Решение № 49 от 01.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. С., 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Ц. Г. Г. като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600402 по описа за 2025 година Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба от подсъдимия В. Г. И., подадена чрез защитника му - адв. Я. М. от САК, срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 158/2024 г. по описа районен съд К..

С атакуваната присъда подсъдимият В. Г. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършено на 16.10.2023 г., за което на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, и наказание „глоба“ в размер на 500 лв.; на основание чл. 343г НК на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на отнемането на МПС - 16.10.2023 г., като при изпълнение на това наказание е приспаднато на основание чл. 59, ал. 4 НК времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 16.10.2023 г..

С присъдата подсъдимият В. И. е осъден на основание чл. 343б, ал. 5 НК да заплати в полза на държавата сумата в размер на 2 583,00 лв., представляваща равностойността на управлявания от него лек автомобил - м.

„Л.“, модел „Л.“ с рег. № СО ** ** ВН, като на основание чл. 111, ал. 1 НПК автомобилът е върнат на неговия собственик В. В.ова И.а.

На подсъдимия са възложени разноските по наказателното 1 производство: сумата в размер 400,80 лв., платима по сметка на ОД МВР - С..

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия, който чрез своя защитник е подал жалба. С жалбата и депозираното писмено допълнение към нея се предявява искане да се измени атакуваната присъда, като изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода се отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК. Изтъква се като недостатък на обжалвания съдебен акт липсата на мотиви в него относно неприлагането на института на условното осъждане. В подкрепа на заявеното искане се сочи влошеното здравословно състояние на подсъдимия, което не позволява адекватното му лечение в условията на затвора, което се твърди да е останало неотчетено от първоинстанционния съд.

Не се предявява искане за събиране на доказателства от въззивния съд.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска окръжна прокуратура оспорва жалбата срещу първоинстанционната присъда. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е постановил обоснован и справедлив съдебен акт, без да допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Моли присъдата на Районен съд – К. да бъде потвърдена изцяло.

Защитата поддържа жалбата с изложените в нея доводи. Развива изложените аргументи за приложение на чл. 66 от НПК, като посочва, наказанията за деянията, които подсъдимият е извършил преди това, той отдавна е изтърпял. Посочва още, че здравословното му състояние е тежко и при постановяване на съдебния акт, това следва да бъде съобразено с практиката по ЕКПЧОС. Моли за условно осъждане и налагане на пробационна мярка, като бъде взето предвид и това, че няма извършено ПТП, няма пострадали лица, няма и причинени вреди.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, с което е била инициирана диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по глава Двадесет и седма НПК - чл. 371, т. 2 НПК.

Първоинстанционният съд, след като е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил по предвидения процесуален ред по чл. 372, ал. 4 НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, са извършени при стриктно съблюдаване на процесуалните правила и са надлежно документирани в съдебния протокол.

2

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, правилно първоинстанционният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство.

От фактическа страна се установява следното:

На 16.10.2023 г. около 13.05 часа подсъдимият В. Г. И. се движел в с. Г. по ул. „Ц.“, като управлявал МПС - лек автомобил марка „Л.“, модел „Л.“, с рег. № СО ** ** ВН. Дежурният полицейски автопатрул на РУ - К. в състав свид. Х. Г. и свид. И. П. възприел автомобила, който се движел към гр. К. и спрял на средата на пътното платно на ул. „Ц.“ пред № 20. От мястото на водача слязъл подсъдимият В. Г. И.. Полицейските служител отишли до автомобила и се легитимирали пред подсъдимия, след което му поискали документите за самоличност. При осъществения контакт същите установили, че водачът И. бил във видимо нетрезво състояние, поради което бил изпробван от свид. П. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, № ARNA - 0159, което отчело съдържание на алкохол в издишания от обвиняемия въздух - 3.04 промила на хиляда.

За констатираните нарушения на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и бил издаден талон за медицинско изследване № 017953. Полицейските служители съпроводили подсъдимия до ФСМП - К., където бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол.

Подсъдимият отказал да даде проба кръв за химическо изследване, като неговият отказ бил отразен в протокола.

