Акт от 31.07.2020, Районен съд - Сливен

Съд: Районен съд - Сливен
Дело: 4228/2019
Подписан: 31.07.2020
В сила: 11.09.2020

Цитирани разпоредби

чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Е Ш Е

Н И Е

№ 776 гр.С., 31.07.2020 година.

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ПЕТЯ МАНОВА при секретаря В.К., като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 4228/2019 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 18.01.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение № 2) с ответника М.А.Д..

На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в размер на 2598,37 лв. В чл. ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 2000 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 278,40 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искане и декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 278,40 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7. ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита, се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. В случаите когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми, средствата се превежда от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „живот” в размер на 158,40 лв. и застраховка „Безработица” в размер на 161,57 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 3424,24 лв., която сума е разсрочена на 24 погасителни месечни - 23 вноски всяка в размер на 142,68 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 142.60 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 28,04 % (чл. 9. ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 25.06.2018 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 25.06.2018 г., 25.07.2018 г. и 25.08.2018 г.

Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приложената обратна разписка за доставка на пратка длъжникът М.А.Д. е търсен на посочените в договора за потребителски кредит адреси. Уведомлението за предсрочна изискуемост е получено от адресата.

Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, задължението на М.А.Д. по Договора, е било в размер на 2853,66 лв. (2258,87 лв. главница и 594,79 договорна лихва).

Предвид изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М.А.Д. в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № ********** от 18.01.2018 г. дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД в качеството му на Кредитодател по същия договор, сума в общ размер 2946,54 лв., от които: 2258,87 лв. главница, 594,79 лв. договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 26.08.2018 г., 92,88 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.06.2018 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

В условията на евентуалност, се моли съда в случай, че бъде отхвърлен иска с правно основание чл. 422 ГПК, да постанови решение, с което да осъди М.А.Д., че дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД за сума в общ размер на 790,14 лв., представляваща главница за периода от 25.08.2019 г. до 25.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските по настоящото и заповедното производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил Отговор от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. Д.Н.Д., който счита предявения иск за допустим, но частично основателен.

Не оспорва сключения договор за паричен заем и неговата валидност. Не оспорва изпълнението на договора от страна на кредитора. Сочи, че няма данни договорения кредит в размер на 2000 лв. да не е бил усвоен от длъжника, като в тази му част предоставя преценката за основателност на съда в съответствие с представените доказателства.

Счита, че искът е неоснователен досежно претенцията за лихви и допълнителни плащания за пакет услуги, представляващ част от договора. Счита, че клаузите на договора, с които се договаря дължима възнаградителна лихва и пакет услуги към договора за кредит към договорената главница са нищожни поради противоречие с добрите нрави, поради което се моли съда да прогласи нищожността на клаузите в договора относно дължимата лихва по кредита и пакета услуги, съпътстващи кредитирането и да отхвърли иска в частта касаеща задължението по кредита над дължимата главница.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния му представител, в която моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, като основателни и доказани.

Ответникът се представлява от особен представител, който поддържа доводите за наличието на неравностойни клаузи. Моли съда да отхвърли предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На

18.01.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение № 2) с ответника М.А.Д., на основание на който е предоставена сума в размер на 2598,37 лв. В чл. ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 2000 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 278,40 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искане и декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 278,40 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7. ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита, се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. В случаите когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми, средствата се превежда от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „живот” в размер на 158,40 лв. и застраховка „Безработица” в размер на 161,57 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 3424,24 лв., която сума е разсрочена на 24 погасителни месечни - 23 вноски всяка в размер на 142,68 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 142.60 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 28,04 % (чл. 9. ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е видно, че към момента на подаване на заповедта по чл.

417 от ГПК – 29.11.2018 г., изплатената сума от длъжника М.А.Д. по Договора за потребителски кредит, до 25.08.2018 г. е в размер на 570,58 лева, в т.ч. главница по договор за заем – 339,50 лева и лихва – 231,08 лева. Остатъкът от задължението по договора за паричен заем е в размер на 2946,54 лева, произтичащо от: главница – 2258,87 лева, договорена лихва – 594,79 лева и обезщетение за забава – 92,88 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предмет на иска е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и тъй като ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

На 30.11.2018 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумата 2 258.87 лева главница, представляваща изискуемо вземане по договор за потребителски кредит от 18.01.2018 г., сумата 594.79 лева договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 26.08.2018 г., обезщетение за забава за периода от 25.06.2018 г. до 14.11.2018 г. в размер на 92.88 лева.

Безспорно се установи в производството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит на 18.01.2018 г., по силата на който кредиторът е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1. т. 7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му.

Не се оспорва сключения договор за паричен заем и неговата валидност.

Кредиторът се позовава на предсрочната изискуемост при подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Уведомлението за настъпила предсрочна изискуемот на кредита , поради просрочие в изплащането на трирвноски е връчено на кредитополучателя на 25.10.2018 г. с писмо с обратна разписка, връчена лично на ответника.

Следва да се отчете обстоятелството, че част от вноските са падежирали преди заявлението, други преди подаване на исковата молба, а трети падежират в хода на процеса и стават изискуеми. Падежът на последната погасителна вноска е 25.01.2020 г., т. е към датата на приключване на съдебното дирене са падежирали всички дължими вноски.

Оспорва се от особения представител на ответника като неоснователна исковата претенция за заплащане на включената в главницата сума за пакет услуги оценка на риска, разходи по кредита др. както и дължимата годишна лихва. Счита, че са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.

Тъй като се касае сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на ВКС на РБ, исковият съд дължи извършването на служебна проверка по валидността и действителността на договора за потребителски кредит, неговото съдържание, както и дали са налице неравноправни клаузи, които да водят евентуално до недействителност респективно до нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит. Извършването на служебна проверка относно наличие на противоречие на договора на императивни материално-правни разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се позовава на наличието на такива пороци в документа.