Решение № 165 от 27.08.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Благоевград , 11.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова

Александър Трионджиев при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Г. Василев Мадолев (ОП-Благоевград) като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201200600607 по описа за 2020 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на адв.Ю. като защитник на подсъдимия по НОХД № 858/19г. по описа на Районен съд- Благоевград срещу постановената по цитираното дело присъда № 4865 от 19.06.2020г.

Сочи се във въззивната жалба, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, постановена при съществени процесуални нарушения, включително и такива допуснати на етап досъдебно производство, накърнили правото на защита на подсъдимия, а наложеното наказание- явно несправедливо, като несъобразено с доказателствата по делото. Излагат се подробни съображения, че събраните по делото доказателства са едностранни и че не водят до единствения и категоричен извод както за авторството на деянието и умисъла на дееца, така и за 1 механизма на причиняване на травмите на пострадалия и оръжието на престъплението. Твърди се, че обвинителният акт страда от пороци; че обжалваната присъда е постановена при липса на мотиви, както и че съдът неправилно е приел, че за изпълнение на специалната и генералната превенция се налага въззивникът да изтърпи ефективно наложеното му наказание от 3 години. Твърди се още, че съдът не е обсъдил доказателствата, свързани с получени наранявания в областта на лицето от подсъдимия- дали са -както сочи в показанията си св.Т. - от хвърлена от св.И. кана, или са вследствие на упражненото върху жалбодателя полицейско насилие при задържането му.

Ето защо се иска въззивният съд да отмени атакувания съдебен акт на БлРС и върне делото на РП-Благоевград поради допуснати още на етап ДП процесуални нарушения и с внесения обвинителен акт или да отмени присъдата и постанови нова такава, по силата на която признае жалбодателя за невиновен по вмененото му престъпление. Като последна алтернатива – в случай, че не намери основания да отмени обжалваната присъда на БлРС, се иска от защитата въззивната инстанция да я измени като съобрази наложеното наказание на подсъдимия с обществената му опасност и тази на деянието и приложи разпоредбите на чл.55,НК и чл.66,ал.1,НК.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура –Благоевград предлага присъдата на БлРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а жалбата на подсъдимия- оставена без уважение като неоснователна. Излага доводи, че авторството и механизма на деянието се доказват по несъмнен начин от показанията на свидетелите М.Т., А.Х. и Е.И., а характерът на получените от частния обвинител увреждания –от заключението по СМЕ, като районният съд е изложил подробни доводи кои доказателства кредитира и защо. Прокурорът намира атакуваната присъда и за справедлива, доколкото наложеното на дееца наказание- според него- е съобразено с обществената опасност и характера на извършеното деяние и причинения вредоносен резултат. Развива доводи, че по отношение на изложените в жалбата съображения за допуснати на етап ДП и с внесения обвинителен акт съществени нарушения на процесуалните правила е валидна хипотезата на чл.248,НПК и първостепенния съд е взел становище по тези възражения.

2

Частният обвинител Е.И. не се явява пред настоящата инстанция, представлява се от повереника си –адв.У., която изразява становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна, съобразена с доказателствата по делото, поради което моли да бъде потвърдена.

В с.з. въззивникът Ч. се явява лично и с упълномощения си защитник адв.Ю., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в пледоарията си по същество. В последната си дума жалбодателят сочи, че не е извършил това, за което го обвиняват.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314,НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

