през прозорците и стълбищната клетка от западна страна, пожарът се разпространил към втория етаж на къщата, покрива и през избита врата - към навеса от западната страна. На място отишъл съседът на Н. - В. У., който го хванал и го издърпал на улицата. Изготвената по делото пожаро-техническа експертиза дава заключение, че причината за възникване на пожара е небрежност при боравене с открит огън (тютюнопушене) на единия от съсобствениците на сградата - Г. Н.. Източникът на запалване е цигара.

По делото е изготвена и съдебно-оценителна експертиза, чието заключение сочи, че пазарната стойност на запалената сграда възлиза на сумата от 16100 лева. Според същата експертиза, стойността на причинените с пожара вреди, към датата на извършване на деянието, съобразно процента на овехтяване на сградата, възлиза на 5 892,41 лева.

От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установи собствеността върху двуетажната къща, намираща се на ул. „* в гр.Х., обл. Б., изградена върху урегулиран поземлен имот - парцел VIII, имот планоснимачен номер * от квартал 56 по плана на гр.Х., обл. Б. със застроена площ от 80 кв.м и разгъната застроена площ 160 кв.м. Тя е била в съсобственост на гражданския ищец /1/2 и.ч. и Н. и сестра му. Действията на Н. /палене на цигара и неугасяването й преди заспИ.е/, са непосредствената причина за възникване на пожара, довел до унищожаване на процесната сграда.

Гражданският ответник е длъжен да възстанови вредите и от изготвената експертиза е видно, че стойността на имота е била 5 892,41лв. към момента на увреждането, следователно причинената вреда на Д. възлиза в размер на сума от 2 946, 21лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането. Досежно иска за причинени неимуществени вреди, 3 районният съд е приел същият за частично основателен до размер на 2 000лв., ведно с законната лихва от деня на увреждането. Присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди е посочил първоинстанцинния съд, се следва от причинените имуществени такива, посочени като 2/3 от тях и не надхвърлящи пълната стойност на имуществените вреди.

По реда на чл.189,ал.3 от НПК съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.

По съществото на спора и произнасянето по приетите за разглеждане граждански искове, съдът намира следното:

Първата инстанция е съобразила указанията дадени със задължителното тълкуване от ВКС с ТР №1/04.02.2013 г. на ВКС, НО, съгласно което, когато в хода на първоинстанционното производство при разглеждане на делото и преди постановяване на присъдата, съдът прекрати наказателното производство поради настъпване на някое от основанията, визирани в чл.79, ал.1 от НК, той дължи произнасяне по гражданския иск.

При прекратяване на наказателното производство висящността по така приетия за съвместно разглеждане граждански иск остава, освен ако няма изричен и нарочен акт на съда, по силата на който той да отмени определението си, респ. ако не прекрати производството и в тази му част.

След като настоящия случай не е такъв, първостепенният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон като се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от страна на пострадалия Д. от престъплението, за което Г. Н. е бил предаден на съд с ОА, както и че редът, по който е сторил това, респ. акта, с който се е произнесъл е законосъобразен и съобразен със задължителното указание, като направените в тази връзка възражения на защитника са напълно неоснователни.

По същество въззивният съд намира за правилно изложеното от първостепенният съд, като съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени вреди на пострадалия, както и наличие на причинна връзка между тях.

В конкретния случай Г. В. Н. на 20.04.2016г. в гр.Х., обл. Б., на ул. * е запалил по непредпазливост чужд имот със значителна стойност – двуетажна жилищна сграда – изградена върху парцел /УПИ/ 8 – за имот с планоснимачен номер * от квартал 56 по плана на град Х., обл. Б. със застроена площ от 80 кв.м. на стойност 16 100лв, ½ от който собственост на И. И. Д. от гр.Х. и ¼ от който собственост на И. В. У. от гр.Х. престъпление по чл.331, ал.1 от НК.

Съдът е бил обвързан от констатациите за настъпилите вредоносни последици и причинната им връзка с деянието, тъй като те са елемент от състава на престъплението.

Въззивният съд намира за справедливо присъденото обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди в размер на 2 946,21лв., като същото е съобразено с 4 експертната оценка и всички останали доказателствени източници по делото.

Неимуществени вреди от това престъпление не са съставомерни и в тази й част относно присъденото обезщетение за тези вреди, присъдата следва да се отмени. Присъдата в частта на произнасянето на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде отменена, основание за което е нормата на чл.190,ал.1 от НПК, предвид прекратяване на наказателното производство и Г. В. Н. се осъди да заплати единствено по бюджетната сметка на съда държавна такса върху уважената част на предявения граждански иск за причинени от деянието имуществени вреди, в частта в която Г. В. Н. е осъден да заплати на И. И. Д. сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение, размерът на присъдената сума предвид крайния изход на делото и това, че Н. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. обезщетение за претърпени от престъплението по чл.331,ал.1 от НК имуществени вреди, следва да се намали размерът на разноските от 1000лв. на 500лв.