Определение № 262921 от 31.05.2021, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 31.05.2021 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1508 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

На 07.10.2020 г. е обявен в търговския регистър по партидата на „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД /в несъстоятелност/, изготвен списък на приети вземания от синдика, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.

По реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило в съда възражение с вх. № 274496/16.10.2020 г. /подадено по пощата на 14.10.2020 г./ от Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц. срещу включване в списъка на приети вземания на вземането на „Ф.Ф.“ ЕООД, на вземането на Р.Г.К., както и срещу посочената от синдика поредност на вземанията на работниците и срещу включването в списъка на конкретно посочени вземания на Национална агенция за приходите.

Със становище от 02.11.2020 г. синдикът Л.И.И. счита възражението срещу включването на вземането на „Ф.Ф.“ ЕООД за основателно. Твърди, че след издаване на изпълнителя лист на 14.07.2015 г. по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1253/2015 г. на ВдРС до датата на предявяване на вземанията от дружеството 14.09.2020 г. е изминал период по-дълъг от пет години. По отношение възражението срещу включване като прието вземането на Р.Г.К., счита същото за неоснователно. Посочва, че изложените факти за роднинство на Р.Г.К. с управителя на длъжника не водят до нищожност на придобивното основание, на което кредиторът основава вземането си. Твърди, че вземането за договорни лихви в размер на 5 239 лева към 30.05.2018 г. и за просрочени такси от 319,07 лева не е погасено по давност, тъй като не е изтекъл 3 годишния давностен срок, още повече, че на 11.09.2018 г. Р.Г.К. е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ, поради което счита, че давността е прекъсната. Счита, че възражението в частта относно поредността на вземанията на работниците е неоснователно. Посочва, че не са представени доказателства за вписване на запор по реда на ЗОЗ и върху какво е наложен този запор.

Обосновава, че чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ е категоричен, че с тази привилегия се ползват вземания, произтичащи от трудови правоотношения – трудови възнаграждения и лихви върху тях. Разноските, направени по образуване и движения на граждански и изпълнителни дела не произтичат от трудови правоотношения, а по правоотношения възникнали между кредитора и съответните органи на власт. Относно възражението, че вземанията на НАП не е по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а е по т. 4, посочва, че публичните вземания, възникнали по влезли в сила разпореждания, издадени от Фонд „Гарантиране вземания на работници и служители“ са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, тъй като държавата не следва да бъде поставена в по-неблагоприятно положение от частноправните субекти, чиито вземания е удовлетворила, поради което и в тази част възражението е неоснователно. Твърди, че по възражението, че наказателното постановление от 14.07.2017 г. е погасено по давност, следва да се съобрази, че липсват доказателства за дата на влизане в сила на същото, поради което счита, че не следва да бъде уважавано възражението в тази част.

В съдебно заседание възразилите кредитори поддържат подаденото възражение.

Кредиторът Р.К. оспорва възражението. Заявява, че има сключен брак от 1986 г. с В.К.. Счита, че към молбата, с която е предявил в производството по несъстоятелност вземането си, е приложил всички необходими документи за неговото установяване.

Кредиторът Национална агенция за приходите заявява, че оспорва възражението. По отношение на наказателното постановление твърди, че вземанията по наказателното постановление не са погасени по давност, тъй като не става дума за глоба, а за имуществена санкция. Оспорва възражението и в останалата част.

Съдът, като взе предвид изготвения от синдика списък, постъпилото възражение, становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Подаденото възражение от Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц. е допустимо, тъй като списъкът на приети вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е обявен в търговския регистър на 07.10.2020 г., а възражението е подадено по пощата на 14.10.2020 г., което е в законоустановения седмодневен срок.

Кредиторите възразяват срещу включване на вземанията на „Ф.Ф.“ ЕООД в списъка с приети вземания, на вземането на Р.Г.К., както и срещу посочената от синдика поредност на вземанията на работниците и срещу включването в списъка на конкретно посочени вземания на Национална агенция за приходите.

1. По отношение възражението, подадено от Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц., представлявани от адв. Д., срещу включване в списъка на приетите вземания на вземането на „Ф.Ф.“ ЕООД.

Възразилите кредитори считат, че включеното вземане на

„Ф.Ф.“ ЕООД в списъка с приети вземания е погасено по давност, считано от датата на издаване на изпълнителния лист 14.07.2015 г. до датата на подаване на молбата пред съда по несъстоятелност 14.09.2020 г.

Видно е, че с молба вх. № 260249/14.09.2020 г. по настоящото дело „Ф.Ф.“ ЕООД е предявило в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземане, произтичащо от изпълнителен лист, издаден на 14.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1253/2015 г. на Районен съд Видин. Към молбата е приложено копие на изпълнителния лист от 14.07.2015 г., както и молбата за образуване на изпълнително производство с вх. № 063756/20.07.2018 г. на ЧСИ Н.М..

С молбата за образуване на делото взискателят „Ф.Ф.“ ЕООД е поискал да се образува изпълнително производство срещу длъжника „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД, въз основа на издадения на 14.07.2015 г. изпълнителен лист. Със същата молба от 20.07.2018 г., на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнението.

