Решение № 401 от 22.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Надежда Трифонова

Петя Колева при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Николай Люб. Димитров като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200633 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подсъдимия П. Г. П., подадена чрез защитника му адв. В. и допълнена от последния, от адв. А. и от адв.

Г. срещу решение № 47 от 06.04.2026 г., постановено по ВНОХД № 396/2025 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, с релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Атакува се законосъобразността на направения от апелативния съд доказателствен анализ, като се подчертават пропуски, довели до неправилно приложение на материалния закон с признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди се, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и причинения съставомерен резултат, като се акцентира на нарушенията, допуснати от самия пострадал.

Излагат се доводи и относно несправедливостта на наказанието и на отсъденото обезщетение за причинени на наследниците на починалия неимуществени вреди. Иска се от касационната инстанция да отмени решението и да оправдае подсъдимия или да върне делото за ново разглеждане, при което да се преодолеят посочените пропуски. Алтернативно се претендира корекция на наказанието и на удовлетворената гражданска претенция.

С постъпило писмено възражение от повереника на частните обвинители Т. М., Ж.

М., В. М. и Р. М. – адв. Й., се изразява несъгласие с твърденията за наличие на трите касационни основания. Подчертава се, че фактите по делото са изяснени коректно, законът е 1 приложен правилно, а наказанието е справедливо. Прави се искане за оставяне в сила на решението в наказателно-правната му част, но се претендира корекция на същото досежно уважената част от гражданските искове, като се моли касационната инстанция да постанови решение, с което да удовлетвори изцяло претенцията на доверителите му.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. П. – адв. Г. заявява, че поддържа касационната жалба и допълненията към нея относно неправилното приложение на материалния закон, изведено от твърденията за незаконосъобразно препращане към нарушени правила за безопасност, липса на причинна връзка между действията на подсъдимия и съставомерния резултат и отсъствие на виновно поведение поради незнанието на подзащитния , че по захранващия комплектната разпределителна уредба кабел протича ток. Защитава се тезата, че щом подсъдимият е оправдан за това да е нарушил разпоредбата на чл. 480, ал. 1 от Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ), то няма как да е носител на задължение по ал. 2 на същия текст.

Отказът на съда да удовлетвори доказателствено искане за разпит на свидетел – представител на „К. Контрол Техноложилери Сан. Тидж. А.Ш.“, се интерпретира като нарушение на принципа за обективност и всестранност на разследването и се представя като допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектирало негативно върху правото на защита на подсъдимия. Развива се тезата, че едностранният, според касатора, доказателствен подход е довел и до неправилно приложение на материалния закон. Явната несправедливост на наказанието защитата съзира в самия факт на осъждане на подсъдимия за престъпление, което не е извършил. Прави се възражение и по отношение на размера на уважените граждански искове.

Подсъдимият не се явява пред касационната инстанция и не взема лично становище по жалбата си.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Ж. М., И. М. и Т. Е. – адвокат А. С., не споделя оплакванията на защитата. Предлага решението да бъде оставено в сила като законосъобразно и справедливо.