Подсъдимият е предаден на съд с обвинителен акт на РП-Благоевград за престъпление по чл.129,ал.2, във връзка с ал.1 на с.чл. от НК. С разпореждане за това съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание за обсъждане на въпросите, визирани в чл.248,ал.1 от НПК, като изрично е цитирал и нормата на чл.248,ал.3,НПК. В проведеното разпоредително заседание адв.Ю. е поставила въпроса за непълноти и неясноти в обвинителния акт, изразяващи се в липса на описание на въпросния нож в обвинителния акт и обстоятелствата, от които прокуратурата извежда, че подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл. На тези възражения районната инстанция е отговорила с определение № 5789 от 19.06.2019г. като ги е оставила без уважение, приемайки, че обвинителния акт не страда от пороци и с него не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване права на подсъдимия. Това определение на БлРС не е било обжалвано и е влязло в сила. В този смисъл и по аргумент от ал.3 на чл.248,НПК окръжният съд намира, че има произнасяне по възражението за допуснати с обвинителния акт процесуални нарушения, настъпила е преклузия и този въпрос не може да бъде поставян отново за разглеждане пред въззивната инстанция. Въпреки всичко и въззивният съд намира, че с обвинителният акт е очертана рамката на обвинението по начин, който дава възможност на подсъдимия да разбере в какво е обвинен.

Умисълът на дееца се извежда от обективните му действия, а те са описани ясно и подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Обстоятелството, че липсва подробно описание на ножа с нищо не накърнява 3 правото на защита на подсъдимия, доколкото ножът, с който е извършено деянието не е открит на местопрестъплението, а при огледа в дома на Ч. са иззети пет ножа, които впоследствие са били обект на експертно изследване и за който от тях липсват категорични доказателства, че е оръжието на престъплението. Т.е. обсъжданият обвинителен акт съдържа ясна формулировка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.

След проведено задълбочено съдебно следствие, в хода на което не са допуснати отстраними процесуални нарушения, съществено накърняващи права на страните, районният съд е постановил осъдителна присъда, с която е признал подсъдимия К. СТ. Ч. за виновен в това, че на 28.01.2018 г. около 01:50 часа в къща, намираща се в с.П., община -гр.С., собственост на Г.Х. и Ц.Х., чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба на Ем. Д. Ив. му причинил средни телесни повреди, изразяващи се в нараняване, проникващо в гръдната кухина - прободно - порезно нараняване в дясната гръдна половина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, заради проникване на кръв и въздух в превралната кухина – хемопневмоторакс и контузия на десния бял дроб, заради което и на основание чл.129,ал.2, във връзка с чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което е постановил да изтърпи при първоначален общ режим –по аргумент от чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.Със същата присъда БлРС е приспаднал – на основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК - при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което К.Ч. е бил задържан по реда на НПК за срок от 72 часа с постановление на прокурор от РП Благоевград, считано от 28.01.2018г., времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 31.01.2018г. до 06.02.2018г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от 07.02.2018г. до 21.04.2018г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел следната фактическа обстановка, възприета и допълнена от настоящата съдебна инстанция:

Подсъдимият К. СТ. Ч. е 38-годишен български гражданин, женен, баща на 4 малолетно дете. Същият е трудово ангажиран, с чисто съдебно минало. Живее в с.П., като със семейството на Г. и Ц.Х. са съседи. Съсед и приятел е и със св.К. Т., на когото гостувал в дома вечерта на 27.01.2018г., където двамата употребили неустановено количество алкохол.

По същото време в дома на свидетелите Г. и Ц.Х. се били събрали домакините, тяхната дъщеря А.Х. и съседите им Й. и С. Т., тяхната дъщеря М.Т. и годеникът й Е.И. и гледали видеозапис от семейно тържество. Около полунощ към тях се присъединили подсъдимият К.Ч. и неговият приятел К.

