Решение № 752 от 14.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. гр. Хасково, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20215640100811 по описа за 2021 година

Предявен е от Р. Д. Г. с ЕГН:********** и Г. П. Г. с ЕГН:**********, двамата със съдебен адрес *********, адв.Р. И., против „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, район „Възраждане“, пл.“Света Неделя“ №7, представляван от Т. А. П., Д. В. и С. П., отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищците твърдят, че на 16.11.2005 г. сключили договор за ипотечен кредит с „Ейч Ви Би Банк Биохим“ клон Хасково, чиито правоприемник бил ответникът. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора, същият бил сключен за срок от 240 месеца, с падеж 25-то календарно число, като първите 12 погасителни вноски, считано от 25.11.2005 г. до 25.10.2006 г. били определени в размер на 129 евро при фиксиран лихвен процент в размер на 3,9 %, а останалите 227 погасителни вноски, считано от 25.11.2006 г. до 25. 09.2025 г. се формирали от сбора на главница плюс лихва, определена на база плаващ лихвен процент съгласно чл. 9, ал. 2 и към подписването на договора били в размер на 181 евро + 1 /една крайна/ изравнителна вноска. Било предвидено също, че актуализациите на базовите лихвени проценти на Банката се отразявали в промяна размера на погасителната вноска съгласно т. 3.12.4а от Общите условия на банката, за което ответниците давали своето безусловно и неотменяемо съгласие. Също така съгласно чл. 9, ал. 2 от цитирания договор, за останалия период след този по ал. 1 до окончателното погасяване на кредита, следвало да заплатят лихва, определена на база променлив, в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, образуван от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката плюс надбавка в размер на 1 1 процентни пункта, като към момента на подписване на договора БЛП за EUR бил в размер на 7,241 %. Ищците твърдят още, че никога не им било предоставяно копие от Общите условия за бизнес на банката. Поддържат, че разпоредбите на чл. 4, ал. 1/ изр. последно, чл.9 ,ал. 2 от договора и т.3.12.4 „а“ от Общите условия за бизнес на банката били нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 35, ал. 2, т. 2, т. 8, т. 9 и т. 11 от ЗЗППТ /отм./ и чл. 36 ЗЗППТ/отм./, поради противоречие с добрите нрави и морала, както и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, предл. 1 и 2 – липса на предмет и липса на съгласие. Цитираните разпоредби били в противоречие и с пар. 3, чл. 3, б. „в“, „й“, „л“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Нищожността произтичала на първо място от това, че посочените неравноправни разпоредби от договора не били индивидуално уговорени, тъй като същите били предварително изготвени от банката и ищците нямали възможност да влияят върху съдържанието им. В тях не бил заложен прозрачен механизъм за формиране на лихвата-за базовия лихвен процент не била посочена конкретна цифра, нито пък бил обвързан с определен индекс или формула, дори напротив - изрично било записано че се определял от банката. Липсвала формулировка какво се включва в БЛП и в случая определянето му изцяло зависело от волята на банката. Предпоставките за промяна на базовия лихвен процент били общи и без никаква конкретика на обективните условия при които същия можел да бъде променян, което давало почти неограничена власт на банката едностранно да определя дължимата лихва. Неопределеността на понятията базов лихвен процент пък позволявала на търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено в него основание и недопустимо било попълването. Недопустимо било в един договор за кредит предпоставките за упражняване на това толкова съществено от гледна точка интересите на кредитополучателя право на банката, формулирани с широкото понятие – „изменение в пазарните условия“ ,да се попълват със съдържание с твърдения за настъпили сътресения на кредитните пазари и промяна в рисковите условия при кредитирането, в каквато насока били Решение на съда на ЕО от 26.04.2021 г. по дело С 472/10 и практиката на ВКС. На следващо място клаузата на чл. 4, ал. 1, изр. последно, предвиждаща единствено възможността за увеличаване на годишния лихвен процент, също се явявала нищожна, тъй като водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя съгласно чл. 143 ЗЗП.

