Решение № 16088 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16088 гр. С., 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110138355 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. К. Б., подадена чрез адв. А. В., с която е предявен осъдителен иск срещу А. К. И. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 090, 33 евро /с левова равностойност 8 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на противоправното поведение на ответника на 25.11.2024г., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 25.11.2024 г. около 11:40 часа в гр. С., в района на кръстовището на бул. „С.“ и ул. „О.“ ответникът А. К. И. ударил с ръка, свита в юмрук в областта на лицето ищеца И. К. Б.. Вследствие на нанесения удар на пострадалия била нанесена лицева травма, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на долната устна с оток, които му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда. Ищецът твърди, че деянието било осъществено от ответника по хулигански подбуди, на публично място, без конкретен личен мотив. Сочи, че за извършеното ответникът бил признат за виновен и осъден с налагане на глоба по адм.нак. д. № 18005/2024 г. по описа на СРС, 1 с-в. Вследствие на увреждането ищецът изпитвал притеснения, страх, психическо напрежение. Продължавал да търпи психически стрес, безпокойство, напрежение, които му пречат да изпълнява отговорно служебните си задължения. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от А. К. И., чрез адв. Ш.. Според ответникът искът е допустим, но неоснователен за сумата над 400 лв.

Ответникът навежда твърдения, че изложената фактическа обстановка от ищеца е непълна.

1

Сочи, че на процесната датата между управлявано от ищеца пътно превозно средство и управляван от ответника автомобил настъпва леко пътно-транспортно произшествие, тъй като управляваният от ищеца микробус засича автомобила на ответника. След удара А. К. И. слиза от управлявания от него автомобил и се отправя към шофьорското място на управлявания от И. К. Б. автомобил, когато застава до сваленото стъкло на предната лява врата на автомобила, ищецът хваща ответника с две ръце за яката на якето и го дърпа към себе си. В този момент, за да се защити А. К. И. замахва и удря ищеца, в резултат на което последният го пуска. Тази фактическа обстановка се съдържа в Постановлението за предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на иска за размера над 400 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по ДП № 2263/2024г. по описа на 05 СУ – СДВР, пр. пр. № *****/2024г. по описа на СРП се установява, че на 25.11.2024 г. дежурен служител при 05 СДВР посетил местопроизшествие в гр. С., преди кръстовището на бул. „С.“ и ул. „О.“ поради настъпило ПТП между лек автомобил „П.“ с рег. С* **** *К и служебен бус на *** „М.С.“ с рег. № С* **** *Р. Със Заповед от същата дата А. К. И. е задържан за срок от 24 часа поради това, че нанесъл удар с юмрук на другия участник в произшествието – И. К. Б..

С постановление от 26.11.2024 г. ответникът е привлечен в процесуалното качество на обвиняем поради това, че на 25.11.2024 г. в гр. С., в района на в кръстовището, образувано от бул. „С.“ и ул. „О.“, чрез нанасяне на удар с ръка, свита в юмрук, в областта на лицето на И. К. Б. му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на долната устна, които травматични увреждания реализират медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място, без зачитане на обществените норми на поведение, при липса на конкретен личен мотив във взаимоотношенията с пострадалия и без конкретна провокация от негова страна - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК. Извършени са действия по разследване, включващи разпити на обвиняемия и на свидетели, назначена е съдебно-медицинска експертиза. С постановление от 19.12.2024 г. наблюдаващият прокурор е внесъл ДП №№ 2263/2024 г. по описа на 05 СУ – СДВР, пр. пр.

№ *****/2024 г. по описа на СРП в СРС с предложение обвиняемият А. К. И. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за така описаното деяние.

С решение № 1064 от 20.03.2025 г. А. К. И. е признат за виновен за това, че на 25.11.2024 г. в гр. С., в района на кръстовището, образувано от бул. „С.“ и ул. „О.“, чрез нанасяне на удар с ръка, свита в юмрук, в областта на лицето на И. К. Б. му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на долната устна, които травматични увреждания реализират медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Решението е влязло в сила на 05.04.2025 г.

За установяване на обстоятелствата относно процесния инцидент и претърпените неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.К., според чиито сведения на 25.11.2024 г. около 11:30 часа в района гр. С., по бул. „С.“ заедно с И. Б. се движели със служебен бус, като спрели на червен сигнал на светофарната уредба на 2 кръстовището с ул. „О.“ в лявата лента. Съобщава, че в този момент се чули спирачки и лек автомобил „П.“ реализирало удар отзад с буса. Водачът на лекия автомобил се приближил към предната лява страна на буса и започнал арогантно и силно да вика „Какво правиш, бе?“, „Къде гледаш?“, на което ищецът отговорил „Къде да гледам?“. В този момент ответникът ударил с лявата си ръка и обърнал страничното огледало, а И. Б. се протегнал и го хванал за якето, без да го дърпа, в резултат на което А. И. го ударил в областта на лицето.