Т., но изглеждали повлияни от консумирания алкохол и носели кана с мътно вино. Двамата настояли да се пусне музика и след малко подсъдимият издърпал свидетелите М.Т. и баща й Й. Т. да играят хоро. До тях на хорото се хванали и свидетелите К. Т. и А.Х.. Докато играели обаче подсъдимият хванал св.М.Т. за гърдата с думите „ще ти ям цицето“ и я ухапал по лявата буза, след което тя –наранена и обидена от поведението на жалбодателя седнала на пейката до приятеля си-св.И.. Въззвникът обаче насочил агресията си към св.Й. Т., когото също ухапал по бузата и започнал пред съпругата му да му прави сексуални намеци /“Стринко, тая вечер ще го еба“/. Обиден от поведението на подсъдимия, св.Й. Т. си тръгнал. Междувременно св.К. Т., който седял на масата, нарочно обърнал чаша с вино, а след това ударил в масата чиния с храна с думите „Тая вечер откачам". Тогава св.М.Т. му казала да се успокои, ако не- да повика съпругата му Розалия да го укроти. Тази реплика ядосала св.Кр.Т. и подсъдимия и последният с думите „на кой ще звъниш, бе боклук?!“, блъснал силно масата към св.М.Т., като така я ударил по корема, след което св.К. Т. й нанесъл два юмручни удара в областта на лицето. Към него се присъединил подсъдимият, който също ударил със сила неколкократно св.М.Т. в областта на главата, докато приятелят й –св.Е.И. се опитвал да я защити, като я избутал настрани и отблъсквал ударите на нападателите. От ударите едната обица и очилата на св.М.Т. паднали на пода.

Сбиването предизвикало суматоха и домакинът –св.Г. Т., който още когато пристигнали в дома му подсъдимия и св.Кр.Т., си отишъл в стаята и бил легнал, се събудил от шума и от виковете на съпругата си да стане, че „тия ще ни изтепат“. Св.Г. Х. станал, отишъл в дневната, успял да разтърве подсъдимият и К. Т. от св.М.Т. и св.И. и първите двама си тръгнали от дома 5 му.

Св.Г.Х. отново отишъл да си легне и в дневната останали свидетелите Й.Т., която седяла до печката в шок от случилото се, св.М.Т. и св.А.Х., които пушели цигари с лице към вратата и свидетелите И. и Цв.Х.,, които се били навели да търсят по пода очилата и обицата на М. и били обърнати с гръб към вратата на стаята. В този момент в стаята влезли под.К.Ч. и св.К. Т., като първият държал в ръката си нож - среден по размер с тъмна дръжка.

Приближил се към св.Е.И. и нанесъл със замах силен удар в гърба му. Ударът попаднал в дясната половина на гръдния кош, острието проникнало през дрехите в тялото на пострадалия, преминало в шесто междуребрие с дължина около три сантиметра и проникнало в белия дроб. От силата на удара св.Е.И. залитнал напред и изпитал силна болка в областта на нараняването, без първоначално да разбере, че е ударен с нож, обърнал се и видял зад себе си жалбодателя, който държал в ръката си ножа с окървавено острие, а до него стоял К. Т. и се смеел. Св.И. разбрал, че е ударен с нож, прилошало му, залитнал и бил задържан от св.А.Х., за да не падне на земята. Тя му помогнала да седне на стол, а през това време подсъдимият и св.К. Т. излезли от стаята и напуснали къщата.

Свидетелите М.Т. и Ц. Х. се опитали да помогнат на частния обвинител, чието състояние бързо се влошавало - бил пребледнял, изпотен, устата му се пълнела с кръв, губел силите си, от раната на гърба течала кръв, която свидетелите опитвали да спрат с кърпа, която притискали към раната.

Междувременно свидетелите М.Т. и А.Х. се обадили на телефон 112 за да потърсят помощ, като обяснили какво се е случило с Е.И.. На местопроизшествието били изпратени дежурните полицейски служители – свидетелите М., С. и П., които на място установили свидетелите С. и М. Т., А. и Ц. Х. и Е.И., който бил в кръв с порезна рана на гърба. След полицейските служители пристигнал екип на ЦСМП-Благоевград, който с линейка транспортирал св.И. до хирургично отделение на МБАЛ-Благоевград, където той по спешност бил опериран на 28.01.2018г. Изписан бил след седмица, след което три месеца спазвал ограничен режим на движение и работа и вземал болкоустокоителни лекарства. Най-трайната последица от случилото се за св.Е.И. бил страхът, който изпитва, загубата на спокойствие и 6 безсънието, за които той приема назначена му от специалист лекарствена терапия.