Подсъдимият В. Г. И., с ЕГН:**********, е българин и български гражданин. Роден е на 22.10.1975 г. в с. И., община С.. Същият е женен, със средно образование, безработен и е осъждан.

Приложена по делото е справка от ПП – КАТ, от която се установява, че подсъдимият В. Г. И. е неправоспособен водач на МПС, тъй като е изтекъл срока на валидност на притежаваното от нето СУМПС. Налице са данни за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и за налагани административни наказания в минал период.

Подсъдимият е осъждан (справка за съдимост - л. 37-38 от първоинстанционното производство), както следва:

1. С определение по н.о.х.д. № 100/2009 год. по описа на РС – С., влязло в сила на 13.05.2009 год., подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е било отложено с изпитателен срок от 3 години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Изпитателният срок по това осъждане е изтекъл на 13.05.2012 г. и към тази дата за това осъждане е настъпила реабилитация по право съобразно нормата на чл. 86, ал. 1 от НК;

3

2. Със споразумение по н.о.х.д. № 221/2015 год. по описа на РС - С., влязло в сила на 13.10.2015 год., подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, извършено на 28.07.2015 г., като му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от 1 година, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година;

3. С решение по н.о.х.д. № 12/2016 год. по описа на РС - С., влязло в сила на 25.02.2016 год., подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 09.09.2015 г., като на основани чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 100 лева.

Тук следва да се отбележи, че деянието, за което подсъдимият е осъден със споразумение по н.о.х.д. № 221/2015 год. и това, за което е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК по н.о.х.д. № 12/2016 год., и двете по описа на РС – С., са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В този случай, предвид разпоредбата на ал. 7 на чл. 78а НК, не е имало правна възможност за приложението на чл.78а от НК - поради наличието на множество престъпления по смисъла на чл. 25, ал. 1 НК;

4. Със споразумение по н.о.х.д. № 366/2016 г. по описа на РС - С., одобрено и влязло в сила на 29.11.2016 г., подсъдимият В. Г. И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като изпълнението на същото на основание чл. 66 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години, който е изтекъл на 29.11.2019 г.

Правилна е констатацията на първоинстанционния, че към датата на деянието по настоящето дело – 16.10.2023 г. - последиците от последното осъждане на подсъдимия – това по н.о.х.д. № 366/2016 г. по описа на РС – С. не са били заличени, доколкото за него не е настъпила реабилитация. Това е така, тъй като реабилитацията по право по смисъла на чл. 86, ал. 1 от НК не настъпва по отношение на пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано на това основание, а в случая подсъдимият вече е бил реабилитиран по право по чл. 86, ал. 1 НК – по първото му осъждане по н.о.х.д. № 100/2009 год. по описа на РС – С. и поради това е недопустима реабилитация по право по последното му осъждане. Не се установява по това последно осъждане да е била постановена и съдебна реабилитация по чл. 87 НК. Не е настъпила и реабилитацията по чл. 88а, ал. 1 НК, тъй като срокът след чието изтичане това е възможно, определен по правилата на чл. 88а, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, който е пет години, е започнал да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок, т.е. от 29.11.2019 г. и е изтекъл на 29.11.2024 г. Деянието по настоящето дело е извършено на 16.10.2023 г., т.е. преди да е настъпила реабилитацията по чл. 88а, ал. 1 НК за последното осъждане. При това положение към момента на извършването на деянието по 4 настоящето дело подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление, за което не е бил реабилитиран.

При собствена преценка на доказателствените материали по делото, въззивният съд споделя констатацията на първоинстанционния съд, че направеното от подсъдимия самопризнание обхваща изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които намират потвърждение в събраните на досъдебното производство доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел наличието на основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите И. А. П. и Х. Х. Г., които са очевидци на деянието. Показанията на полицейските служители са достоверни, вътрешно последователни и без съществени противоречия помежду си по отношение на извършената проверка на подсъдимия. Заявеното от свидетелите се подкрепя напълно от събраните писмени доказателства и потвърждава фактическите изводи на съда относно всички релевантни обстоятелства. По своето съдържание показанията на свидетелите са достатъчно конкретни, еднопосочни и неопровергани от други данни по делото, като дадената от първоинстанционния съд оценка на тези доказателствени средства е правилна и убедително аргументирана.