Решение № 3093 от 09.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3093 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330117954 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. Д. В., ЕГН: **********, против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201253421, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал.1, предложение трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 1 от сключения между страните договор за потребителски кредит „До 500“ № ****/**** г. предвиждащ заплащането на неустойка в размер на 512 лева за непредставяне на гаранция по чл. 3, ал. 3 от договора.

Ищецът сочи, че на **** г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит „До 500“ №*****/***** г., по силата на който му била отпусната в заем сумата в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент 40,60 % и ГПР 49.09 %.

Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 3 от договора в срок до края на следващия работен ден от сключването му следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, за сумата от 512 лева, като в случай на неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя съгласно чл.6, ал. 1 от договора за кредит същият дължал на кредитодателя неустойка в размер на 512 лева, дължима разсрочено заедно с погасителната вноска. Твърди се, че ищецът е усвоил 1 изцяло заемната сума, но не дължи заплащане на сумата за неустойка, доколкото клаузата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД, в който се поддържа становище за неоноснователност на предявения иск.

Твърди се, че процесната неустойка не следва да се включва в размера на ГПР. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендиране присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.

2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, чедружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, с оглед на което сключеният между страните договор за паричен заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Нищожна поради противоречие с добрите нрави е тази неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В настоящия случай, в разпоредбата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „ДО 500“ № ****/****г. страните са уговорили клауза за заплащане на неустойка в размер на 4 /четири/ лева плюс 0.89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден за неосигуряване на гаранция.

Предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на гаранция противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, според която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Уговорена по този начин неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, 2 съобразно договора и общите условия.

Освен това въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който следва да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение, както и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Съдът приема, че макар и да е уговорена като санкционна неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, следва извода, че е налице невалидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. са л.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.

По отговорността за разноските:

Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса, които ще му се присъдят.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцеца е посочено, че той се представлява безплатно от ЕАД Е. И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването й на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на ЕАД Е. И. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ. Предявени са два кумулативно съединени иска, като по отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на ЕАД Е. И., съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.

Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на 3 член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.

Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание, пълномощникът не се е явил, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД Е. И. следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лева с ДДС, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от А. Д. В., ЕГН: **********, против „Неткредит” ООД, с ЕИК:

201253421 установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД , във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, във вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП , че клаузата, обективирана в чл. 6, ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит „ДО 500“ № ****/**** г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на гаранция Е НИЩОЖНА, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 да заплати на А. Д. В., ЕГН: ********** сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 да заплати на ЕАД Е. И., с ЕИК: ***** сумата от 300 лева с ДДС /триста лева с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищ еца А. Д. В., ЕГН:

********** безплатно процесуално представителство по делото, определено 4 от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 5