Решение № 420 от 20.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Смолян, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100564 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Н. Н. В. от гр. Смолян е предявил срещу „***“ ЕАД, представлявано от *** и „***“ ЕООД, представлявано от *** искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумите:

- 233,85 лева, с която ответникът „***“ ЕАД, се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща недължимо платени лихви, такси и други възнаграждения по договор за потребителски кредит № 100221052/03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2024 г. до окончателното плащане и - 1 182,15 лева, с която ответникът „***“ ЕООД се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща недължимо платени суми по договор за възлагане на поръчителство от 03.02.2020 г. за обезпечаване на договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2024 г. до окончателното плащане и Претендира за деловодните разноски.

Адв. О. – пълномощник на ищеца претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК и по него подлежи на връщане само чистата сума на отпуснатия кредит. Сумите за предоставяне на поръчителство не са включени в ГПР на кредита, въпреки, че представлява разход по кредита, като реалното им включване води до 1 надхвърляне на 50 % от допустимия ГПР.

Договорите за предоставяне на поръчителство са нищожни, тъй като задължение на кредитора е да направи оценка за кредитоспособността на потребителя, след като извърши необходимите справки преди отпускането на кредита, което има за цел предпазване на кредитополучателя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Клаузата предвиждаща възнаграждение за гаранта прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за извършване на предварителна оценка върху самия длъжник и допълнително увеличава размера на задължението. Последното е в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя.

Платените суми над дължимите главници и възнагражденията за предоставяне на поръчителство са платени на нищожно основание и подлежат на връщане, тъй като с тях ответниците неоснователно се обогатили за сметка на ищеца.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговори, с които признават предявените искове и молят да бъде постановено решение при признание на исковете.

Молят да не им бъдат възлагани деловодни разноски, тъй като с поведението си не са станали причина за водене на делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. О. – редовно упълномощена поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Ответниците „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, редовно призовани не изпращат процесуални представители в съдебно заседание.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че между „***“ ЕАД като кредитор и ищеца Н. Н. В. като кредитополучател на 03.02.2020 г. е сключен договор за потребителски кредит № 100221052, обезпечен с договор за поръчителство, сключени между „***“ ЕООД и ищеца Н. В..

Не се спори също, че на 03.02.2020 г. ответникът „***“ ЕАД е превел по сметка на ищеца кредитната сума в размер на 1500 лв.

Представени са 4 броя разписки /лист 8-10 от делото/, видно от които ищецът е заплатил по договора за кредит на „***“ ЕАД суми в общ размер 2 916 лв., както следва: на 17.03.2020 г. в размер на 324 лв.; на 30.09.2020 г. – 1 944 лв.; на 06.10.2020 г. – 324 лв. и на 03.11.2020 г. 324 лв.

Ще следва на основание чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК да бъде постановено решение при признание на исковете от страна на ответниците, като исковете следва да бъдат уважени и двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми, с които последните неоснователно се обогатили за сметка на ищеца, платени без основание по нищожните договори за кредит и договор за възлагане на поръчителство.

Относно разноските:

Ищецът е заявил искане за присъждане на направените разноски. Ответниците възразяват, като молят да не им бъдат възлагани разноски, тъй като не са станали причина за водене на делото.

Отговорността за разноските е обусловена от изхода на спора по делото. Съгласно 2 разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не отговаря за разноските при уважаване на исковете, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. В случая не е нали първата предпоставка от чл. 78, ал. 2 ГПК. В Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о, с които настоящият състав напълно се солидаризира, е прието, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ищецът е направил разноски за заплащане на държавна такса по всеки един от исковете в размер на 50 лева /общо 100 лв. по двата иска/, които с оглед уважаването на исковете следва да му бъдат възстановени от ответниците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Адв. О. – пълномощник на ищеца е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. срещу двамата ответници, като не е посочила какъв размер на възнаграждението претендира. Съдът счита същото за основателно, тъй като осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. О. е безплатна за ищеца като материално затруднено лице, съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л. 7/. Преценката на адвоката за осъществяване на безплатна адвокатска помощ и защита не подлежи на санкциониране от съда.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на осъществилия безплатна защита адвокат се определя възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в съответните размери, съобразно размера на защитавания материален интерес.

Съдът счита за основателни исканията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения в НМРАВ минимален размер. Това е така, тъй като делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание, като изложените от адв. О. съображения в исковата молба са бланкетни, а освен това от същия ищеца има заведени и други дела срещу този ответник чрез адв. О.. Съдът в този смисъл се съобразява с разрешенията в § 2 и 3 от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № C‑438/22, и счита, че адекватният размер на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед положения труд, сложността на делото и защитавания материален интерес следва да бъде определено под минималния, предвиден в НМРАВ размер, а именно в размер на 120 лв. по иска срещу първия ответник и на 400 лв. по иска срещу втория ответник. Ще следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде осъден ответникът „***“ ЕАД да плати на адв. О. адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв., а ответникът „***“ ЕООД да й плати сумата от 200 лв.

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на Н. Н. В., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***3 сумата от 233,85 лева, платена без основание по Договор за потребителски кредит № 100221052 от 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2024 г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, район ***, ул. „***, представлявано от управителя ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД да заплати на Н. Н. В., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***3 сумата от 1 182,15 лева, платена без основание по Договор за възлагане на поръчителство от 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2024 г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н. Н. В., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***3 сумата от 50 лв. за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, район ***, ул. „***, представлявано от управителя *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н. Н. В., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***3 сумата от 50 лв. за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат М. О. от АК - Смолян, със служебен адрес гр. *** адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, район ***, ул. „***, представлявано от управителя *** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат М. О. от АК - Смолян, със служебен адрес гр. *** адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Банковата сметка, по която ответникът може да плати присъдените суми на ищеца и разноски за държавна такса, както и присъденото на адв. О. адвокатско възнаграждение, е:

IBAN ****

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. О., на ответника „***“ ЕООД чрез адв. ***.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

4