Противоречието с морала се изразявало в това икономически по-силната страна в едно правоотношение чрез включване на неясни и недефинирани понятия в процесния договор да се възползва от по-силното си положение и да променя произволно дължимата възнаградителна лихва, както и при настъпването на икономически сътресения целият риск да бъде прехвърлен върху потребителя. Алтернативно се поддържа, че определеният от банката размер на базов лихвен процент не съответствал на договореното и не обосновавал размера на заплащания от ищците годишен лихвен процент, поради което заплатените от тях суми отново не били дължими, тъй като след сключване на договора банката започнала да увеличава първоначално 2 посочения лихвен процент. Освен това, клаузата на ал. 3 на чл. 9 от договора, която предвиждала олихвяване с лихва за просрочие в размер на ОЛП +надбавка 10% на цялата неиздължена част от кредита с ненастъпил падеж при просрочие на лихви за срока на забавата, също се явявала неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като по своя характер лихвата нямала за цел обезщетяване на банката за допусната забава, а единствено неоснователното й обогатяване, а изключително високият й размер противоречал на морала и добрите нрави. Поради произволното определяне на годишния лихвен процент от страна на банката, ищците били принудени да заплащат годишен лихвен процент, надвишаващ първоначално посочения в договора. Подведени от ответника, че ще облекчат положението си като го предоговорят, на 01.09.2015 г. сключили Анекс № 2 към договора. Чрез него банката се опитала от една страна да узакони неправомерно извършваните от нея действия по събиране на по-висока лихва, а от друга страна извършила капитализации на лихви и увеличила главницата с несъществуващи задължения за лихва. Сочи се, че съобразно т. 4.1. от същия ГЛП вече бил определен на 10,577 %, т.е. с повече от 2% спрямо първоначално договорения лихвен процент и ако банката била спазила първоначално посочения лихвен процент, никога нямало да се стигне до просрочие и плащане на наказателни лихви. Доколкото клаузите, които определяли задълженията по договора били нищожни, подобно саниране било недопустимо поради противоречието му със закона и добрите нрави. В такъв смисъл бил и текстът на чл. 366 ЗЗД, както и формиралата се съдебна практика. С Анекс №4, сключен между страните, отново били включени в главницата лихви и същите повторно се олихвявали , а също така ГЛП бил по-висок от първоначално посочения. Ето защо се счита, че Анекс № 2 и Анекс № 4 към договора били нищожни. Поддържат, че към настоящия момент банката водела техни задължения по процесния договор, които били на стойност 20 000 евро, но се оказало, че почти 15 години заплащали на банката суми, а кредитът изобщо не бил погасяван. Според тях банката неправилно била разпределяла заплатените от ищците суми за недължими възнаградителни лихви, наказателни лихви, капитализирала лихви, което е довело по настоящото положение и ако тя била разпределила всички заплатени от тях суми съгласно първоначално посочените суми в договора, то към настоящия момент кредитът би бил погасен. Ищците уточняват, че претендираната с настоящата искова молба сума от 10 000 евро като частичен иск от 20 000 евро, представлявала главница по кредита, която нямало да се води счетоводно от ответника и кредитът би бил погасен, ако всяка сума, надвишавала дължимата лихва била отнасяна за главница.

Алтернативно, поддържат че ответникът получил без основание сумата от 20 000 евро за наказателни, възнаградителни лихви, такси и разноски, за периода от 16.11.2005 г. до 16.04.2021 г. и тъй като се касаело за насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, правят изрично изявление до ответника за прихващане на остатъчната главница по кредита в размер с получената без основание от банката сума от 20 000 евро. Сочи се още, че на тях никога не била връчвана заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за процесното вземане, нито имало образувано изпълнително дело.

3

Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 10 000 евро, като частичен иск от 20 000 евро, представляващи главница по Договор за ипотечен кредит № 200541711/16.11.2005 г. с „Ейч Ви Би Банк Биохим“клон Хасково, чиито правоприемник е „Уникредит Булбанк“ АД. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът счита предявения иск за недопустим. На първо място, липсвал правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуването на процесното вземане, поради липса на визирания в чл.

439 ГПК специален фактически състав, а и същото следвало да се претендира с осъдителен. Твърди се и че срещу ищците било налице образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 3721/2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което редът за защита бил специалният такъв по чл. 414 ГПК, като наличието на специални правила изключвало правния интерес на ищците да водят настоящото производство.

Ответникът оспорва иска и като неоснователен и недоказан. Сочи, че общите условия били обективирани в Раздел IХ на самия договор, който самите ищци прилагали като доказателство по делото. Съобразно чл. 23 от Договора в отношенията между страните действали Общи бизнес условия и Тарифа за такси и комисионни за граждани на банката, за които ищците били декларирали че са получили препис от същите и ги приемат изцяло с положените от тях подписи. Процесните актуализации на базовия лихвен процент били изцяло обусловени от обективни икономически показатели, които не зависели и не се намирали под контрола на кредитора, а видно от условията по договора приложимият лихвен процент бил определен по пределно ясен и опростен начин, въз основа на точно определени обективни показатели и формирането му по никакъв начин не отразявал фактическото неравенство между страните по кредитното правоотношение. Не без значение бил и фактът, че ищците сами били препотвърдили своето желание да бъдат обвързани с уговорките относно приложимия лихвен процент с подписаните впоследствие между страните Анекси. С подписания Анекс № 2 условията между страните били изцяло предоговорени и се прекратявало действието на приетите към датата на първоначалния договор Общи условия, след който момент приложими били условията на Анекс № 2 и Общите условия, при които банката предоставяла кредити на физически лица. Ищците изрично били препотвърдили дължимостта на неизплатената част от сумите по договора, като именно въз основа на тях било постигнато съгласие за предоговаряне на условията по кредита и то при по -благоприятни за тях условия. По аналогичен начин били оформени договорките и по подписаните Анекс № 3 и Анекс № 4, като всеки един от тях бил индивидуално договорен с ищците. Липсвал и твърдяният от тях анатоцизъм, тъй като договорките между страните в сключените анекси били допустими на общо основание по силата на чл. 9 ЗЗД, освен това съдебната практика приемала допустимостта на подобен род договорки. Според ответника начисляваният размер на наказателна лихва /неустойка/ по договора също бил в пълно съответствие с утвърдените в практиката размери на лихвите по такива кредитни продукти и 4 същите не противоречали на добрите нрави, а освен това същите били определени в съответствие с присъщите функции на наказателната лихва /неустойка/ и вида на кредитния продукт.