Решение № 131 от 05.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Русе, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520200137 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ТИГИ 9" ЕООД, ЕИК 205637451, със седалище в гр. Русе, ул. „Стефан Стамболов“ № 58, против Наказателно постановление № 744140-F741641/18.12.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в НАП, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 900 лв. на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

За насроченото съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, вместо него се явява юрк. Б. Г., която счита жалбата за неоснователна. От събраните по делото доказателства се установявало безспорно извършването на нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Направените от служител на дружеството жалбоподател твърдения, че паричните средства са били оставени за заплащане на стока не оневинявало нарушителя, тъй като 1 средствата е следвало да бъдат въведени в касовия апарат. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 17.01.2024 г. чрез куриер, при положение че Наказателното постановление е било връчено лично на представител на нарушителя на 03.01.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 744140-F741641/18.12.2032 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в НАП е издадено против "ТИГИ 9" ЕООД, ЕИК 205637451, за това, че на 20.10.2023 г., в 12,30 ч, при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бар „PR”, находящ се на адрес гр. Русе, бул. „Липник“ № 88, стопанисван от "ТИГИ 9" ЕООД, ЕИК 205637451, било установено, че търговецът "ТИГИ 9" ЕООД не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби/сторно да отбележи всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, тъй като при проверка на касовата наличност се е установило, че дневният оборот, съгласно междинен отчет от ФП, е в размер на 17,04 лв., а фактическата наличност на касата на обекта била в размер на 168,30 лв., съгласно изготвения опис, следователно в паметта на фискалното устройство не била отразена промяна на касовата наличност – въвеждане и/или извеждане на пари от касата. Така била установена разлика между фактическата наличност и тази, разчетена от фискалното устройство, в размер на +151,26 лв. С това била нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.

От разпита на актосъставителя, и от приложените по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 20.10.2023 г., в 12,30 ч, в търговски обект – бар „ PR”, находящ се в гр. Русе, бул. „Липник“ № 88, стопанисван от дружеството жалбоподател 2

"ТИГИ 9" ЕООД, ЕИК 205637451, била извършена проверка от служителите на ТД на НАП – Варна св. М. М. П. и Ж. К. А.. В обекта се предлагали топли и студени напитки, безалкохолни напитки, алкохол, ядки, десерти и други.

Налично било 1 бр. фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, чиято документация и техническо състояние били изрядни. При извършени контролни покупки било установено, че от фискалното устройство се издават фискални бонове. Били разпечатани и представени съответните отчети от фискалното устройство. От междинния дневен отчет било установено, че касовата наличност била 17,04 лв., докато след извършения физически опис на касовата наличност била установена сумата 168,30 лв., т.е. разликата между отразеното във фискалното устройство и реално съдържащите се парични средства била 151,26 лв. Това било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В хода на проверката било констатирано, че при продажба на шоколад „MYKA“ същата неправилно била отразена във фискалното устройство в данъчна група „А“, а следвало същата да бъде отразена в данъчна група „Г“.

Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства едностранно и еднопосочно, като липсват противоречия, които да подлежат на коментиране или изясняване от страна на въззивната инстанция. Фактическата обстановка не се оспорва по същество и от жалбоподателя, като подадената от него жалба против атакуваното наказателно постановление е бланкетна, но въпреки това не изключва съдебния контрол по аргумент от чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314, ал. 1 НПК.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, 3 нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 33, ал.

1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1, вр. чл.

185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, е необходимо да бъде извършено нарушение по чл.

118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане. В настоящия случай на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС е налице издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в която са посочени редица задължения към лицата, използващи фискални устройства. Едно от тях е заложено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, според което извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

В настоящия случай контролните органи на НАП са установили, че фискалното устройство е отчитало касова наличност от 17,04 лв., когато реално в касата са се намирали 168,30 лв. Не са налице данни или доказателства, които да сочат, че тази разлика се дължи на продажба или сторно операция. Съобразно констатациите на актосъставителя е установено, че е допустимо за търговските цели да бъдат въведени допълнителни парични средства в касата, но след това във фискалното устройство трябва същите да бъдат отразени като „служебно въведени“ суми, а това в настоящия случай не е сторено, поради което нарушението се явява доказано, а жалбоподателят не е противопоставил никакви възражения за това дали счита, че деянието е извършено или не или са налице предпоставки, изключващи неговата обществена опасност.

Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

По отношение наказанието в настоящия случай е приложима санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, защото не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че нарушението по чл. 185, ал. 2 ЗДДС не води до неотразяване на приходи. По време на разглеждане на делото пред въззивния съд са настъпили изменения в санкционната норма на чл. 185, ал. 1 ЗДДС досежно предвидените наказания, които са приложими и 4 за нарушението, предмет на настоящото съдебно производство. От 01.01.2024 г. са завишени двойно установените за тези нарушения наказания, поради което в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото действащия към момента на извършване на нарушението закон се явява по-благоприятен, тъй като предвижда наказания в по-нисък размер.

Съдът счита, че така определеното административно наказание „имуществена санкция“ е необосновано определено от наказващия орган в размер към средата, без да бъдат посочени конкретните обстоятелства, смекчаващи и отегчаващи, които да обуславят налагането на наказание в по-висок от предвидения законов минимум размер. Съдът счита, че така наложеното наказание „имуществена санкция“ се явява необосновано и явно несправедливо, тъй като не са налице данни жалбоподателят да е системен извършител на административни нарушения по ЗДДС или да са произтекли някакви конкретни вредни последици. Не са обосновани и конкретизирани никакви отегчаващи отговорността обстоятелства от страна на наказващия орган, които да мотивират налагането на административно наказание в повисок от минималния размер. Единствено като отегчаващо вината обстоятелство може да бъде посочено, че несъответствието между фактическата касова наличност във фискалното устройство и заложената такава в паметта му не е минимална, а е приблизително от около 150 лв., но отново наказващият орган не е обосновал съотнасянето на това обстоятелство към характера на самото административно нарушение и до казва степен е засегната данъчната система, респективно клиенти на заведението и дали се създават предпоставки по този начин и за други нарушения. Поради тези съображения съдът счита, че наказанието „имуществена санкция“ следва да бъде редуцирано до предвидения съобразно действалия по-благоприятен закон минимум от 500 лв. Не са налице предпоставките за приложение на чл.

28 ЗАНН, тъй като освен това нарушение е констатирано друго, а именно неотчитане на конкретна стока в правилната данъчна група. На съда му е служебно известно, че за описаното от актосъставителя в настоящото производство друго нарушение е издадено наказателно постановление, като по жалба на същото дружество жалбоподател е образувано АНД № 136/2024 г. на РС – Русе, приключило с влязло в сила определение, с което жалбата е оставена без разглеждане. Нарушението не представлява маловажен случай, то не разкрива смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на 5 обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Във всички случаи деянието разкрива една и съща обществена опасност и по един и същ начин нарушава установения ред на държавно управление. Деянието не е резултатно и е достатъчно формално да бъде осъществен съставът на административното нарушение, за да възникне административнонаказателната отговорност за нарушителя. Липсата на настъпили вредни последици, която липса е преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не може да се цени едновременно и като едно от основанията за квалифициране на случая като маловажен. Възприемането на тази теза би довело до квалифициране на всички случаи на формални нарушения като маловажни, което обезсмисля наказуемостта за извършени безрезултатни нарушения въобще.

Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложеното административно наказание „имуществена санкция“ бъде редуцирано до 500 лв.

С оглед изхода на делото разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Делото се отличава с ниска фактическа и правна сложност, поради което на наказващия орган се следва юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.