Решение № 222 от 15.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Николай Димов

Членове:Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100509190 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20064708/11.03.2021 г. по гр. д. № 62318/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 169 състав, е осъден С. К. И., ЕГН ********** да заплати на В. И. С., ЕГН ********** на основание чл. 535 ТЗ сумата от 20 000 лв., дължима по запис на заповед от 10.06.2014 г., с падеж 10.10.2014 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 140 лв. - разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника С. К. И., с оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел за недоказан факта, че процесният запис на заповед е издаден във връзка със сключен между страните договор за наем на строително скеле, както и че записът на заповед от 11.11.2014 г. не включва в себе си задължението по записа на заповед от 10.06.2014 г. Според въззивника, показанията на свидетелите С. и К. по категоричен начин установяват договореностите между страните, във връзка с които е бил издаден процесният запис на заповед от 10.06.2014 г. – договор за наем на строително скеле.

И двамата свидетели заявяват, че познават ответника и извършваната от него дейност, че му се е наложило да задържи строителното скеле още няколко месеца, което наложило да бъде удължен срокът на договора за наем с ищеца, както и да бъде увеличен размерът на наемната цена, че ищецът е предложил на ответника да унищожи издадения в негова полза предходен запис на заповед от 10.06.2014 г. за сумата от 20 000 лв. и ответникът да издаде 1 нов запис на заповед, включващ съществуващото задължение от 20 000 лв., заедно с допълнително договорения наем в размер на 3 000 лв., или новият запис на заповед да бъде издаден общо за сумата от 23 000 лв., както и че при среща между страните ищецът казал на ответника, че е забравил да вземе първия запис на заповед, но обещал да го унищожи, за което ответникът не възразил. Свидетелските показания са безпротиворечиви, логични, последователни, обективни и достоверни, както и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка се сочи, че в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, което е съществено процесуално нарушение, с позоваване на практика на ВКС. Фактът, че задължението по процесния запис на заповед от 10.06.2014 г. за сумата от 20 000 лв. е било включено в издадения по-късно от ответника запис на заповед от 11.11.2014 г. за сумата от 23 000 лв. и това задължение ответникът е заплатил напълно по изпълнително дело № 20168500402082 по описа на ЧСИ А.Б., се доказва посредством верига от косвени доказателства, от съвкупната преценка на които се обосновава еднозначно този извод – така и решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 198/10.08.2014 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 223/16.11.2016 г. по гр. д. № 1626/2016 г. на ВКС, I г. о. и др. В противоречие с цитираната практика съдът е приел, че пълното доказване не може да бъде извършено и чрез косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт, както е в случая. Твърди се, че решението е постановено и при превратно тълкуване на приетите писмени доказателства – запис на заповед от 11.11.2014 г. с падеж 02.02.2015 г. за сумата от 23 000 лв., заповед за изпълнение на парично задължение от 06.01.2016 г. и изпълнителен лист от 09.06.2016 г., издаден по гр. д. № 79874/2015 г. по описа на СРС, 82 състав за сумата от 23 000 лв., постановление за прекратяване от 28.04.2017 г. на изпълнително дело № 20168500402082 по описа на ЧСИ А.Б., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 79874/2015 г. по описа на СРС, 82 състав, поради плащане през м. април 2017 г., писмо от електронна поща, от което се установява, че на 11.07.2017 г. ответникът е уведомил ищеца, че в края на месец април е заплатил цялата сума за скелето, поради което го моли да прекрати изпълнителното дело. На следващо място се поддържа, че не са представени доказателства, че процесният запис на заповед от 10.06.2014 г. е бил предявен за плащане на падежа или по-късно, същият не е предявен за плащане до изтичане на една година от падежа, поради което вземането на ищеца е погасено по давност. Приетата нотариална покана не е връчена на ответника, не е доказано и че с нея записът на заповед е предявен за плащане. Неоснователно съдът не е взел предвид, че записът на заповед от 10.06.2014 г., с падеж 10.10.2014 г., не съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което е недействителен и не поражда задължения за ответника. В заключение се сочи, че съдът не е обсъдил всички доказателства, от които се установява, че във връзка с едни и същи договорни отношения ищецът е образувал две граждански дела и е осъдил ответника два пъти за едно и също задължение. Поради изложеното се моли за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца В. И. С., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че въззивникът не е доказал, че процесната сума представлява дължимо плащане по договор за наем на скеле. Сумата е предоставена на ответника въз основа на записа на заповед, а не въз основа на каузални правоотношения. Свидетелката С. не е пряк и непосредствен свидетел на отношенията между страните, освен това е служебно зависима от ответника, а другият свидетел заявява, че при разпита му е станало известно, от адвокатката на ответника, че има запис на заповед.

В случая ответникът не е провел пълно доказване, че процесният запис на заповед е издаден по повод сключен между страните договор за наем на скеле, поради което следва да се приеме за недоказан в обективната действителност соченият факт. В решението си първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е тълкувал събраните в хода на производството доказателства, като е посочил и тяхната относимост към предмета на спора.

