Определение № 148 от 08.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Варна, 08.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600182 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Г. П. Г., допълнена от адв.И. срещу протоколно определение от 27.05.2026г. по ЧНД №768 по описа за 202 6г. на Окръжен съд Варна, с което е отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД№1676/2023г. на ВОС, в размер на една година . С жалбата се аргументира необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, с искане за отмяна на определението и допускане на условно предсрочно освобождаване.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Лишеният от свобода е започнал на търпи наказанието на 21.08.2025г. и към 04.06.2026г. е изтърпял 9м. и 21 дни, от които: фактически 9мес. и 14 дни и от работа 7 дни. Неизтърпеният остатък от наказанието е в размер на 2мес. и 9 дни.

Изложеното сочи, че е налице едно от кумулативните условия за допускане на предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“- осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание-чл.70,ал.1 от НК.

В началото на изпълнение на наказанието е проведена диагностика на рисковете при осъдения Г., които са отразени в доклад по чл.154,ал.2 от 1

ЗИНСЗС. Същият доказва дефицити по отношение на осъзнаване на правонарушението, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене, за чието преодоляване са били предвидени редица социално-възпитателни мероприятия, ориентирани към причините, които са допринесли за противоправното му поведение. В рамките на това планиране са били предвидени целенасочени мероприятия за анализ на минали негативни прояви и осъзнаване на нагласите и ценностите за постигане на положителен начин в мисленето, по отношение на обкръжението и жизнените условия, за създаване и поддържане на мотивация за промяна и повишаване на способностите за разпознаване на проблемите.

Впоследствие от текущ доклад по чл.156,ал.4 от ЗИНЗС от 27.04.2026г., който има отношение и към актуалния план на присъдата, става ясно, че осъдения проявява известен напредък в процеса на поправяне, но той е недостатъчен, за да се обоснове извод за по-ранно постигане на целите на наказанието. Това е така, защото с корекционната дейност не е противодействано на дефицитите, довели до престъпната му дейност, като не е утвърдена мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот, която е особено податлива на външни неблагоприятни влияния, предвид социалните връзки на осъдения. Констатира се липса на съществени поведенчески промени при осъдения, вследствие на сравнителна устойчивост на проблемните области в поведението и неговите нагласи. По отношение на личната характеристика на лишения от свобода се сочи, че същият е без осъзната вина и мотиви за криминалното си поведение, липсва мотивация за промяна, непостоянен в изпълнение на плана на присъдата, а в оценката на риска от рецидив се забелязва незначително понижение. Докладът дава сведение за наличието на една награда и едно наказание, което в обобщение сочи недостатъчна ефективност на постигнатите резултати по плана за изпълнение на присъдата.

Изводите в текущия доклад кореспондират с резултатите от системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарни заведения и се отразяват в индивидуалния план на присъдата и последващото препланиране.

Настоящият състав се солидаризира с изложеното в жалбата фаворитизиране на оценката на риска. Следва да се посочи, че инструментът по чл.154,ал.2,т.1 от ЗИНСЗС няма самостоятелно доказателствено значение, съобразно предписанието на чл.439а от НПК. Оценката на риска и оценката на осъдения са две разнородни понятия, като оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС включва оценката на риск от рецидив и вреди, планиране и препланиране на присъдата, както и прогноза за ресоциализацията. Или същата изпълнява диагностична роля по отношение на инструмента по чл.155 2 от ЗСНЗС и подпомага планиране на третирането на осъдения.

Безспорно при осъдения се наблюдава процес на поправяне, което се извлича от данните, че Г. не е позволил конфликт с други лишени от свобода, само веднъж е допуснал нарушаване на правилата в МЛС, като е имал законосъобразно и уважително отношение към надзорния състав. Същият е заявил и желание за включване в работния процес в условията на МЛС, в резултат на което е на 18.12.2025г. със заповед е назначен да полага платен труд в „Цех за сглобяване на палети“, който към момента не работи. В същото време Г. не е проявявал интерес към организираните трудови, спортни и културни дейности в условията на МЛС. След подаване на молба за УПО осъдения е включен в краткосрочна програма „Подготовка за живот на свобода“, целяща подпомагане процеса на предстоящо социално включване.

Изложеното е в съответствие с приложеното становище на затворническата администрация от което се установява, че лишеният от свобода не проявява критичност към извършеното и декларира само формална мотивация за промяна; че липсва стабилна мотивация за постигане на качествена промяна. Според служителите на затворническата администрация, които имат пряк поглед върху поведението на осъдения, приемане и участие в изпълнение на изготвения план на присъдата са само формални, което осуетява реалното изпълнение на заложените в плана задачи и корекционни цели, респ. възпрепятстват процеса на ресоциализация. Същите са категорични, че процеса на поправяне не е завършен и следва да продължи.

