Решение № 1260 от 11.04.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7816/2023
- Вид
- Решение № 1260
- Подписан
- 11.04.2024
- В сила
- 23.12.2024
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1260 гр. Варна, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110107816 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В.Ц.“ № 22, чрез процесуалния й представител – адв. Й. А., срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.” № 1, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 50 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 2208.10 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищцата товарен автомобил „Пежо Партнер”, с рег. № ******, настъпили в резултат на реализирано на 14.04.2023 г. ПТП в гр. Варна, бул.
„Ян Хунияди”, на около 50 м. преди кръстовището с бул. „Трети март“, причинено по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ц 5”, с рег. № ********, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на задна броня, задна товарна дясна врата, задна товарна лява врата, маска задна, греда над задна маска и абсорбер задна броня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата М. Т. М. излага, че на 14.04.2023 г., около 15:00 часа, в гр. Варна, бул. „Ян Хунияди”, на около 50 м. преди кръстовището с бул. „Трети март“, Т.М., управлявайки собствения й товарен автомобил „Пежо Партнер”, с рег. № ******, бил блъснат отзад по вина на водача И. Г., управлявала лек автомобил „Ситроен Ц 5”, с рег. № ********.
Поддържа, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства – Т.М., управлявайки товарния автомобил, спира пред пешеходна пътека, за да 1 пропусне пресичащ пешеходец и докато изчаква да премине пешеходецът, усеща удар отзад. След удара излязъл от автомобила и установил, че водачът на лекия автомобил „Ситроен Ц 5“ се движел с несъобразена скорост и не могъл да спре безопасно, поради което ударил спрелия пред него автомобил, който се преместил напред и ударил товарен автомобил „Пежо Партнер“. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието и участниците в него, съставили протокол за ПТП, в който като виновен за произшествието посочили водача на лек автомобил „Ситроен Ц 5“. Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. На 18.04.2023 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис – заключение на щетите. Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 291.90 лв. Счита обаче, че същата е недостатъчна за покриване на щетите. Поддържа, че е извършил проучване в няколко сервиза, като установил, че необходимата за възстановяване на автомобила сума е в размер на 2500 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД, гр. София, чрез процесуалния му представител – юрк. И. С.. Не оспорва обстоятелството, че лек автомобил „Ситроен Ц 5”, с рег. № ********, е застрахован при дружеството по силата на полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и че във връзка с твърдяното от ищеца ПТП при застрахователя е образувана застрахователна преписка, като е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 291.90 лв. Счита, че това плащане представлява цялата предявена от ищеца щета и покрива изцяло разноските за обезщетяване. Оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че претенцията е силно завишена и не отговаря на действително претърпените вреди. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, доколкото водачът на товарния автомобил е спрял внезапно, без да се съобрази с движещите се зад него автомобили и без причина. Нито в протокола за ПТП, нито на мястото на ПТП има пешеходна пътека, както се твърди в исковата молба. Посочва, че единствената пешеходна пътека в района е на кръстовището на улиците „Януш Хунияди“ и бул. „Трети март“, като в твърдения район на ПТП има само спирка на масовия градски транспорт. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена, евентуално - намалена. Претендира разноски.
В първото открито съдебно заседание, проведено на 02.11.2023 г., докладът по делото е допълнен с направеното уточнение от процесуалния представител на ищцата, че автомобилът е спрял около 50 м. преди кръстовището, не поради пропускане на пешеходец, а поради червен сигнал на светофара.
В проведеното по делото на 20.03.2024 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът се представлява от адв. Б. М., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните 2 по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата 14.04.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ц 5”, с рег. № ********, в резултат на което е претърпяла твърдените имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено нейно собствено моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискала заплащането на обезщетение за претърпените от нея щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване на автомобила.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Ситроен Ц 5”, с рег. № ********, със срок на действие 30.09.2022 г. – 30.09.2023 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 14.04.2023 г., че при застрахователя е образувана преписка по щета във връзка с настъпилото ПТП, за което е подадено нарочно уведомление от ищцата на 18.04.2023 г. за настъпило застрахователно събитие, както и че по тази щета ответникът е заплатил на ищцата обезщетение в размер на 291.90 лв.