Представителят на Върховната прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Подчертава, че фактите са изяснени правилно на базата на коректен доказателствен анализ, довел и до законосъобразно ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 123 от НК. Подчертава, че субект на престъпленията по чл. 123, ал. 1 от НК могат да бъдат не само преките изпълнители на правнорегламентираната дейност, но и лицата, които имат ръководни и организаторски функции по осъществяването на такава дейност, когато правилното извършване е свързано с правилното ръководство, организация и контрол на същата. Подсъдимият П., в качеството си на управител на „Е. **“ ООД и притежавайки висока квалификация за работа с високоволтови електрически мрежи, е познавал правилата за безопасното осъществяване на дейност по монтаж и пускане в експлоатация на електрически уредби – средно и високо напрежение. Имал е знанието за това, че дейността има нормативен регламент, свързан с правила за нейното осъществяване, 2 както и знание относно необходимите действия за осигуряване на безопасни условия на труд. Прокурорът оспорва тезата на защитата, че от подсъдимия не са били давани указания за прикачване на кабелите към разпределителната уредба, като противопоставя твърдения, че поставената задача е включвала цялостната дейност по прокарване и закачане на кабелите, и уточнява, че инцидентът е станал по време на обработката на кабелите за поставяне на кабелните накрайници, а не по време на прикачването им към разпределителната кутия. Не е съгласен и с възражението на касатора, че подсъдимият не е знаел за подаденото напрежение по т.нар. „времянка“. Що се отнася до справедливостта на наказанието и на определеното обезщетение, прокурорът не намира основание за тяхното намаляване. Пледира за оставяне в сила на решението на въззивния съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимия, становищата на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 53 от 19.09.2025 г., постановена по НОХД № 1303/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, подсъдимият П. Г. П. е признат за виновен в това, че на 10.12.2013 г. в гр. Търговище, кв. „В.“, „И. з.“, в новостроящо се разширение на завод за плоско стъкло на „Т. Г. Б.“ ЕАД – гр. Търговище, в качеството си на управител на „Е - **“ ООД – гр. Варна, и „отговорен ръководител“ по смисъла на § 3, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ДВ, бр. 19/2005 г.) – (ПБЗРЕУЕТЦЕМ), е причинил смъртта на работника в същото дружество В. И. М. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност: работа в електрическа разпределителна уредба с напрежение над 1000 V при подвеждане (оразмеряване и поставяне на кабелни накрайници) на кабели 6,3 kV, свързващи прилежащия към разширението на завода за плоско стъкло трансформатор № 7 и клетка № 10 на част „средно напрежение“ /СН/ на комплектната разпределителна уредба /КРУ/, намираща се в част „баня“ на изграждащото се разширение на завода за плоско стъкло, като не е спазил изискванията на чл. 18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл. 5 от Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ) – допуснал е бригада от работници на „Е - **“ ООД – гр. Варна, да започне работа без да е осигурил с писмена договореност с „Т. Г. Б.“ ЕАД – гр. Търговище, и „К. Контрол Техноложилери Сан. Тидж. А.Ш.“ здравословни и безопасни условия на труд за взаимно информиране за рисковете при работа и координиране на дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове; по чл. 480, ал. 1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ – не е издал наряд (нареждане за извършване на работата) в помещението на изграждащата се КРУ; по чл. 480, ал. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ – допуснал е извършване на работа без наряд, свързан с дейност, изискваща влизане в клетките на КРУ; по чл. 469, ал. 1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ – допуснал е работа по съоръжения в КРУ, без да е изключено напрежението в тоководещите 3 части, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 във вр. с чл. 55 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

Подсъдимият П. е осъден да заплати на гражданските ищци:

- Т. В. М., Ж. В. М., В. В. М. и Р. В. М. – обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на по 100 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до предявените претенции от по 200 000 лева.

- Ж. В. М. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата до 40 000 лева.

- И. И. М. и Т. И. Е. – обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на по 15 000 лева за всеки, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата до 20 000 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

С решение № 47 от 06.04.2026 г., постановено по ВНОХД № 396/2025 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, присъдата е изменена, като подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е осъществил деянието в качеството си на „отговорен ръководител“ по смисъла на § 3, т. 10 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, както и за нарушение на правилото на чл. 480, ал. 1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ за това, че не е издал наряд/нареждане за извършване на работата в помещението на изграждащата се КРУ.

Присъдата е отменена в частта, в която подсъдимият П. е осъден да заплати на гражданските ищци И. И. М. и Т. И. Е. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на по 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2013 г., като гражданските искове в уважената им част са отхвърлени като недоказани.

Отменена е присъдата и в частта, в която подсъдимият П. е осъден да заплати държавна такса за сумата над 17 200 лева до 18 400 лева. В останалата част присъдата е потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК:

Предопределящото значение на изводите относно твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила налага разглеждането им на първо място.

В обобщен вид оплакванията на касатора се свеждат до твърдения за необективност при доказателствения анализ, превратно тълкуване на гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите К. и Х. и обясненията на подсъдимия, както и отсъствие на отговори на направени от защитата възражения именно в тази насока, което според него 4 води до липса на мотиви към атакувания съдебен акт. Прави се възражение за формиране на фактически изводи на основата на доказателствен дефицит – поради това, че не са били разпитани представители на дружеството „К.“, което е довело и до нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Превратна интерпретация на доказателствата се твърди и относно изводите на съда, че подсъдимият е нарушил чл. 18 от ЗЗБУТ поради липсата на съвместна договореност с „Т. Г. Б.“ ЕАД. Посочва се, че не е установено да има други подизпълнители, за да се сключва и с тях такъв договор. Оспорва се причинно-следствената връзка между евентуалното нарушение на тези разпоредби и настъпилия съставомерен резултат.