Решение № 263 от 07.05.2026, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Гражданско дело 188/2026
- Вид
- Решение № 263
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 13.06.2026
- Състав
- ФИЛИП ЛЮЛИНОВ МАТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 263 гр. Силистра, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20263420100188 по описа за 2026 година
В постъпилата искова молба от К. П. К. срещу С.-К. АД, се твърди, че на 08.05.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 951054.
На същата дата по силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 1200 лева. Съгласно договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема.
Счита договор за кредит № 951054 за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Съгласно договора е възложено в тежест на заемателя да предостави обезпечение по кредита в срок от три дни от сключването, изразяващо се в осигуряване на поръчителство на трето лице или предоставяне на банкова гаранция.
При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение.
По своето същество тази неустойка представлява скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора. Посочените изисквания за потребителя на практика са неосъществими. Поставяйки изначално неизпълними изисквания към потребителя, кредиторът не оставя избор за длъжника.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване 1 на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено.
При положение че неустойката бъде включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен.
Евентуално, в случай че съдът счете договора за действителен, неустойката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
Преценката за действителност на клауза за неустойка следва да бъде извършена с оглед на претърпените вреди от неизпълнението и следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в Решение по тълкувателно дело № 1/2009 на ОСТК на ВКС, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Неустойката в настоящия случай е изгубила присъщата си обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при неплатежоспособност на длъжника и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата обезпечителна функция.
Неустойката е уговорена и в противоречие с Директива 2008/48/ЕС относно договорите за потребителски кредити /Директивата/, транспонирана в ЗПК. От чл. 8, пар. 1 на Директивата става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребител.
Същото задължение произтича от чл. 16 на ЗПК. В тази връзка неустойката е в противоречие с целта на Директивата и чл. 16 от ЗПК. Тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху потребителя, което е недопустимо.
Общата заплатена от ищеца сума по договора за кредит от 08.05.2023 г. е в размер на 1585 лева (810,40 евро). Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на нищожността на Договора, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 385 лева (196,86 евро) над главницата по Договора.
Моли съда да постановите решение, с което
- да установи, че Договор за кредит № 951054 от 08.05.2023 г. е нищожен на 2 основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК;
- под формата на евентуалност, да установи, че клаузата съгласно която се дължи заплащане на неустойка от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД;
- да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 196,86 евро, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума;
- под формата на евентуалност, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 152,80 евро (след допуснато изменение на иска), с която ответникът се е обогатил неоснователно със събраната неустойка по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава. считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.
Претендира направени в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът С.-К. АД смята установителният иск за недопустим, евентуално исковете за неоснователни. В отговора на исковата молба се твърди:
Налице е липса на правен интерес от предявяване на установителен иск.
Предвид това, че договорът вече не е действащ между страните и кредиторът не разполага с никаква правна възможност да изисква каквито и да било допълнителни суми по него, за кредитополучателя липсва правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за нищожност на клауза от него, доколкото в най-пълна степен би могъл да защити интереса си с единствено с осъдителния иск. Допускайки производството по отделните установителни искове да продължи, съдът ще създаде условия за злоупотреба с права.
Оспорват се претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както за връщане на платени суми, като неоснователни.
Нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.
Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.
Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния 3 договор.
Договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ.
Процесният договор е отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит.
Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. В случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора.
Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни 4 последици - заплащане на обезщетения или такси.
Условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната, предвид това не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя.
Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените, не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.
На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.
От неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора. Не оспорват, а признават получаването на процесната сума, но твърдят, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в отговора съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.
Моли съда да прекрати настоящото производство по отношение на предявения установителен иск и да отхвърли предявените от К. П. К., ЕГН **********, претенции като неоснователни.
Претендира извършените в производството разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 951054, сключен на 08 май 2023 г. с ответното дружество.
Договорът за кредит е сключен при следните параметри: Общ размер на кредита: 1200 лв.; Лихвен процент по кредита: 36 %; Годишен процент на разходите (ГПР): 42.58 %; Обща сума, дължима от ПОТРЕБИТЕЛЯ, изчислени към момента на сключване на договора за кредит: 1570.37 лева; Срок за погасяване: 15 мес.; Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10%; Обезпечения: Да – 5 поръчител или банкова гаранция.
Разпечатката съдържа 48 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c5c6d0a-bf8f-479c-b44b-6aadab947ace