Определение № 5007 от 04.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5007 гр. София, 04.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Частно касационно гражданско дело № 20248003104733 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1, вр. чл.274, ал.1, т.2 и чл.248 ГПК.

С определение № 31758 от 05.12.2017 г. по гр. д. № 10793/2012 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молбата на Н. М. Н., обективирана в касационната му жалба и поддържана с молби с вх.№ № 8348 и 8350 от 25.07.17 г., за изменение на въззивното решение от 28.10.2016 г. по гр. д. № 10793/2012 г. на Софийски градски съд в частта за разноските.

Въззивният съд е отказал да уважи направеното от Н. М. Н. искане за намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК на присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение от 1404 лв. на 584 лв. Изложил е мотиви, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид броя на проведените съдебни заседания, размерът на платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерен и не следва да бъде намаляван.

Частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК е подадена от Н. М. Н. чрез адв. Н. Х.

М..

В жалбата се поддържа, че определението по чл.248 ГПК е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав, който не отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд по смисъла на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС и чл.6, ал.1 ЕКПЧ; че е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по друго искане, различно от това, с което е сезиран, както и че било очевидно неправилно. Твърди, че по делото нямало доказателства за това, че разноските за адвокат са направени. Развива оплаквания и доводи, които нямат нищо общо с производството по чл.248 ГПК. Позовава се и на практика на ЕСПЧ и СЕС, която също няма отношение към това производство. Иска да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС по 11 формулирани въпроса.

1

Ответникът в производството „Напоителни системи“ ЕАД не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна.

Определението по чл.248 ГПК не е нищожно. В теорията и в съдебната практика се приема, че съдебен акт, постановен от незаконен състав, е нищожен. Незаконен е този състав, който е формиран в нарушение на процесуалния закон – например когато в състава участва съдия, който не е взел участие в разглеждане на делото; когато вместо петчленен се е произнесъл тричленен състав и др. В настоящия случай няма данни за незаконен състав. Определението по чл.248 ГПК е постановено от тричленен състав на Софийски градски съд. Съставът е формиран след отвод на съдия Д. П., която е била член на състава, постановил въззивното решение по делото, чието изменение в частта за разноските се иска, както и след отводи на други съдии. Неприложима в случая е практиката на СЕС, която разглежда правилата за отвод и самоотвод като гаранции за независимост и безпристрастност на съда по смисъла на чл.47, ал.2 от Хартата на основните права на ЕС, тъй като в случая няма данни за извършено от съда нарушение на чл.22 ГПК. Липсват данни, които да създадат съмнение, че формираният състав не е бил безпристрастен. Нещо повече - в частната жалба не се съдържа такова сериозно оплакване по смисъла на т.46 и т.47 от решение на Съда на Европейската общност /голям състав/ от 1 юли 2008 година по съединени дела C-341/06 P и C-342/ (Chronopost SA и La Poste срещу Union franзaise de l’express (UFEX) и др.), което да предизвика проверка на оплакването за нарушаване на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а оттук и за отправяне на преюдициално запитване за тълкуването на тази разпоредба.

На следващо място въззивното решение не е процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл точно по искането, с което е бил сезиран – за намаляване на присъдените разноски на насрещната страна.

И на последно място – обжалваното определение е правилно. Налице са доказателства за това, че „Напоителни системи“ ЕАД е заплатило адвокатско възнаграждение във връзка със защитата си по делото в размер на 1404 лв. По делото е представена фактура от 19.01.2016 г., удостоверяваща плащането – стр.130 от въззивното производство по гр. д. № 10793/2012 г. на СГС. Правилен е и изводът на съда, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и броят на проведените съдебни заседания заплатеното от „Напоителни системи“ ЕАД адвокатско възнаграждение от 1404 лв. не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 31758 от 05.12.2017 г. по гр. д. № 10793/2012 г. на Софийски градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3