Тъй като приложените становища не са източник на доказателствени факти, а дължимо по закон мнение на участник в производството, съдът съобрази всички представени доказателства.

Обективният прочит на доказателствените източници за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение към оценявания времеви период сочи, че въпреки констатирани положителни промени в поведението на осъдения, корекционния процес не е приключил, като очертаните проблеми в дефицитните зони все още не са преодолени в достатъчна степен. Независимо от наличните положителни промени, доказателствата сочат, че осъденият не приема изцяло отговорността за престъплението и не разбира в пълна степен мотивите си за криминалното си поведение; изпитва трудности при правилното идентифициране на проблемни ситуации, липсва му постоянство за постигане на поставените цели и липсват ясни планове извън пенитенциарната среда, които да бъдат основа за една добра ресоциализация в обществото.

С изложеното настоящия съд се солидаризира с извода на проверявания, че поради наблюдаваните все още дефицити в поправителния процес, осъденият не е дал доказателства за изискуемите корекционни 3 резултати в пълна степен. Положителната тенденция е налице, но достигнатите резултати са без необходимите трайност и осъзнатост.

Становището на въззивния състав е, че посочените писмени доказателства не оставят място за съмнение от необходимостта за продължаване на социалната работа и възпитателна дейност с осъдения, т.к. дефицитните зони не са преодолени и не е затвърдена нагласата за законосъобразен начин на живот. Във връзка с този извод е и индивидуалния план по чл.156 от ЗИНСЗС, съдържащ редица мероприятия за личната корекция на Г. и доказват потребността от продължаване на социалновъзпитателната работа, за да се постигне индивидуалната цел на наказанието.

Посочените обстоятелства категорично сочат, че по отношение на А. не протича качествена промяна, която да позволи по-ранна ресоциализация.

Прогресивната система е в ход, с оглед текущата промяна на Г. по отношение на уменията и нагласите за законосъобразен начин на живот, като в рамките на чл.66,ал.1 от НК има все още неизползвани възможности-преминаване към по-лек режим и разширяване правата на осъдения. За реализиране на този институт е необходимо процесът на поправяне да е приключен, така че по нататъшен престой в пенитенциарна среда да се явява безпредметен. Такъв извод безспорно не може да се изведе от писмените доказателства по делото.

Същото се потвърждава и от актуалния план за изпълнение на присъдата, който набелязва множество мерки за постигане на специалната цел на наказанието по чл.36 от НК.

Макар в поведението на осъдения да има известни индикации за трансформация в насока поправяне, изложените дефицити сочат, че специалната превенция не е реализирана и опасността от рецидив остава висока, т.е. реинтеграцията на този етап се явява преждевременна.

Неоснователно е възражението на защитата на осъдения, че твърденията на затворническата администрация за липсата на активност и включване на осъдения в културно-развлекателни и спортни мероприятия не са подкрепени от доказателства. Съгласно чл.439а от НПК доказателствата за поправянето се установяват именно от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия и всички други източници на информация за неговото поведение по време на изтърпяване на наказанието.

По отношение на твърдяното от защитника влошено здравословно състояние на осъдения, следва да се посочи изрично, че същото е ирелевантно към дължимата в настоящото производство преценка относно наличието на законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание, доколкото същата се прави единствено въз основа на поведението на осъденото лице по време на 4 изтърпяване на наказанието. В резултат, като необоснован съдът прецени довода в жалбата, че предвид влошеното здравословно състояние на осъдения, спрямо него следва да бъде приложен институтът на условното предсрочно освобождаване. Отделно от това, трябва да се има предвид, че в случаите, когато това се налага, държавата осигурява медицинско обслужване и лечение на лишените от свобода в местата за лишаване от свобода, по реда на Глава X, раздел I от ЗИНЗС и че не е установено такова да е било отказано при нужда на осъдения.

Изложените в допълнението на жалбата доводи, свързани с материалното и семейно положение на осъдения, както и родителските му задължения са неотносими към преценката за наличие на предпоставките по чл.70,ал.1 от НК. В този смисъл без оглед на това каква е насоката на тези данни, на основата на същите съдът не би могъл да формира изводи за степента на поправяне на осъдения.

Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че изводът на първоинстанционния съд, че осъденото лице не е поправило трайно своите престъпни навици е правилен. Липсват категорични и убедителни доказателства за съзнателни положителни промени в съзнанието и поведението му, каквото е поставеното от законодателя задължително условие за приложение на института по чл.70 от НК.

Съобразявайки изложеното, апелативната инстанция намира, че са изпълнени само формалните условия, но не е налице втората кумулативна предпоставка по смисъла на чл.70,ал.1 от НК. В този смисъл определението на първоинстанционния съд е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.05.2026г. по ЧНД №768 по описа за 202 6г. на Окръжен съд Варна, с което на Г. П. Г. е отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД№1676/2023г. на ВОС, в размер на една година

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6