Решение № 479 от 09.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........... при участието на секретаря .............. като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20221110134059 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ..........., седалище и адрес на управление: .............. седалище и адрес на управление: .............., седалище и адрес на управление: .............. с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 121, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата в общ размер на 12 657,31 евро, представляваща непогасени девет броя лизингови вноски, падежирали в периода от 20.09.2019 г. до 20.05.2020 г., по договор за финансов лизинг № ............../10.12.2008 г., анекс ............. г., ведно със законната лихва от 12.10.2021 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 20.11.2021 г. по ч.гр.д. № 58371/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.

В исковата молба се твърди, че на 10.12.2008 г. между ............. бил сключен договор за финансов лизинг № .............., по силата на който .............

(лизингодател) поел задължение да придобие право на собственост върху лизингова вещ – превозно средство нов верижен багер, ............... да предостави същата за ползване на ЕТ „И. И.“ ( лизингополучател) срещу възнаграждение, платима на вноски съгласно погасителен план. Твърди се, че в изпълнение на договора лизингодателят бил сключил договор за покупкопродажба на процесната лизингова вещ, която предоставил на лизингополучателя на 11.12.2008 г., за което бил съставен приемопредавателен протокол. На 10.12.2014 г. бил подписан анекс № 2 към 1 договора за финансов лизинг, по силата на който задълженията на лизингополучателя .........били поети от .........., а досегашният лизингополучател се задължил да отговаря за изпълнението на всички задължения по споразумението на основание чл. 121 – чл. 127 ЗЗД в качеството си на солидарен длъжник. Със същото споразумение страните констатирали вида и размера на просрочените задължения, като лизингополучателят ......... и солидарният длъжник .......... се задължили да ги погасят съгласно приетия нов погасителен план. На 26.05.2017 г., поради неизпълнение на поетите задължения от страна на лизингополучателя, бил подписан анекс № 3 за разсрочване на задълженията съгласно нов погасителен план.

Първоначално лизингополучателят изпълнявал договорните си задължения, но впоследствие преустановил плащанията и изпаднал в забава, като останали непогасени девет броя лизингови вноски за главница, падежирали в периода от 20.09.2019 г. до 20.05.2020 г., в общ размер на 12 657,31 евро с ДДС. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 58371/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на „...........“, като в срока по чл. 131 ГПК същите са подали общ писмен отговор чрез адв. В. К..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. В отговорите на исковата молба (с идентични доводи) се сочи, че изискуемостта на вземането било обусловено от настъпването на друго обстоятелство, а именно лизингодателят бил реализирал продажба на върнат лизингов обект, поради което била налице хипотезата на чл. 13.1. от анекс № 3 към договора за финансов лизинг № ............../10.12.2008 г. Сочи, че за връщането на лизинговия обект на 08.06.2021 г. бил съставен приемопредавателен протокол, подписан от ........... (лизингополучател) и .............

(лизингодател). Същият лизингов обект бил продаден от лизингодателя на 18.08.2021 г. за сумата от 27 600,00 лв. с ДДС. Твърди, че при продажбата на лизинговата вещ не била извършена оценка на същата, както и че лизингодателят не го уведомил нито за продажбата, нито за оценката (в случай, че има такава), а вместо това подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени 2 доказателства – договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № ............../10.12.2008 г. и Приложение № 1 към него, се установява, че на 10.12.2008 г. между ищеца ............. и ответника .......... е бил сключен договор за финансов лизинг, по силата на който ищецът като лизингодател се е задължил да придобие правото на собственост върху пътно превозно средство – нов верижен багер,............., който да предаде за възмездно ползване на лизингополучателя срещу задължение на последния да заплати възнаграждение, платима на вноски съгласно погасителен план – Приложение № 2, представляващ неразделна част от договора. От представения по делото погасителен план е видно, че уговорената лизинговата цена е в размер на 144 713,27 евро, при първоначална встъпителна вноска в размер на 23 928,46 евро с ДДС и 60 месечни лизингови вноски в общ размер на 120 785,05 евро, включващи главница в размер на 79 761,54 евро и възнаградителна лихва в размер на 20 892,47 евро, при годишно оскъпяване от 4,12%. От представения погасителен план е видно, че месечната погасителна вноска е в размер на 1 913,38 евро, платима на 26-то число на съответния месец, първата от които платима на 26.12.2008 г. а последната – на 26.11.2013 г., а остатъчната стойност е в размер на 5 982,12 евро.

Видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол от 11.12.2008 г., на посочената дата лизинговата вещ е била предадена от ищеца ............. на ответника .........., като лизингополучателят е потвърдил, че приема лизинговия обект във функционално и годно за ползване състояние.