При разглеждане на записа на заповед се установява, че той съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Оспорва се и твърдението, че вземането по записа на заповед е погасено по давност, с позоваване на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Сочи се, че във връзка с процесния запис на заповед е образувано гр. д. № 79873/2015 г. по описа на СРС, 73 състав, като въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.07.2016 г. е издаден изпълнителен лист от 10.11.2016 г., които са обезсилени с определение № 16273/02.07.2019 г. по ч. гр. д. № 4052/2019 г. по описа на СГС, на основание чл. 423, ал. 3, вр. с чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, т. е. в периода от 2015 г. до 2019 г. давност не е текла, съответно към датата на подаване на исковата молба вземането не е погасено по давност. Предвид изложеното се моли за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

Софийски градски съд, след като прецени оплакванията на въззивника и доводите на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ – за осъждане на ответника С.

К. И. да заплати на ищеца В. И. С. сумата от 20 000 лв. – дължима по запис на заповед от 10.06.2014 г., с падеж 10.10.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е издал в негова полза запис на заповед за сумата от 20 000 лв. Заявява, че ценната книга е редовен от външна страна документ и съдържа всички реквизити по чл. 535 ТЗ. Сочи, че е настъпил падежът по менителничното задължение, който е бил на определена дата, до ответника е отправена и нотарална покана за плащане на процесното задължение, като до настоящия момент плащане не е извършено.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска, като твърди, че задължението, произтичащо от процесния запис на заповед от 10.06.2014 г., е изплатено изцяло още през месец април 2017 г. Твърди, че през 2014 г. се занимавал със строителна дейност (като едноличен търговец, с наименование ЕТ „М.-С. – С. И.“ и в качеството на собственик и управител на „М.С.“ ЕООД), а по повод реконструкция на църква сключил с ищеца договор за наем на строително скеле. Във връзка с договора за наем на строително скеле, на 3

10.06.2014 г. ответникът издал процесния запис на заповед за сумата от 20 000 лв. – договорена като наемна цена за временното ползване на посоченото съоръжение. Към датата на падежа – 10.10.2014 г. строително-ремонтните дейности не били приключили, поради което страните се договорили да бъде удължен срокът на договора за наем, като бъде увеличена наемната цена на съоръжението. Страните се договорили ищецът да унищожи първоначално издадения запис на заповед, като бъде издаден нов за сумата от 23 000 лв., включващ съществуващото задължение от 20 000 лв., заедно с допълнително договорения наем в размер на 3 000 лв. Така бил издаден нов запис на заповед в полза на ищеца от 11.11.2014 г., с падеж 02.02.2015 г. за сумата 23 000 лв., но ищецът не унищожил първоначалния запис на заповед. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 79874/2015 г. по описа на СРС, 82 състав, за сумата от 23 000 лв., дължима по запис на заповед от 11.11.2014 г., ищецът образувал изпълнително дело № 20168500402082 по описа ЧСИ А.Б., с рег. № 850 от КЧСИ, като през месец април 2017 г. ответникът платил изцяло задължението си и с постановление от 28.04.2017 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди, че задължението по записа на заповед от 10.06.2014 г. е включено в задължението по записа на заповед от 11.11.2014 г., което е било изцяло платено през април 2017 г., поради което искът е неоснователен. Навежда и доводи, че записът на заповед не съдържа изискуемите от закона реквизити, ценната книга не му е била предявена за плащане, и че вземането по процесния запис на заповед е погасено по давност.

По делото е приет заверен препис от запис на заповед, издаден на 10.06.2014 г. в гр.

София, с който С. К. И. безусловно и без протест се е задължил да изплати сумата от 20 000 лв. на В. И. С., с посочен падеж на плащане – 10.10.2014 г., място на плащане – гр. София, ж. к. *******, място на издаване – гр. София, ж. к. „******* като по делото не е спорно, че записът на заповед е подписан за издател именно от ответника С. К. И., а съдът е извършил констатация в съдебно заседание на 09.10.2020 г., че е налице идентичност между представения в заверен препис запис на заповед и оригинала на същия от 10.06.2014 г.

Видно от приложените писмени доказателства, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 3092340/21.12.2015 г. във връзка с процесния запис на заповед от 10.06.2014 г. е образувано гр. д. № 79873/2015 г. по описа на СРС, 73 състав, като на основание издадената по него и влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.07.2016 г. е издаден изпълнителен лист от 10.11.2016 г., с който длъжникът С. К. И. е осъден да заплати на кредитора В. И. С. сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 21.12.2015 г. до изплащане на вземането, както и 1 230 лв. – разноски по делото.

Въз основа на частна жалба, подадена от ответника, е образувано ч. гр. д. № 4052/2019 г. по описа на СГС, ТО, като с определение № 16273/02.07.2019 г. е прието възражение на длъжника по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК и са обезсилени заповедта за изпълнение от 22.07.2016 г. по ч. гр. д. № 79873/2015 г. по описа на СРС, 73 състав, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на основание чл. 423, ал. 3, вр. с чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, тъй като 4 длъжникът по време на издаването им не е имал поС.но пребиваване на територията на Република България. Определението на СГС е влязло в сила на 02.07.2019 г., видно от отбелязването в същото.

Разпечатката съдържа 25 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c596660-462b-4965-ad7e-01fd751ade15