Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1767 от 17.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8955/2025
Вид
Решение № 1767
Подписан
17.03.2026
В сила
17.03.2026
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.223 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1767 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100508955 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на третото лице-помагач и ответник по предявения обратен иск „Пътища и съоръжения“ ЕАД срещу решение от 23.05.2025 г. по гр.д.

№34656/2023 г. на Софийския районен съд, 54 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Столична община на основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.258 ЗЗД стойността на вредите, претърпени от Столична община в резултат от виновното неизпълнение на задължението на „Пътища и съоръжения“ ЕАД по сключен между страните договор №СО15-РД-55-241/27.04.2015 г. да поддържа изправна пътната настила по ул. „Жак Дюкло“ към 20.02.2019 г., равняваща се на сумите, присъдени с настоящото решение по предявените срещу Столична община искове с правно основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, както следва: сумата от 650,40 лв., представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено от „ЗАД Армеец“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** вследствие на ПТП от 20.02.2019 г., настъпило на общински път - ул. ****, в посока към ул.

„Рояк“, в т.ч. ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.06.2023 г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 202,44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 22.06.2020 г. до 22.06.2023 г., при условие, че тези суми бъдат изплатени от Столична община в полза на „ЗАД Армеец“ АД, както и разноски по предявения обратен иск.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Сочи, по делото не е установено, че процесното ПТП е настъпило на сочения пътен участък и при сочения механизъм. Поддържа, че не е налице неизпълнение по процесния договор за поддръжка и текущ ремонт. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения обратен иск. Не претендира 1 разноски.

Въззиваемата страна Столична община в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ответника Столична община и от третото лице-помагач „Пътища и съоръжения“ ЕАД в частта, в която са уважени предявените главни искове с правно основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, поради което е решението е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Обратният иск винаги се предявява като евентуален – ако бъде уважен първоначалния иск. Доколкото съдът е достигнал до такъв извод, то се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения от ответника Столична община срещу третото лицепомагач обратен иск.

Доколкото обжалваното решение е влязло в сила в посочената по-горе част относно уважените главни искове, то и третото лице-помагач и ответник по предявения обратен иск е обвързано от мотивите на съдебното решение в частта относно фактическия състав на главните искове. Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл.223 ал.2 ГПК обвързва по задължителен начин страните и съдът, пред която е висящо делото между подпомагащата и подпомаганата страна, поради което третото лице помагач-ответник по предявения обратен иск не може да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по главните искове. Ето защо, не следва да бъдат обсъждани доводите на въззивника, касаещи настъпването на процесното ПТП, респ. мястото и механизма му, тъй като същите са установени с влязлото в сила съдебно решение.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което съгласно нормата на чл.82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

За основателността на предявения иск следва да се установи, че страните са били обвързани от договор за възлагане на поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична Община – ІV зона, включваща райони „Оборище“, „Сердика“, „Подуене“ и „Нови Искър“, неизпълнение на задълженията на ответното дружество, вида и размера на вредите, настъпили в резултат на това неизпълнение.

2

Съгласно чл.1 ал.1 т.1 от процесния договор, за улиците и булевардите по списъкприложение 6, в които попада и процесният пътен участък, поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в приложение 11 ниво на поддържане, като изпълнителят се е задължил за извърши всички дейности, необходими за постигането на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състояние на пътя, определени от нивото на поддържане. Ето защо, следва да се приеме, че за поддръжката на процесния пътен участък не е било необходимо изрично възлагане за извършване на ремонтни дейности, а ответникът е бил задължен да го поддържа в нормалното му състояние.

Доколкото по делото се установи, че на процесната дата на процесния пътен участък е съществувала необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, то и следва да се приеме, че ответното дружество-изпълнител не е изпълнило задълженията си по договора.

Представения по делото констативен протокол не установява изпълнение на задълженията на ответника за текуща поддръжка към датата на процесното ПТП, а установяват това обстоятелство към датата на съставянето му, която дата е след процесния инцидент, а задължението на ответника е поддръжка на пътната мрежа в състояние, което да гарантира непрекъснато безпрепятствено нейната експлоатация. Освен това, задължението за поддръжка на пътната мрежа в нормалното и състояние включва и задължение за обезопасяване на всички пътни неравности, което също не е сторено.

Поради изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 102,26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №9512 от 23.05.2025 г., постановено по гр.д.

№34656/2023 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Пътища и съоръжения“ ЕАД, ЕИК 121559474, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Евлия Челеби“ №58, да заплати на Столична община, адрес: гр.

София, ул. „Московска“ №33, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 102,26 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ответника „Пътища и съоръжения” АД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4