Заявява, че не е видял конкретното място на удара, тъй като същият бил бърз, но устата на ищеца кървяла. Свидетелят и останалите лица в буса излезли от превозното средство, при което ответникът тръгнал назад и започнал да твърди, че е бил засечен. Били извикани и органите на МВР, които започнали разпит на шофьора на лекия автомобил и открили у него нож, а в лекия автомобил – „мачете“ или самурайски меч. Описва, че вследствие на инцидента у ищеца настъпили негативни промени – бил уплашен и притеснен, разсеян, дълго време сънувал случая, изпитвал психическо напрежение и стрес. Не му е известно след въпросния случай да е излизал в отпуск за временна неработоспособност, нито да е бил настаняван в лечебно заведение.

Като свидетел по делото е разпитан и М.М., който споделя, че живее в един жилищен квартал с А. И., не се познават, но се поздравяват. Споделя, че в края на 2024 г. се намирал на кръстовището на бул. „С.“ преди М.С. и изчаквал на пешеходния светофар. В този момент видял как един бус, движещ се в лявата лента, засича една кола и спира пред нея.

Ответникът излязъл от лекия си автомобил и се отправил към страната на шофьора, откъдето започнали да го дърпат отвътре. От буса излезли още 5-6 души, които се „разправяли“ с А. И.. След около 10 минути пристигнали и органите на МВР, след което свидетелят си тръгнал

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с осъдителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: че ответникът виновно е извършил противоправно деяние, вследствие на което са му причинени неимуществени вреди и какви са точно, причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причинените неимуществени вреди, както и конкретния размер на справедливото обезщетение за неимуществените вреди.

С разпоредбата на чл. 45 и сл. ЗЗД е прокламирана общата забрана да не се вреди другиму, посредством която се предоставя защита на всяко имуществено и неимуществено благо, в това и число и правото на телесен интегритет, което се явява част от правото на неприкосновеност на гражданите – арг. от чл. 30, ал. 1 КРБ. Всяко поведение, което е в колизия със запрета да не се вреди другиму, се явява противоправно. Неправомерното поведение може да приеме две форми - действие, когато е предприето активно поведение, въпреки наличието на правна норма, която го забранява, или бездействие - неосъществяване на действие, което следва да бъде извършено по силата на нормативен акт.

3

Исковата претенция се основава на фактически твърдения за извършено активно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нанасяне на удар. В чл. 300 ГПК е предвидено особено задължение за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от едно деяние, да зачете действието на влязла в сила присъда на наказателен съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Със същата задължителна сила се ползва и съдебното решение, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание при условията на чл. 78а НК /в този смисъл Решение № 163 от 31.10.2013г. по т.д. № 82/2012г. на ВКС, II т.о., Решение № 13 от 14.09.2021г. по гр.д. № 4896/2019г. на ВКС, IV г.о./. Както беше посочено, с влязло в сила решение ответникът е признат за виновен в извършването на деяние против здравето и телесната цялост на ищеца – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК. При това положение настоящият състав не може да пререшава въпросите дали ответникът е извършил конкретното деяние, за което е освободен от наказателна отговорност, неговата противоправност и вина поради установителното действие на решението. Доколкото от обективна страна степента на увреждане /телесната повреда/ е част от престъпния състав по чл. 130, ал. 2 НК, то се налага извод, че съдът е обвързан от влязлото в сила решение и относно фактите за вида и степента на телесната повреда – т.е. причиняването на лека телесна повреда следва да се приеме за установено и в настоящото производство не може да се установява различна степен на увреда.

Основание за ангажиране отговорността на ответника е в обективната действителност да са се проявили описаните в исковата молба неимуществени вреди.

Неимуществените вреди представляват негативни последици, засягащи нематериални блага на увредения, които не подлежат на имуществена оценка. Пределите при деликтната отговорност са определени с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, според която деликвентът отговаря за неимуществените вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от противоправното му поведение. Като обективен елемент от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, причинно-следствената връзка подлежи на установяване в условията на пълно и главно доказване. Наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите се определя чрез прилагането на теорията на равноценността и на адекватната теория. За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника е необходимо настъпилите вреди да са типична, закономерна, нормално настъпваща, необходима последица от деянието. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мисленото изключване на поведението на деликвента, тя не би се проявила. Този причинен процес обаче е ограничен до неговото традиционно развитие, като при случайни и необичайни вреди причинноследствената връзка и не възниква право на обезщетяване.