Решение № 311 от 13.02.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.......................... гр. София, 13.02.2017г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 с-в, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

Мариана Георгиева при секретаря А.Г., разгледа търговско дело № 8209 по описа за 2012г. на СГС и взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени от „Ю.Б.“ АД /предишно наименование „Ю. И Е.Д.Б.” АД/ обективно съединени искове за признаване за установено по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК, че ответниците „А.3.“ ЕООД и А.А.А. дължат в условията на пасивна солидарност следните суми: 70 279, 90 лева главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ ВL8263 от 03.08.2007г., анекс № 1 от 28.02.2008г. и анекс № 2 от 30.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2011т. до окончателното погасяване на задължението; договорна лихва в размер на 14 297, 01 лева за периода от 05.11.2010г. до 16.11.2011г. и такси в размер на 163, 99 лева за периода от 30.04.2010г. до 16.11.2011г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 50696/2011г. на СРС, ГО, 47 състав.

Ищецът твърди, че на 03.08.2007г. е сключил с първия ответник договор за кредит под формата на револвираща кредитна линия в размер на 40 000 лева, като крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 60 месеца, считано от откриване на заемната сметка - 10.08.2007г. Сочи, че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя, като към договора са сключени два анекса. С анекс № 1 банката е увеличила отпуснатия кредит със сумата от 40 000 лева или общо

80 000 лева, а с анекс № 2 като съдлъжник по кредита е встъпил втория ответник А.А., който се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя относно задълженията по договора. Твърди, че страните са се съгласили усвояването и погасяването на средствата по кредита да се осъществява по разплащателната сметка на А.А.. Поради неизпълнение на договорните задължения на кредитополучателите, банката обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо с писма, изпратени до съдлъжниците, след което е подала заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и районният съд е издал заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници за претендираните суми. Излага се още, че ответниците са възразили срещу заповедта, поради което банката е предявила иск за съществуване на оспореното вземане в посочените в исковата молба размери.

Ответникът

„А.3.” ЕООД не е депозирал писмен отговор.

Ответникът А.А. изразява становище, че исковете са недопустими, тъй като ищецът не е представил доказателства по заповедното производство, че е предявил исковете в срок. Счита, че претенциите са неоснователни, тъй като на първо място анекс № 2 е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че същият противоречи на закона, а именно на чл. 430 от ТЗ и чл. 101 от ЗЗД. Поддържа, че не е ползвал първоначално отпуснатия кредит, поради което отговаря единствено до размер на сумата от 40 000 лева, тъй като не е възникнала солидарна отговорност по отношение на останалата част. Оспорва представителната власт на лицето, подписало анекс № 2 от името на банката кредитор. Твърди, че банката не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е ясно, чий е издателят на представените по делото писма, както и оспорва да е получавал същото. Твърди, че адв. Ч. няма представителна власт, а също така не е ясно, дали изобщо такива писма са изпращани на длъжниците. Твърди, че почти 50% от процесния кредит е изплатен от кредитополучателя. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид твърденията и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже възникнали облигационни отношения между страните по договор за кредит със съдържанието, твърдяно в исковата молба, включително размер и падеж на погасителните вноски и размер на уговорени договорни лихви и такси за обслужване на кредита. При предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с основание – настъпила предсрочна изискуемост на кредит, обявена чрез връчване на пощенска пратка, съдържаща уведомление на предсрочна изискуемост на вземането, банката следва да докаже и изпращането на пощенската пратка, съдържанието й, как пощенският служител е доставил тази пратка, къде е поставено съобщението за наличието на такава пратка и къде получателят е следвало да търси тази пратка.

В тежест на ответниците е да докажат плащане на вноските, дължими за погасяване на кредита, усвоен по процесния договор, или друг способ за погасяване на задълженията им по договора.

Приетите като писмени доказателства по делото договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ от 03.08.2007г. и анекс № 1 от 28.02.2008г. установяват възникнали облигационни правоотношения между ищеца и ответното дружество, по силата на които ищецът е предоставил на ответника кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер на общо 80 000 лева срещу задължение на кредитополучателя за връщане на главницата, плащане на възнаградителна лихва, а при забава и наказателна лихва в размерите, уговорени в договора и анексите към него. Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 60 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита /в случая заемната сметка е открита на 10.08.2007г./.

С анекс № 2 от 30.09.2010г., сключен между банката, кредитополучателя и А.А.А.

/съдлъжник/, страните са постигнали съгласие физическото лице А.А. да встъпи при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на „А.3.“ ЕООД, произтичащи от договора за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ от 03.08.2007г. Противно на твърденията на ответника А.А., с подписване на анекс № 2 от 30.09.2010г. същият е встъпил като съдлъжник по отношение на всички задължения на кредитополучателя по сключения договор за банков кредит, в това число и за постигнатото с анекс № 1 от 28.02.2008г. съгласие за увеличение на размера на револвиращата кредитна линия от общо 80 000 лева. В този смисъл е изричната уговорка в чл. 8а, ал. 2 /нова клауза, въведена с анекс № 2 от 30.09.2010г./ според която А.А. се съгласява с всички условия на договора за банков кредит, от които произтичат задълженията, в който встъпва по силата на настоящото съглашение.

По отношение на въведеното възражение за нищожност на анекс № 2 от 30.09.2010г. като сключен при липса на съгласие при твърдения, че същият е подписан от банката-кредитор от лице без представителна власт:

Според т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.

42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл.

42, ал. 2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. - правен интерес да се позове на недействителността.

В аспекта на изложеното се налага извод, че релевираното възражение от ответника не следва да се разглежда като процесуално недопустимо.

В случая дари и да се приеме, че процесният анекс е сключен от лице без представителна власт по отношение на банката-кредитодател, то с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ се налага извод, че с извършването на превод от страна на банката по разплащателната сметка на А.А. на 05.10.2010г. в размер на 804 лева /видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза/, ищцовото дружество не е оспорвало действителността на изявлението и с посоченото действие е потвърдило сделката. В този смисъл наведените от ответника възражения са неоснователни.

По отношение на оспорването за настъпила предросрочна изискуемост на договора за кредит:

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

В същото тълкуването решение е посочено още, че заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.

418, ал. 2 от ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ – чл. 418, ал. 3 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 от ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземанията си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател.

Предпоставките на чл. 418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице ако получаването на волеизявлението на банката от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

В конкретния случай според чл. 26, б. „в“ от договора за банков кредит от 03.08.2007г. при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем. В чл. 30 от същия договор е уговорено, че всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в договора. В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 50696/2011г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, заявителят се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 05.11.2010г.