Решение № 175 от 21.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. С., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440101309 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на Д. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес град С., ул. ***, община С., действащ чрез пълномощника си адвокат М. О., АК-С., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът „С." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, да заплати на ищеца сумата от 2446,99 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № 544391 от 08.07.2021г., Договор за паричен заем № 575275 от 30.09.2021г., Договор за паричен заем № 669675 от 29.04.2022г., Договор за паричен заем № 777404 от 08.12.2022г. и Договор за паричен заем № 944990 от 13.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се сочи, че между ищеца и ответното дружество през периода от 01.04.2021г. до 31.12.2024г. са съществували трайни взаимоотношения, в рамките на които ответното дружество му е предоставяло потребителски кредити, за всеки от които е бил сключван договор за кредит.

Сключените между страните договори по своята правна характеристика и съдържание представляват договори за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

1. На 08.07.2021г. между Д. Н. Р. като кредитополучател и „С.” ООД като кредитор е сключен Договор за паричен заем № 544391, в изпълнение на който ответникът като кредитор му е предоставил сумата от 700,00 лева. В изпълнение на договора за заем ищецът заплатил на ответника сумата от 1150,00 лева, като на 09.08.2021г. заплатил сумата от 345,00 лева, на 15.09.2021г. заплатил 360,00 лева, а на 30.09.2021г. при рефинансиране му е 1 удържана сумата от 445,00 лева.

2. На 30.09.2021г. между Д. Н. Р. като кредитополучател и „С.” ООД като кредитор е сключен Договор за паричен заем № 575275, в изпълнение на който ответникът като кредитор му е предоставил сумата от 1000,00 лева. В изпълнение на договора за заем заплатил на ответника сумата от 1586,87 лева, като на 31.01.2022г. заплатил сумата от 519,20 лева, а на 06.01.2022г. заплатил сумата от 1067,67 лева.

3. На 29.04.2022г. между Д. Н. Р. като кредитополучател и „С.” ООД като кредитор е сключен Договор за паричен заем № 669675, в изпълнение на който ответникът като кредитор му е предоставил сумата от 500,00 лева. В изпълнение на договора за заем на 20.06.2022г. съм заплатил на ответника сумата от 798,00 лева.

4. На 08.12.2022г. между Д. Н. Р. като кредитополучател и „С.” ООД като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № 777404, в изпълнение на който ответникът като кредитор е предоставил на ищеца сумата от 800,00 лева. В изпълнение на договора за заем ищецът е заплатил на ответника сумата от 1601,92 лева, като на 16.01.2023г. са платени 190,00 лева, на 27.02.2023г. – 190,00 лева, на 28.03.2023г. – 168,92 лева, на 09.05.2023г. – 189,00 лева, на 22.05.2023г. – 174,00 лева, на 12.06.2023г. – 175,00 лева, на 23.06.2023г. – 430,00 лева, на 30.07.2023г. – 85,00 лева.

5. На 13.10.2023г. между Д. Н. Р. като кредитополучател и „С.” ООД като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № 944990, в изпълнение на който ответникът като кредитор е предоставил на ищеца сумата от 800,00 лева. В изпълнение на договора за заем ищецът е заплатил на ответника сумата от 1110,20 лева, като на 20.11.2023г. са платени 500,00 лева, на 21.11.2023г. – 610,20 лева.

С всеки от договорите за кредит е уговорено задължение за кредитополучателя да заплати неустойка за неизпълнение на задължението си да предостави на кредитора обезпечение.

Ищецът твърди, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като е уговорена въз основа на неравноправни клаузи, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Само формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.

Основното задължение на кредитополучателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С клаузите за заплащане на неустойка от процесните договори за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на кредитополучателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение кредиторът има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, 2 като тази преценка предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит се сключва, без да бъде предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава тезата ни, че сумата, формално наречена „неустойка” е всъщност скрита възнаградителна лихва. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ищецът твърди, че клаузите за уговаряне на неустойка от процесните договори са и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което неустойката е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й.

Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. След като това е така, то договорите за потребителски кредит противоречат на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията 3 на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно ГПР няма да е в размерите, записани в договорите, а следва да е по-голямо число, ако в него участва и вземането, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишенлихвен процент. Счита, че освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договорите. В този размер следва да участва и сумата дължима като неустойка, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). Ищецът твърди, че процесните договори за заем попадат в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговарят на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.

Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита, че по изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целите договори за заем следва да бъдат приети за недействителни на основание чл.22 ЗПК. Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В изпълнение на горепосочените договори за кредит той е заплатил на ответното дружество сумата от общо 6246,99 лева. Поради недействителността на договорите за заем за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по договорите – общо 3800,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 6246,99 лева до дължимата от 3800,00 лева в размер на 2446,99 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл.