Решение № 107 от 14.02.2023, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№107

14.02.2023г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Цветомира Димитрова при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело №

884 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „Джани-08“ЕООД, гр. Хасково срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-127-0093722/18.08.2022г. на Началник отдел“Оперативни дейности“, гр. Бургас в ЦУ на НАП, с която на дружеството, на основание чл. 186, ал. 1, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "Запечатване" за срок от 14 дни на обект-магазин находящ се в гр.***стопанисван от „Джани 08“ЕООД , а на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.

Излагат се съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради постановяването й при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че изложените от административния орган мотиви, обосноваващи срока за прилагане на мярката са бланкетни, неправилни и незаконосъобразни, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на заповедта. ПАМ била израз на административна принуда, поради което във всеки случай следвало да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната в закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следвало да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение б.“а“ на същата норма, мярката „запечатване на търговски обект“ имала превантивно действие. Във всички случаи изводът, че съществувала възможност за противоправно поведение трябвало да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които да може да се изведе категоричен извод, че нарушителят може да извърши друго нарушение.Тези данни следвало да са изведени от конкретна дейност на търговеца.Това било така, тъй като ПАМ била ИАА и като такъв следвало да отговаря на изискванията за форма установени с АПК.С разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК законодателят разписал изискването в акта да се съдържат фактическите и правните основания за неговото издаване. В чл. 186, ал.3 от ЗДДС също било предвидено мярката да се налага с мотивирана заповед. В тежест на органа било да установи всички фактически основания, обусловили необходимостта от налагане на ПАМ и то за конкретния срок. Макар, че при констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС административният орган действал при обвързана компетентност, то по отношение срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения, издателят на акта действал при условията на оперативна самостоятелност и бил длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответният срок на ПАМ. В конкретния случай, това изискване било изпълнено само формално. Липсвали доказателства по делото, а и не се твърдяло от административният орган да са извършени други нарушения от дружеството или да има установени публични задължения, които евентуално да обосноват по-високата обществена опасност на нарушението, да сочат на вероятно поведение/нагласа на дружеството, насочено към нарушаване на финансовата дисциплина и оттам да обосновават по-дълъг срок на запечатване. Напротив, по никакъв начин не било отразено, че се касае за втора поред проверка на жалбоподателя и при първата такава не са установени нарушения на фискалната дисциплина.Това показвало, че дружеството не е системен нарушител, а стриктно били спазени всички законови изисквания по отношение регистрирането и продажбата на стоки. Останалите съображения в атакуваната заповед относно възможността от извършване на ново нарушение и целената превенция били принципни такива относими към всяка принудителна мярка по чл.22 от ЗАНН и не можели да се обвържат със срока, за който тя се прилагала. Липсата на мотиви относно срока на мярката при наличие на материалноправните предпоставки за нейното прилагане , нарушавала принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, а в хипотезата на чл.6, ал.5 от АПК, когато вредите били несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следвало да се въздържа от утежняващият акт. При издаване на заповедта не били взети предвид и възраженията от страна на дружеството – жалбоподател, че от страна на управителя още на 15.05.2022г. е била издадена заповед, с която дал нареждане на всички продавач - консултанти, стриктно да спазват данъчното законодателство, касовата наличност и изискванията на закона, като същите лично са се запознали с посочената заповед. Нарушението очевидно не можело да се вмени във вина на дружеството, доколкото било взело всички мерки за недопускане на нарушения от подобен вид. В този смисъл констатациите в оспорената заповед, че е създадена организация позволяваща част от оборота да не се отчита през фискално устройство и липсвала организация за създаване на условия търговският обект да се ръководи и дейността в него да се организира съобразно изискванията на Наредба Н-18/2006г. на МФ, не отговаряла на обективната действителност.

По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на сторените от жалбоподателя в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен процесуален представител.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“, гр. Бургас чрез пълномощник - в съдебно заседание оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.08.2022г. била извършена проверка от органи по приходите на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - находящ се в гр***, стопанисван от „Джани 08“ЕООД. Осъществена била контролна покупка на стоки на стойност30.00лв, заплатени в брой от проверяващите на лицето продавач – М. С.Т..

За покупката не бил издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство. При проверката била констатирана и разлика в размер на 165 лева между разчетената касова наличност от ФУ и фактическа наличност на парични средства в обекта в размер на 305 лева.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка, сер.АА, № 0093722 съставен в присъствието на продавач-консултантът и управителя на „Джани 08“ЕООД и същия бил подписан без възражения.

На 18.08.2022г. Началникът на отдел“Оперативни дейности“ Бургас, при ЦУ на НАП издал оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка с № ФК-127-0093722/18.08.2022г., с която на основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС е разпоредил налагането на принудителна административна мярка "Запечатване“ на стопанисвания от „Джани 08“ЕООД, гр.Хасково обект - магазин, находящ се в гр.***за срок от 14 дни, а на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС и Забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.

Заповедта била връчена на законния представител на дружеството на 23.08.2022г.

Жалбата до съда е подадена на 31.08.2022г.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото, като писмени доказателства документи съдържащи се в административната преписка.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежната страна, в законоустановения 14-дневен срок при наличието на правен интерес, предвид което е ДОПУСТИМА.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС ПАМ се прилага от орган по приходите или оправомощено от него лице. В чл.187 от ЗДДС е предвидено, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл.

186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето.Т.е. мярката по чл.187 от ЗДДС е пряко свързана с тази по чл.186, ал.1 от ЗДДС и се прилага винаги в случаите, в които се установи наличие на хипотезите на тази норма. Със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. Изпълнителният директор на НАП е делегирал на началниците на отдели“Оперативни дейности“ в дирекция“ОД“ в ГД“ФК“ в ЦУ на НАП правомощия да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед, издателят й е изпълнявал именно тази длъжност.Предвид това обжалваният акт се явява издаден от компетентен орган.

Съставен е в изискуемата писмена форма и съдържа както фактически, така и правни съображения обосноваващи постановения с него правен резултат, които кореспондират помежду си. Посочени са както мотивите на органа да приложи съответният вид ПАМ, така и причините поради които същата е приложена за конкретния срок. Тези съображения са конкретизирани в достатъчна степен, за да може от тях да се изведе волята на административния орган да постанови негативния за жалбоподателя резултат. В случая съображения за издаване на акта се съдържат и в подготвителните за издаването му документи, какъвто се явява и протокол № 0093722 от 17.08.2022г.с приложенията към него, което е допустим начин за мотивиране съобразно ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС. Предвид това не се установява при издаване на оспорваната заповед да са допуснати нарушения на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, а възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни. Дали действително изложеното в заповедта обосновава налагане на съответния вид ПАМ и то за посочения срок, е въпрос касаещ материалната законосъобразност на акта.

При извършената служебна проверка не се установява да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на ЗПАМ, а и наличие на такива не се сочи от жалбоподателя.

По материална законосъобразност на акта:

От данните по делото се установява, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, от ЗДДС, като мотивите на заповедта обосновават наличието на хипотезата на т.1, б.“а“ от същата норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

"а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на ПАМ е установяването на административно нарушение, изразяващо се в неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба . Съдът намира, че от приложените доказателства по делото безспорно се установява, че нарушението е извършено.

В нормата на чл.

118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба

Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №

Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.