Решение № 3343 от 18.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3343 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20261100501688 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Електрохолд Продажби“ ЕАД - длъжник по изпълнително дело № 2794/2025г. на ЧСИ С.Я., район на действие - СГС, рег. № 844 на КЧСИ, срещу разпореждане от 05.01.2026г. на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, приети за събиране в полза на взискателя М.М.С. от 400 лева на 200 лева.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно с доводи, че по делото са дължими само разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, а именно за образуване на изпълнително дело в минимален размер от 200 лева, но не и разноски по чл.10, т.2 – за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като длъжникът е от категорията на т.нар. сигурни платци с наличности по банковите си сметки, които могат да покрият задължението и това отрича нуждата от посочване на способ за събиране на вземането от страна на взискателя, направено с нарочна молба, за което търси разноски по чл.10, т.2 от Наредбата. Счита също, че разноски за адвокатско възнаграждение в принудителното изпълнение от 400 лева се явяват прекомерни с оглед дълга.

Взискателят намира жалбата за неоснователна, като подчертава, че е подходил 1 добросъвестно, като е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение само за образуване на делото при допускане, че длъжникът може да заплати дълга в срока за доброволно изпълнение, но тъй като това не се е случило, е пристъпил към последващи действия, за които е заплатил отделно хонорар, който разход му се дължи.

В писмените си мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна, като поддържа аргументите на взискателя.

Съдът, като обсъди данните по делото и изложените доводи, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

Производството по изпълнително дело № 20258440402794 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано по молба от 21.07.2025г. на М.М.С. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД за принудително събиране на вземането му, за което на 17.07.2025г. е бил издаден изпълнителен лист по гражданско дело № 885/2024г. на Районен съд- гр. Козлодуй.

Вземането по изпълнителния лист е в размер на 400 лева – присъдени на взискателя разноски, представляващи определено му по чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за осъществено от него безплатно процесуално представителство на страна в съдебно производство срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на необходимите книжа, както и определянето на начина на изпълнение.

Представени са били доказателства за разноски по изпълнението в размер на 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, с искане за присъединяването им за събиране, което е сторено с разпореждане на съдебния изпълнител от 21.07.2025г.

Н а 12.08.2025г. е била връчена на длъжника „Електрохолд Продажби“ ЕАД Покана за доброволно изпълнение, изх. № 44629/05.08.2025г., в която са били посочени дължимите за изпълнителното производство суми, вкл. сумата от 200 лева разноски за адвокатски хонорар. Срокът за доброволно плащане е изтекъл на 19.08.2025г. – работен ден. Нито в същия, нито дори до 09.12.2025г., длъжникът е погасил задължението си по изпълнителното дело.

На 09.12.2025г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал от съдебния изпълнител предприемането на конкретни изпълнителни действия за събиране на дълга и е представил доказателства за допълнително заплатен хонорар на упълномощения адвокат по изпълнителното дело в размер на 200 лева за осъществени действия – избор и посочване на конкретен способ за изпълнение. Тази сума е била 2 присъединена за събиране с разпореждане на съдебния изпълнител от 11.12.2025г. Със същото разпореждане съдебният изпълнител е наложил и запор на вземанията на длъжника по банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ АД до размер на дълга.

Разпореждането е било съобщено на длъжника на 16.12.2025г., който е депозирал възражение с искане разноските от 200 лева, заплатени за предприети действия – посочване на конкретен способ за изпълнение, да не се приемат за събиране. Искането е било отхвърлено с разпореждане на съдебния изпълнител от 05.01.2026г., връчено на „Електрохолд Продажби“ ЕАД на 13.01.2026г. и оспорено с жалба от 27.01.2026г. – предмет на делото.

Н а 22.12.2025г. дългът е бил погасен чрез превод по сметка на съдебния изпълнител в резултат на наложен запор на банковата сметка на длъжника.

От правна страна:

Съгласно чл.10 от НВАР за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева за образуване на делото – т.1, и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, което сочи на минимален размер на това възнаграждение също в размер от 200 лева – т.2. Така посочените минимални прагове, макар и незадължителни, са ориентировъчни относно това какъв е размерът на адекватното адвокатско възнаграждение за дадена работа, който разход справедливо следва да се понесе от страната, която носи отговорността за разноски, като се съобрази и предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, интереса, вида и количеството на свършената от адвоката работа.

В настоящия случай дължимостта на разхода за адвокатски хонорар по чл.10, т.1 от Наредбата не е спорен. Установен е от представените доказателства, приет е за събиране с разпореждане от 21.07.2025г., връчено на взискателя на 12.08.2025г., което не е било оспорено. Спори се относно наличието на основание да се присъединят в изпълнението разноските за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата.

Тези разноски за заплатени за осъществени действия, изразяващи се в посочване на конкретен способ за събиране на дълга и неговото реализиране – запор на банковата сметка на взискателя в „Уникредит Булбанк“ АД, след който е постъпило плащане.

Молбата за това е депозирана на 09.12.2025г., което е далеч след изтичане срока за доброволно плащане по поканата, връчена на 12.08.2025г. Това означава, че действията от пълномощника на взискателя са адекватно предприети при липса на доброволно плащане в указания с поканата срок и след изчакване, което надхвърля разумния срок, още повече, че длъжникът е бил наясно със задължението си към Милен Сибинов още 3 при връчване на окончателното решение по делото, в което на това лице са били присъдени разноски по чл.38 ЗА, което предхожда издаването на изпълнителен лист за тях на 17.07.2025г. Ето защо, съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че е налице злоупотреба с права от страна на взискателя и приема, че разноските за адвокат в размер на 200 лева по молба от 09.12.2025г., са дължими на основание чл.10, т.2 от НВАР. Дължимостта им е последица от забавата на длъжника да изпълни своевременно, вкл. в срока за доброволно плащане по изпълнителното дело.

Разходът не се явява и прекомерен, тъй като е в минималния праг по Наредбата, поради което доводите, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, са ирелевантни.

Съдът не споделя доводите за намаляване на възнаграждението под прага по Наредбата поради прекомерност, тъй като този праг се явява разумен.

Неоснователен е също довода, че плащането на дълга е било сигурно.

Обстоятелството, че длъжникът разполага с налични средства по банковите си сметки не е равнозначно на своевременно плащане на дълга. Това изисква активно поведение на взискателя (каквото е предприел и за което търси разноските) и пристъпване към определен изпълнителен способ от страна на съдебния изпълнител.

Уместно е да се посочи, че изменението в заглавието на Наредба № 1/2004г., уреждаща минималните прагове за адвокатска работа, не е равносилно на отмяна на акта и в този смисъл доводите в жалбата, че няма основание за приемане за събиране на разноски по чл.10, т.2 от тази наредба, тъй като тя не е била действаща, не намират опора в закона.

По разноските:

Претенцията за присъждане на сторените в настоящото производство разноски е неоснователна. По делата за обжалване действията на съдебния изпълнител чл. 78 от ГПК не намира приложение. Производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК се явява способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски в рамките на изпълнителното дело. То е „производство за разноски“ по смисъла на чл. 248 ГПК, поради което не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в същия процес.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 21234/16.02.2026г. на СГС, подадена 4 от „Електрохолд Продажби“ ЕАД - длъжник по изпълнително дело № 2794/2025г. на ЧСИ С.Я., район на действие - СГС, рег. № 844 на КЧСИ, срещу разпореждане от 05.01.2026г. на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, приети за събиране в полза на взискателя М.М.С..

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ, на длъжника и на взискателя за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5