Решение № 159 от 14.02.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Кюстендил, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520102142 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 10128/11.10.2023 г., депозирана от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.

“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Д. Е. от САК, против С. З. Д., с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр.

************, ул. "**********" №**

В исковата молба се твърди, че на 01.03.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Фейненс като кредитор и С. З. Д. като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № CARD-16813796 с разрешен размер 157, 90 лева и срок за ползване и първоначален срок за погасяване до 01.10.2019 г. Кредитът бил отпуснат за закупуване на стоки от Технополис България АД, посочени в договора. По кредита била сключена и застраховка.

Приложимият лихвен процент бил в размер на 15, 68 %, а уговорената месечна вноска – 29, 15 лева при шестмесечен погасителен план. На кредитополучателя била предоставена кредитна карта, чрез която същият осъществявал картови трансакции и теглел пари в брой след изтичане на първоначално уговорения срок.

Посочва се, че на 01.09.2022 г. ответникът преустановил плащането на дължимите вноски по кредита и изпаднал в забава. На 13.12.2022 г. до кредитополучателя била изпратена покана, с която същият бил уведомен за размера на вземането по кредита и настъпилата предсрочна изискуемост, като му бил предоставен срок за доброволно изпълнение, но не последвало 1 плащане.

Във връзка с твърдяното неизпълнение на договорни задължения от ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, по което било образувано ч.гр.д. № 1418/2023 г. КРС, заповедта за изпълнение по което дело не е влязла в сила и на това основание – арг. от чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, се обосновава правният интерес от предявяване на настоящите искове. Заявява се, че към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 29.06.2023 г., размерът на задълженията по договора е: 7 426, 84 лева – предсрочно изискуема главница; 545, 41 лева – възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.09.2022 г. до 13.12.2022 г. ; 446, 45 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 08.12.2022 г. до 19.06.2023 г.

Заявява се още, че „Юробанк България“ АД е придобило вземанията по процесния договор за кредит с оглед вписано в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023 г. придобиване на търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България.

С оглед горното се поддържа искане съдът да признае за установено, че „Юробанк България“ АД има срещу С. З. Д. валидно и изискуемо вземане за следните суми: 7 426, 84 лева – предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № CARD-16813796; 545, 41 лева – възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.09.2022 г. до 13.12.2022 г. ; 446, 45 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 08.12.2022 г. до 19.06.2023 г., както и за законната лихва върху предсрочно изискуемата главница от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното производство по ч. гр. д. № 1418/2023 г. КРС разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, поддържа исковите претенции чрез нарочна молба, в нея се съдържа изявление за постановяване на решение при условията на чл. 238 от ГПК. Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не е депозирал искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че искането за постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил писмен отговор в срок на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а с оглед заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.

По допустимостта:

Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални 2 предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.

10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице издадена заповед за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №1418/2023 г. на КРС именно за вземането, предмет на настоящата искова молба. Извършено е връчване на длъжника чрез лепене на уведомление, а в законоустановения едномесечен срок е предявен иск, респ. следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяване на установителния иск.

При посочените съображения предявените искове се възприемат за допустими.

Съдът счита, че искът е вероятно основателен поради следното:

Налице е облигационна обвързаност между страните по силата на представения по делото Договор за потребителски кредит № CARD-16813796 между страните по спора. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В настоящия договор за кредит, се съдържат всички изискуеми компоненти, посочени по-горе като за пълнота ще се посочи, че шрифтът на договора отговаря на изискването да не е по-малък от 12 – чл. 5, ал. 4 от ЗПК, а размерите на ГПР и ГЛП са в допустимите от закона размери, Общите условия по договора съдържат подписи на всяка страница от не тях, както и на приложението. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че липсват недействителни клаузи в процесния договор.

Извън посоченото, съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.

236, ал. 2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

3

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, то на ищеца се следват разноски. С оглед на данните по делото ответникът ще бъде осъден да плати на ищцовото дружество следните суми: 228, 70 лв. – д. т. в исковото производство, 1 370, 24 лв. – адвокатски хонорар в исковото производство както и 168, 37 лв. – д. т. в заповедното производство и 862, 44 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

По обжалваемостта:

Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че С. З. Д., с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр. ***********, ул. “*********“ №**, дължи и следва да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен директор, следните суми: 7 426, 84 лева / седем хиляди четиристотин двадесет и шест лева и 84 ст./ – предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № CARD-16813796; 545, 41 лева /петстотин четиридесет и пет лева и 41 ст./ – възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.09.2022 г. до 13.12.2022 г. ; 446, 45 лева/ четиристотин четиридесет и шест лева и 45 ст./ – мораторна лихва, дължима за периода от 08.12.2022 г. до 19.06.2023 г., както и за законната лихва върху предсрочно изискуемата главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 1418/2023 г. по описа на КРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

ОСЪЖДА С. З. Д., с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр.

*********, ул. “*********“ №**, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен директор, сума в размер на 1 598, 94 лв. /хиляда петстотин деветдесет и осем лева и 94 ст./ - разноски в настоящото исково производство, както и сума в размер на 1 030, 81 лв.

4

/хиляда и тридесет лева и 81 ст./ - разноски по ч. гр. д. №1418/2023 г. по описа на КРС.

Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).

Препис от решението да се изпрати на заповедния съд за сведение.

Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5