От представения протокол за пътнотранспортно произшествие от 14.04.2023 г., заключението на вещото лице Д. В., съответно заключението на вещите лица А. Л. А., А. М. В. и С. Я. М. по приетите по делото единична и тройна съдебни автотехнически експертизи, както и от свидетелските показания на разпитаната в производството свидетелка И. Г. В., съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е посоченият от ищеца и уточнен в първото по ред открито съдебно заседание, а именно: на 14.04.2023 г. около 15:00 часа, участник 3 – Тони Тодоров Майсторов, водач на т. а. „Пежо Партнер“, рег. № ******, се е движел на север по бул. „Ян Хунияди“, в посока бул. „Трети март“. При достигане до кръстовището между двата булеварда участник 3 спира за изчакване на червен светофар. Участник 2 – л. а. „БМВ Х5“, с рег. № *******, също спира, но участник 1 – И. Г. В., водач на лек автомобил „Ситроен Ц5“, с рег. № ********, собственост на В.Г. С., не успява да спре навреме и се блъска в автомобила на участник 2. В резултат на удара автомобилът на участник 2 отскача напред и се блъска в задната част на автомобила на участник 3.
Самата свидетелка В., водачът на лекия автомобил „Ситроен“, признава в разпита си, че именно тя е била причината за процесната катастрофа, че по нейна вина е настъпил инцидентът. Спряла много рязко и се нацелила в едно БМВ, предницата на колата й влязла направо в задницата на това „БМВ Х5“.
Всичко се случило много бързо. Светофарът бил светнал червено и всички намалили, но тя не успяла да спре. Не е гледала подробно какви са уврежданията по другите автомобили, тъй като първоначално не е могла да осъзнае какво се е случило.
3
В показанията си свидетелката обяснява, че в случая е нямало пешеходна пътека, съответно пешеходец. Съдът констатира, че тези показания са дадени именно доколкото на свидетелката е връчено и определението за насрочване на делото, където първоначално ищцата беше посочила, че е спряла, за да пропусне пешеходец. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не се отразява на направените изводи относно механизма на настъпване на произшествието, уточнен надлежно от процесуалния представител на ищцовата страна по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК.
Вземайки предвид дадените от свидетелката В. показания, съдът приема за неоснователно и направеното от ответника възражение за съпричиняване, че водачът на товарния автомобил е спрял внезапно, без да се съобрази с движещите се зад него автомобили и без причина. Напротив. Установява се, че същият е спрял именно поради червен светофар, както и всички останали участници в движението, с изключение на водача на л. а. „Ситроен Ц5“, с рег.
№ ********, който не е успял навреме да спре, като по този начин е станал причина и за настъпилото ПТП. Тоест, може да бъде направен обоснован извод, че вина за настъпване на инцидента има именно водачът на последния лек автомобил, който не е могъл навреме и безопасно да спре, така както са направили другите участници в движението.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, товарен автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ******, е собственост на ищцата М. Т.
М..
Съгласно заключенията и по двете приети в производството експертизи, увредените детайли по собствения на ищцата товарен автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ******, са: задна броня, задна лява товарна врата, задна дясна товарна врата, престилка задна /задна маска/, греда задна напречна /греда над задна маска/, абсорбер заден /абсорбатор задна броня/. Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, където е заведена съответна щета, извършен е оглед /основен и допълнителен/, опис на щетите /2 броя/ и изготвен снимков материал, каквато е обичайната практика в случая. Както вещото лице В. по допуснатата единична САТЕ, така и вещите лица А., В. и М. в заключението си посочват, че може да се направи заключение, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и описаните увреждания по процесния товарен автомобил.
При изслушването на заключението на тройната СТЕ вещите лица излагат още и обстоятелството, че увредените детайли по автомобила са описани от самия ответник-застраховател. Всички вещи лица потвърждават, че греда задна маска понася удара, като по-голямата част от кинетичната енергия е погасена именно от тази греда.
Следва да се отбележи, че според вещото лице В., за да определи трета степен за увреждане на този детайл в опис-заключението си застрахователят е изходил не само от конкретните увреждания по гредата /по нея има вдлъбнатини, но не са големи/, а и от обстоятелството, че вратите, които понасят удара, могат да се демонтиран и сравнително лесно да се отремонтират, докато тази задна греда не може да се ремонтира. За да се ремонтира, трябва да се разоборудва цялата задница на автомобила, да са свали маската, бронята, за да се стигне до задната част на задната греда. Ето защо вратите са със степен на увреждане единица /първа степен/, а задната греда – с трета степен на увреждане, тъй като трудът за ремонта на тази греда 4 е доста по-обемен.