На първо място следва да се съобрази, че безспорно погасителната давност е институт на материалното право, който се свързва с изтичане на определен, установен от закона период от време – давностен срок, след който правото на кредитора да иска принудително реализиране на своето право се погасява. Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД предвижда, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, дори и и да е знаел за давността. Това е така, тъй като се погасява единствено правото на кредитора да иска принудително реализиране на своето вземане, но не и задължението, което продължава да съществува в същия вид, обем и модалитети, но без възможност за принудителното му събиране. Ето защо задължението може да бъде изпълнено валидно от длъжника и след изтичане на давностния срок, включително и принудително, ако длъжникът не се позове в срок на давността. В теорията и в съдебната практика погасителната давност се определя като право на длъжника да осуети с волеизявление пред компетентния съдебен орган правото на иска на кредитора или правото на принудително изпълнение.

Погасителната давност е установена в интерес на длъжника, който позовавайки се на бездействието на своя кредитор в давностния период би могъл да осуети уважаването на предявен срещу него осъдителен иск. В този смисъл погасителната давност ползва пряко длъжника – така решение № 320 от 17.06.2010 г. по т.д. № 161/2009 г. на ІІ Т.О. на ВКС, но не и третите, външни за конкретното облигационно правоотношение лица. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, съгласно която давността не се прилага служебно.

Ето защо правните последици на давността, съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика, могат да бъдат постигнати единствено въз основа на наведено в срок и по установения ред възражение от страна на длъжника, като страна по материалното правоотношение. Не следва да се разглежда възражение на друг кредитор, който е чужд за облигационното отношение. Този извод не се променя и от обстоятелството, че лицето което се позовава на давността има качеството на кредитор с прието вземане и цели постигане на по-висока степен на удовлетворяване на всички кредитори, чрез намаляване общия размер на приетите вземания. Последното противоречи на основния принцип на производството по несъстоятелност – справедливо удовлетворяване на всички кредитори, тъй като понятието справедливост по необходимост предполага установяване на действителния размер на задълженията на длъжника. Освен това в производството по несъстоятелност изрично са уредени изключенията, при които кредитор може да упражни права на длъжника – чл. 645, ал. 3 ТЗ и чл. 647 ТЗ и то само при доказано бездействие на синдика – аргумент от чл. 649, ал. 1 ТЗ. Ето защо възражението на кредиторите за изтекла погасителна давност по отношение вземането на „Ф.Ф.“ ЕООД е несъстоятелно.

На второ място не се установява възражението за изтекла давност да е основателно. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

В случая преди да изтече предвидената за вземанията давност е подадена молба за образуване на изпълнително дело, в което се съдържа искане за възлагане по чл.

18 ЗЧСИ, т.е. изпълнителното производство е образувано по редовна молба, поради което следва да се приеме, че давността е прекъсната на основание чл. 116, б.

„в“ ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗСЧИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Следователно подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, както е в конкретния случай, прекъсва давността. Ето защо давността за вземанията на „Ф.Ф.“ ЕООД присъдени с изпълнителен лист от 14.07.2015 г. следва да се счита прекъсната с образуване на изпълнителното дело на 20.07.2018 г.

Предвид изложените съображения възражението в частта, в която е оспорено включването на вземанията на „Ф.Ф.“

ЕООД в списъка с приети вземания, е неоснователно и следва да се остави без уважение.

2. По отношение възражението, подадено от Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц., представлявани от адв. Д., срещу включване в списъка на приетите вземания на вземането на Р.Г.К..

Възразилите кредитори считат, че вземанията на Р.Г.К. не следва да бъдат приети в производството по несъстоятелност, тъй като произтичат от договор за цесия от 30.05.2018 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Р.К., който е нищожен. Поддържат, че договорът за цесия е нищожен като сключен без основание и като привидна сделка.

Твърдят, че сделката е недействителна и на основание чл. 647, ал. 1 ТЗ. В случай, че не се уважи възражението за нищожност, твърдят, че вземанията за лихви и такси към 30.05.2018 г. са погасени по давност, поради което неправилно са прието в списъка от синдика.

Видно е, че с молба с вх. № 261715/18.09.2020 г. Р.Г.К. е предявил вземанията си, произтичащи от договор за цесия.

От приложените към молбата и неоспорени доказателства безспорно се установява, че на 06.10.2016 г. между „Юробанк България“ АД и „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД е сключен договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № BL 56961/06.10.2016 г. Размерът на кредита е 100 000 лева. За обезпечаването му е уреден залог по Закона за особените залози върху вземания на длъжника, към НЗОК, произтичащи от конкретно описани договори. Залогът по ЗОЗ е вписан в Централния регистър на особените залози под № 2016101402507. С договор за цесия от 30.05.2018 г. банката прехвърля на Р.Г.К., в качеството му на нов кредитор – цесионер, своето вземане към длъжника „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД, като към 30.05.2018 г. прехвърленото вземане е в общ размер на 53 174,97 лева. Видно е от приложената справка, че договорът за прехвърляне на вземания е вписан в Централния регистър на особените залози под № 2018060800926. Установява се, че на 11.09.2018 г. на основание чл. 32, ал. 1 ЗОЗ Р.Г.К. е вписал пристъпване към изпълнение върху вземанията на дружеството по договорите с НЗОК. Пристъпването към изпълнение е вписано в Централния регистър на особените залози под № 2018091101027.