Като писмено доказателство по делото е приет анекс № 2 към договор за финансов лизинг № ............../10.12.2008 г. Същият е сключен на 10.02.2014 г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите с рег. №............... с район на действие СРС между ............., „.............. Видно от посочения анекс страните по него са постигнали съгласие всички права и задължения (както вече възникналите задължения, така и бъдещите такива) на лизингополучателя по договора за финансов лизинг № ............../10.12.2008 г. – ......., както и по посочения анекс, да се прехвърлят на .........., който занапред да се счита за лизингополучател, а досегашният лизингополучател –............, се задължил в качеството на солидарен длъжник на основание чл. 101 ЗЗД и при условията на чл. 121 – чл. 127 ЗЗД да отговаря солидарно с новия лизингополучател - ........... за изпълнението на всички задължения лизингополучателя така, както са уговорени от момента на възникването им до окончателното им погасяване, като се задължил при неспазване на условията на договора от лизингополучателя да изплати задължението при същите условия.

В т. 1 от анекс № 2 страните констатирали, че към датата на сключването му, лизингополучателят е в просрочие за плащане на изискуеми задължения по договора, които определени към 30.01.2014 г., са както следва: просрочена главница в размер на 23 946,20 евро; неустойка за забава в размер на 1 089,22 евро; редовна вноска по погасителен план за текущия период в размер на 1 330,64 евро и други задължения в размер на 700,48 евро. В т. 2.1. е 3 посочено, че остатъчната главница без ДДС до края на срока на договора за финансов лизинг е в размер на 36 456,04 евро, а в т. 3 е посочено, че общият размер на задълженията на лизингополучателя по т. 1 и т. 2.1. е в размер на 63 522,58 евро, като съгласно т. 3.1. върху остатъчната главница по т. 2.1 ще бъде начислен ДДС към датата на падежиране на съответната вноска.

В т. 4 от анекс № 2 страните са постигнали съгласие за разсрочване на всички задължения на лизингополучателя, описани в т. 3 и т. 3.1. от анекса, като новият лизингополучател се задължил да ги погаси, ведно с лихвата по т.

5, съгласно подписан между страните нов погасителен план – Приложение № 2.2, което отменя първоначалното приложение № 2.1 към договора за финансов лизинг № ............../10.12.2008 г.

В т. 13.1 от анекс № 2 страните са уговорили, че в случай, че лизингодателят реализира продажба на върнат лизингов обект след разваляне на договора за лизинг или при условията на чл. 10, изр. последно или по правилата на чл. 18 от анекса, респ. след настъпила предсрочна изискуемост, съгласно условията на чл. 16, ал. 3 от анекса, лизингодателят с реално получените от продажбата суми, след приспадане на всички направени от него разходи по изземването, съхранението, поддръжката и прехвърлянето на лизинговия обект, погасява всички свои изискуеми вземания към лизингополучателя, започвайки от остатъчната стойност на обекта. А съгласно т. 13.2 от анекса в случай на осъществена продажба на лизинговия обект по правилата на т. 13.1, лизингополучателят няма да има каквито и да е претенции относно размер и начина на определяне на продажната цена на лизинговия обект, както и относно избора на купувач.

В т. 20 от анекс № 2 .............. е декларирал, че му е предадено държането върху лизинговия обект, че е приел същия без каквито и да е възражения, включително за състояние и комплектност, както и че предаденият лизингов обект отговаря на предназначението за ползване, определено в договора.

Като писмено доказателство по делото е приложен погасителен план – Приложение № 2.2 към договора за финансов лизинг.

Като писмено доказателство по делото е приет анекс № 3 към договор за финансов лизинг № ............../10.12.2008 г. Същият е сключен на 26.05.2017 г. също в писмена форма с нотариална заверка на подписите с рег. .......... с район на действие СРС между ............. като лизингодател, ............... като лизингополучател и ......... като солидарен длъжник. От посоченото споразумение се установява, че във връзка с договора за финансов лизинг, страните по него са уредили отношенията си, като са посочили какви са непогасените задължения на лизингополучателя, произтичащи от договора, какъв е техният вид и размер. В т. 1 от анекса страните са констатирали, че към датата на сключването му, лизингополучателят е в просрочие за плащане на задълженията по договора за финансов лизинг, които изчислени към 04.05.2017 г. са както следва: просрочена главница в размер на 34 865,78 евро;

4 просрочена лихва в размер на 1 285,90 евро; неустойки за забава в размер на 4 688,80 евро; редовна вноска по погасителен план за текущия период в размер на 1 642,12 евро и други задължения в размер на 1 109,67 евро. В т. 2.1 от анекса е посочено, че остатъчната главница без ДДС до края на срока на договора за финансов лизинг е в размер на 12 899,80 евро, а съгласно т. 3.1. от анекса общият размер на задълженията на лизингополучателя по т. 1, т. 2.1 е в размер на 56 492,07 евро, като върху остатъчната главница по т. 2.1 ще бъде начислен ДДС към датата на падежиране на съответната вноска (т. 3.2 от анекса). В т. 4 от анекса страните по него са постигнали съгласие да разсрочат изплащането на всички задължения на лизингополучателя, подробно описани в т. 3.1 и т. 3.2 от анекса, като лизингополучателят се задължил да ги погаси ведно с лихвата по т. 5 от анекса, съгласно подписан между страните нов погасителен план – Приложение № 2.3, което отменя Приложение № 2.2 към договора за лизинг.