Решение № 296 от 23.09.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Ботевград, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810102100 по описа за 2023 година

С исковата молба от „*“ ЕАД срещу С. Б. М. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове: 1.) с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 415,43 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.07.2020 г., начислена за абонатен № 47505, топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. И., ж. к. „Д. *“, бл.

*, вх. *, ет. * ап. *; 2.) с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 106,74 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 17.03.2023г.; 3.) с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,69 лв. – главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.07.2020 г.; 4.) с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 1,60 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 17.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2023 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед № 499/18.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 804/2023 г. по описа на БРС.

Ответникът бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като собственият му имот бил присъединен към абонатната станция. Продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Съгл. ОУ задълженията за съответния месец се заплащали в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След тази дата клиентът изпадал в забава. Върху 1 задълженията по изравнителните сметки се начислявала и законна лихва за забава, съгл. ОУ. Собственикът на процесния имот имал сключен договор за извършване на дялово разпределение на „*“ ЕООД. Сумите за процесния имот били начислявани по прогнозни месечни вноски, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По същество искането към съда е ответникът да бъде осъден да заплати на „*“ ЕАД процесните суми. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор чрез особения си представител. Намира исковете за допустими, но неоснователни, тъй като ответницата била собственик на процесния топлоснабден имот до 13.08.2020 г. Наред с това, се прави възражение за погасяване по давност на процесните задължения за периода от 01.05.2019 г. до 30.07.2020 г. По същество се иска отхвърляне на исковете.

В откритото съдебно заседание ищецът не се представлява, но в предварително депозирана молба заявява, че поддържа доводите си и исканията си по същество.

Ответникът, чрез особения представител, настоява за отхвърляне на исковете. Третото лице помагач, не се представлява, но в предварително депозирана писмена молба е изразило становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгл. НА № 59/13.08.2020 г. за договорна ипотека върху недвижим имот, том*, рег. № *, дело № * от 2020 г по описа на нотариус Й. Л. рег. № 263 по РНК, ответникът С. Б. М. и Т. Б. М. са продали на В. В. П. процесния недвижим имот.

Видно от приложените Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „*“ ЕАД на клиенти в гр. С., същите са публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г.

По силата на Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г. между „*“ ЕАД и „*“ ЕООД, ищецът е възложил на ТЛ – помагач извършването на услугата дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост (СЕС).

При съвкупното разглеждане на Договор № 4618/01.10.2002 г. между „*“ ЕООД и на представителите на етажните собственици от гр. С., ул. „Д. – *“, бл. *, вх. *, * и *, Протокол от 20.09.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици на СЕС, вх. Г, Протокол от 26.09. за вх. Д и приложение към същия с подписите на етажните собственици, Декларация от председателя на домсъвета на етажната собственост вх. Д, се установява, че етажните собственици надлежно са взели решение да подпишат договор за топлинно счетоводство с третото лице – помагач „*“ ЕООД.

2

Според Обща фактура № 1005522869 от 31.07.2020 г. за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за процесния имот е начислена общо дължима сума в размер на 850,60 лв. (с вкл. ДДС), включваща задължения за отопление и за подгряване на вода.

Според Обща фактура № ********** от 31.07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 – 30.09.2020 г. за процесния имот е начислена общо дължима сума в размер на 46,54 лв. (с вкл. ДДС), включваща задължения за отопление и за подгряване на вода.

Съгласно заключението от съдебната инженерно – техническа експертиза, ежемесечните отчети по общия топломер в сградата етажна собственост за процесния период са извършени коректно и съответстват на тези по издадените месечни фактури.

Разликите между старо и ново показание са изчислени правилно, като е приспадната и мощност за технологични разходи, съгл. Наредбата за топлоснабдяване и температурите на подаване и връщане на топлоносителя и почвата. Вещото лице прави извод, че дяловото разпределение на ТЕ през процесния период е в съответствие с нормативната уредба. За първия отчетен период абонатът е осигурил достъп за оглед на уредите и за отчет на топломери и топлия водомер. За втория отчетен период, абонатният номер е прехвърлен на друго лице, направен е отчет на уредите на 02.10.2020 г. Изравнителната сметка е разделена на две части, като първата част съдържа начислена енергия само за битово горещо водоснабдяване до края на м.

09.2020 г. В заключението се пояснява, че консумираната енергия е действителната такава, а разпределението на тази енергия по отделните апартаменти в сградата е по прогнозни сметки, които впоследствие се коригират чрез изравнителни сметки, тъй като в случая за СЕС няма уговорка за ежемесечно отчитане по индивидуални топломери и водомери. В заключение се сочи, че разпределението на ТЕ за отчетния период за ответника е извършено съгласно действащата Наредбата за топлоснабдяване Е-РД-04-01 от 12.03.2020 г. За целия процесен период (01.05.2019 г. – 31.07.2021г.) стойността на ТЕ, изразходвана от ответника е 829,58 лв. (с вкл. ДДС), от които 408,75 лв. – за отопление на имота, 114,26 лв. – сградна инсталация, 306,57 лв. – битово и горещо водоснабдяване. Сумата, дължима за дялово разпределение за целия период, е 33,67 лв. (с вкл. ДДС). По отношение на отчисленията за технологични разходи в абонатната станция, такива са извършвани за сметка на ищцовото дружество, като пресмятанията и приспаданията са извършени коректно и в съответствие с нормативната уредба. Съгл. експертното заключение, общият топломер, монтиран в абонатната станция, е изправен, в процесния период е преминал необходимите метрологични проверки с периодичност две години. Съдът се доверява изцяло на заключението по СТЕ, тъй като същото е подробно аргументирано, на база обективен и обстоен анализ.

Според заключението на ССчЕ, за процесния няма извършени погашения от 3 страна на ответника. За двата процесни подпериода са издавани изравнителни сметки, като вещото лице е посочило и сумите за изравняване по подпериоди. Съдът кредитира заключението по ССчЕ като неоспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150, ал. 1 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона, без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт е публично известен, установява се от събраните по делото доказателства, а и в тази насока няма изрично наведено възражение.

Отделно от изложеното, нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда възможност за потребителите, които не са съгласни с Общите условия, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, за които се сключват допълнителни писмени споразумения. В случая това не е сторено, поради което ответникът се счита приел Общите условия и обвързан от тях.

По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр.

54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване 4 върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Коректното изчисление на процесните задължения за главница за ТЕ и за дялово разпределение е доказано от заключението по СТЕ, в което е съобразена приложимата нормативна уредба, извършения отчет на уредите, извършеното изравняване.

В конкретния случай ответницата е била един от собствениците на процесния топлоснабден имот до 13.08.2020 г., когато имотът е продаден на трето лице.